Направо към съдържанието

Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“
Classe Andrea Doria
Крайцерът „Андреа Дория“ през 1985 г.
Флаг Италия
Клас и типКрайцери-вертолетоносачи от типа „Андреа Дория“
Следващ типВиторио Венето
Предшестващ типДжузепе Гарибалди
ПроизводителCantieri del Tirreno Сестри Леванте и др., в Италия
Планирани3
Построени2
В строеж1958 г. – 1964 г.
В строй1964 г. – 1992 г.
Отменени1
Утилизирани2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5000 t (стандартна);
6500 t (пълна)[2]
Дължина149,3 m
Дължина между перпендикулярите
144,0 m
Ширина17,3 m
Газене5,0 m
Задвижване2 парни турбини CNR или Ansaldo;
4 водотръбни котела Foster Wheeler
Мощност60 000 к.с. (44,7 МВт)
Движител2 гребни винта[1]
Скорост30 възела
(55,56 km/h)
Далечина на
плаване
5000 мили на ход 17 възела;
Запас гориво: 1100 t
Екипаж485 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
SPS-12, SPS-39A, SPQ-2[2]
Хидроакустическа
система (ХАС)
SQS-39[2]
Кръстени в чест наАндреа Дория
Въоръжение
Зенитна артилерия8x1 76 mm[1]
Ракетно
въоръжение
1x2 ПУ за ЗРКТериер
От 1980 г.:
1×2 ПУ за ЗРК „Стандарт[1]
Торпедно
въоръжение

2x3 324 mm ТА[1]
Хеликоптерихангар за 4 вертолета,
обикновено AB 212[1]
Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“ в Общомедия

Андреа Дория (на италиански: Andrea Doria) са тип крайцери-вертолетоносачи на италианския флот. Всичко от проекта за флота са построени 2 единици: „Андреа Дория“ (на италиански: Andrea Doria) и „Кайо Дуилио“ (на италиански: Caio Duilio). Създадени са на основата на увеличения проект на разрушителите от типа „Импавидо“ и са предназначени за осигуряването на противолодъчната и противовъздушната отбрана на бойните групи и конвои. Първоначално се предполага строителството на три кораба от този тип, но строителството на третата единица е отменено в полза на по-големия крайцер-вертолетоносач „Виторио Венето“, така че в периода 1958 – 1964 г. са построени двата кораба от този тип. Единият от тях, „Андреа Дория“, преминава модернизация в периода 1976 – 1978 г., а вторият, „Кайо Дуилио“, в периода 1979 – 1980 г. е превърнат в учебно-тренировъчен съд. Двата кораба са свалени от въоръжение на ВМС на Италия в периода 1991 – 1992 г.

Представители на проекта

[редактиране | редактиране на кода]
Название Номер на вимпела Корабостроителница Заложен на Спуснат на вода на Влиза в строй на Съдба
Андреа Дория
Andrea Doria
C 553 CNR, Рива Тригозо 11 май 1958 г. 27 февруари 1963 г. 23 февруари 1964 г. снет от въоръжение на 19 юли 1991 г.
Кайо Дуилио
Caio Duilio
C 554 Castellammare 16 май 1958 г. 22 декември 1962 г. 30 ноември 1964 г. снет от въоръжение на 30 септември 1992 г.
„Енрико Дандоло“
Enrico Dandolo
C 555 строителството е отменено
  1. а б в г д Moore, p.258
  2. а б в Gardiner and Chumbly, p.204-205
  • Editors: Gardiner, Robert; Chumbley, Stephen & Budzbon, Przemysław. Conway's All the World's Fighting Ships 1947-1995. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1995, 947 с. ISBN 1-55750-132-7.
  • John Moore (ed.). Jane's Fighting Ships, 1981-1982. Ню Йорк, Jane's Information Group, 1981, 675 с. ISBN 0-531-03977-3.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крейсера-вертолётоносцы типа „Андреа Дориа““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​