Антропоморфизъм
Антропоморфизъм[1][2][3][4] (от старогръцки ανθρωπος, антропос – „човек“; и μορφη, морфе – „форма“) е приписване на човешка форма и други човешки характеристики на животни, неодушевени предмети, природни феномени и стихии, концепции или митологични същества. Терминът антропоморфизъм датира от средата на 18 век.[5]
Характерно за голяма част от религиите по света е изобразяването на божествата в антропоморфен вид – с външност, мисли, чувства, желания и отношения, подобни на човешките. Такива примери може да се намерят в древногръцката и римската митология. В тотемистичните религии божествата най-често са зооморфни.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ антропоморфизъм // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 7 септември 2025.
- ↑ Речник на българския език.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. антропоморфизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 85.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. антроморфизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 47.: „1. Форма на първобитното мислене за обясняване силите на природата и явленията с приписването им на човешки свойства и качества.“
- ↑ Дъглас Харпър, „Онлайн етимологичен речник“ – ((en)) anthropomorphism
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anthropomorphism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |