Остров (област Враца)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Остров.
| Остров | |
  Остров  Остров | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 912 души[1] (31 декември 2024 г.) 12,1 души/km² |
| Землище | 75,531 km² |
| Надм. височина | 75 m |
| Пощ. код | 3340 |
| Тел. код | 09175 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 54386 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Оряхово Росен Добрев (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Ирена Величкова Станкулова |
| Остров в Общомедия | |
Остро̀в е село в Северозападна България. То се намира на брега на р. Дунав в община Оряхово, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Остров се намира в северозападния регион на България, на брега на река Дунав. Разделено е на няколко махали: влашка, българска, шопска и циганска. Разстоянието до Оряхово е 22 km, до Враца е 97 km, до Плевен – 65 km.
История
[редактиране | редактиране на кода]От намерените на територията на селото антични предмети е установено, че от 1900 г. до 800 г. пр.н.е. там е съществувало тракийско селище.
През 1-ви в. сл. Хр. римляните построили много пътища и крепости. Крепостта при с. Остров римляните наричали Педонионе или Педоланис.
По времето на хан Тервел (701 – 718 г.) е изграден окоп като западна граница на Българската държава с Аварската държава. Той има дължина около 60 km, ширина 6 m и дълбочина около 4 m. Започва от река Дунав при село Остров и завършва между селата Габаре и Тлачене. След преместване на границите на запад по времето на траките заселниците са се преместили на острова и са се нарекли островчани. Името се е запазило и след падането на България под османска власт. Намерена е плоча със старобългарски надпис, от която става ясно, че преди падането на България под османска власт Остров е бил „град“ (крепост) и е носил днешното си име. По време на османската власт, след потушаването на въстанията, островчани се прехвърлят в румънското село Дъбулене и живеят там около 80 години. След това се връщат и водят битки с османлии, черкези, кърджалии, татари.
В края на XIX век жителите на селото са главно власи.[2]
След подписването на Ньойския мирен договор поток от бежанци от откъснатите Западни покрайнини, отказали да търпят сръбския терор, се установява в селото и образува Шопската махала.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1480 | 100,00 |
| Българи | 835 | 56,41 |
| Турци | 3 | 0,20 |
| Цигани | 3 | 0,20 |
| Други | 4 | 0,27 |
| Не се самоопределят | 4 | 0,27 |
| Неотговорили | 631 | 42,63 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Християнска.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Читалище „Просвета“ е основано през 1907 г. от учителя Вълчо Иванов и други учители (по данни на ЦДА).
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 18 – 19 август – международна регата ТИД по поречието на река Дунав
- Фестивала на рибката и рибаря – последната събота от месец юли
- Последните събота и неделя на месец септември – събор
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Остров
- Радослав Спасов (1943 - 2024), български кинооператор и кинорежисьор
- Борис Крумов (1928 – 2015), български писател
Литература
[редактиране | редактиране на кода]През 1987 г. излиза от печат книга „Село Остров“ на издателство на Отечествения фронт с автори Петър Нинов и Коцо Петров
Други
[редактиране | редактиране на кода]Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Известна е местна рецепта за пълнен шаран.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том II. София, Наука и изкуство, 1984. с. 256.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
