Сребрено
| Сребрено Ασπρόγεια | |
| — село — | |
 Сребрено в подножието на Вич планина | |
  Сребрено  Сребрено  Сребрено | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Вич |
| Надм. височина | 860 m |
| Население | 97 души (2021 г.) |
| Демоним | Стребрѐнци |
| Сребрено в Общомедия | |
Срѐбрено или Срѐбрени, понякога Стрѐбрено или Стрѐбрени (на гръцки: Ασπρόγεια, Аспр̀огия, до 1926 година Στρέμπενο, Стрембено, катаревуса Στρέμπενον, Стрембенон[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 55 километра южно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Вич на 1 километър от главния път между Суровичево (Аминдео) и Костур (Кастория).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Сребрено е чисто българско село. Църквата „Преображение Господне“ е от 1856 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сребрени е посочено два пъти: веднъж като село в Леринска каза (Srébréni) с 60 домакинства и 125 жители българи и втори път като село в Костурска каза (Srebréni) с 60 домакинства и 200 жители албанци.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Сребрено:
| „ | Село Стрепин, разположено в гориста местност с 40 български къщи. Данъкът им е 5100 пиастри, а инание-аскерие – 2980 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие. Тук е границата на Костурска кааза.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сребрени има 560 жители българи.[5] В началото на века всички жители на Сребрено са под върховенството на Цариградската патриаршия и селото е една от крепостите на елинизма в Леринско. В Сребрено е роден един от най-активните дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Вангел Георгиев (Вангел Георгиу или Вангел Стрембениотис), организирал една от първите гръцки чети, съставена предимно от негови съселяни гъркомани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сребрено е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[7]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сребрено има 960 българи патриаршисти и в селото функционира гръцко училище.[8] След 1908 година и прекратяването на въоръжената дейност на гръцката пропаганда 25 български семейства от Сребрено се отказват от Патриаршията и минават под върховенството на Българската екзархия. Три години български учител и свещеник в Сребрено е пътелеецът Атанас Шишков, който поправя църквата и училищната сграда.[9]
По време на Балканската война 7 души от Сребрено се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сребрено има 170 къщи славяни християни.[11] В 1926 година селото е прекръстено на Аспрогия.[12] В 1932 година в Сребрено има 139 българогласни семейства, от които 79 са с „изявено българско съзнание“.
През Втората световна война в Сребрено е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана с четири чети. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[13] В 1945 година в селото има 909 българофони, 359 от които с „негръцко национално съзнание“, 450 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“.
След Гражданската война голяма част от жителите на Сребрено емигрират отвъд океана – в Канада, САЩ и Австралия и сегашното Сребрени е малко селце, чиито жители се занимават предимно със земеделие. На входа на селото има голяма статуя на Вангел Георгиев.
Съборът на селото е на 6 август – Преображение Господне.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Острец[14][15] | Όστρετς | Кофтерон | Κοφτερόν[16] | връх във Вич на Ю от Сребрени (1277 m)[14] |
| Слива[14] | Σλίβα | Коромилия | Κορομηλιά[16] | връх във Вич на ЮЗ от Сребрени (1434 m)[14] |
| Стара река[14] | Στάρα Ρέκα | Палиорема | Παληόρεμα[16] | реката на Сребрени (Перикопската река), ляв приток на Суровичката река[14] |
| Сули Вроб[14] | Σούλι Βρόπ | Сулиотика | Σουλιώτικα[16] | местност на И от Сребрени и на З от Зелениче[14] |
| Неор[14] | Νεύρ | Неврорема | Νευρόρεμα[16] | река на С от Сребрени, ляв приток на Стара река[14] |
| Цървена стена[14] | Τσαρβένα Στενά | Кокинорема | Κοκκινόρεμα[16] | река на С от Сребрени, ляв приток на Стара река[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 281 | 309 | 209 | 97 |
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 693 души
- 1920 – 586 души
- 1928 – 643 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сребрено
Анастас Динков (1870 – след 1943), български революционер от ВМОРО и ВМОК- Аргир Сетов, български революционер от ВМОРО
- Вангел Барков (? – май 1949), гръцки комунист, брат му Козма (? – 1947) и сестра му Атина (? – 21 септември 1948, Орлово) са също партизани[17]
- Вангел Георгиев Начев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан
- Васил Николов Начев (Βασίλειος Νικολάϊδης Νάτσης), гръцки андартски деец от първи клас, подпомага четата на Николаос Думбиотис[18]
- Василка Николова Джоварова (1930 – ?), членка на ЕПОН от 1944 г., войник на ДАГ от 1947 до 1949 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година със семейството си се установява във Варна, оставя спомени[19]
- Георги Икономов, гръцки андарт
-
Георги Кирицов (1925 – 7 юни 2011), участник в Гръцката гражданска война на страната на ДАГ - Георгиос Пападакис (Εεώργιος Παπαδάκης), гръцки андартски деец, четник[20]
- Григор Войнов (Григориос Вайнас, ? – 1970), гръцки андартски капитан
- Григор Николов (Γρηγόριος Νικολάϊδης), син на свещеника Никола Николов (Νικόλαος Νικολάϊδης), самият той монах в Сливенския манастир, наследява игумена Данаил след убийството му[18]
- Димитър Икономов (? – 1901, Δημήτριος Οικονομίδης), гръцки андартски деец от първи ред клас, свещеник в селото[18]
- Димитър Николов Киричев (1927 – ?), участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 – 1949), обучава се на Грамос, участва в акции в Преспа, ранен е, включва се в 103 дивизия под командването на Ахилеас Папайоану, в 1949 година заминава за СССР, в 1956 г. се установява във Варна, България, автор на спомени[21]
- Димитър Толев, деец на ВМОК, четник на полковник Анастас Янков
- Димо Вангелов (Δήμος Ευαγγέλου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас[18]
- Илия Николов Киричев (1914 – ?), член на Гръцката комунистическа партия от 1944 г., арестуван в 1947 г., участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 – 1949), участва в сражението на Алевица в 1948 г., автор на спомени[21]
- Константин Мануилов (Κωνσταντίνος Εμμανουήλ), гръцки андартски деец от четвърти клас[18]
- Никола Манзувчев (1874 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Пандо Войнов (Панделис Вайнас, 1924 – 2008), гръцки комунистически деец, гръцки и български военен
- Петрос Вольотис (Πέτρος Βολιώτης), гръцки андартски деец от четвърти клас[22]
- Петър Манзувчев (1880 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Стефан Георгиев Ройдев (? – 7 юли 1964, Ораовец, Велешко), свещеник
- Стефан Начев, гръцки андарт
- Теодор Шишков (Θεόδωρος Σίσκος), гръцки андартски деец от четвърти ред клас[20]
- Тръпко Карапалев (1882 – ?), български революционер от ВМОРО и свещеник
- Христо Георгиев (Χρήστος Γεωργίου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас[18]
- Христо Панайотов Малечкио (Христос Панайотидис Малецкос), гръцки андартски деец
- Македоно-одрински опълченци
- Ване Д. Къцов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[23]
- Васил Николов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 2 рота на 14 воденска дружина[24]
- Гели Х. Типов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[25]
- Илия Стефанов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Продоволствен транспорт на МОО[26]
- Никола Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[27]
- Петър Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[27]
- Други
- Симеон Вольотис (р. 1977), гръцки духовник, по произход от Сребрено
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Πολιτιστικός Μορφωτικός Σύλλογος Ασπρογείων // Посетен на 27 януари 2020 г. (на гръцки)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ναός Μεταμόρφωσης του Σωτήρος Ασπρογείων // Μοναστήρια Δυτικής Μακεδονίας. Посетен на 10 октомври 2025 г. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83 и 110 – 111.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 44 – 45.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-03-15 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 60 - 63. (на английски)
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 165. (на гръцки)
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 135. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 206. Посетен на 25 август 2015.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 397.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 498.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 644.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
