Сарай (община Сарай)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сарай.
| Сарай Сарај | |
| — село — | |
 | |
 Църквата „Света Злата Мъгленска“ | |
  Сарай | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сарай |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 268 m |
| Население | 5232 души (2002) |
| Пощенски код | 1060 |
| МПС код | SK |
| Сарай в Общомедия | |
Сарай (на македонска литературна норма: Сарај; на албански: Saraj) е село в Северна Македония, център на едноименната община Сарай.
География
[редактиране | редактиране на кода]Сарай е разположено в Скопското поле в ъгъла между реките Вардар от север и Треска (Голема) от юг и изток и на практика е квартал на столицата Скопие.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XVI век в селото е построено Хюсеин шах тюрбе, южно от Хюсеин шах джамия.
В края на XIX век Сарай е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сарай живеят 50 българи християни и 30 цигани.[1]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарай има 80 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сарай (Saraj) като село с неясен етнически състав.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сарай като българско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Сарай има 5232 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 578 |
| албанци | 4294 |
| турци | 15 |
| роми | 213 |
| власи | 0 |
| сърби | 12 |
| бошняци | 78 |
| други | 42 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 115-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 октомври 2007
| ||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
