Направо към съдържанието

Средна земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Средната земя)

Средната земя (на английски: Middle-earth) е мястото, където се развиват повечето фентъзи творби на английския писател Дж. Р. Р. Толкин. Терминът е еквивалент на Мидгард от скандинавската митология и Middangeard в староанглийски произведения, включително в „Беоулф“. Средната земя е ойкумене – обитаваният от хора свят или централният континент на Земята, във въображаемото митично минало на Толкин.

Най-известните произведения, чието действие се развива в Средната земя, са „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“. „Средната земя“ също се превръща в метонимия за легендариума на Толкин – неговия голям обем от фентъзи писания и за целия му измислен свят.

Средната земя е основният континент на Земята (Арда) във фиктивен период от миналото, завършващ с Третата епоха на Толкин – приблизително преди 6000 години. Разказите са съсредоточени главно в северозападната част на континента, която напомня Европа – особено северозападните ѝ области. Районът около Графството често се свързва с Англия, и по-специално с Уест Мидландс; градът Хобитово е разположен на същата географска ширина като Оксфорд.

Средна земя е населена не само от хора, но и от елфи, джуджета, енти и хобити, както и от чудовищни създания –дракони, тролове и орки. С напредването на времето в историята на Толкин много от тези народи постепенно изчезват или намаляват числеността си, докато в края на описания период на планетата остават основно хората.

Контекст: Легендариумът на Толкин

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Легендарум на Толкин
Арда е започнала като симетричен плосък диск и е била многократно трансформирана чрез катаклизмични намеси от Валарите и от създателя Еру Илуватар.

Историите на Толкин описват борбата за контрол над света (наречен Арда)и континента Средната земя между, от една страна, ангелските валари, елфите и техните съюзници сред хората, и, от друга страна, демоничния Мелкор или Моргот (Вала, паднал в злото), неговите последователи и техните поданици, предимно орки, дракони (червеи) и поробени хора.[1] В по-късни епохи, след поражението на Моргот и изгонването му от Арда, неговото място е заето от неговия наместник Саурон, маяр.[2]

Карта с изображения на северозападната част на Средната земя в края на Третата епоха, показваща Ериадор (вляво) и Рованион (вдясно). В крайния ляв ъгъл са Линдон и Сините планини, всичко, което е останало от Белерианд след Войната на Гнева.

Валарите се оттеглят от пряко участие в делата на Средната земя след поражението на Моргот, но в по-късни години изпращат магьосници или Истари, за да помогнат в борбата срещу Саурон. Най-важните магьосници са Гандалф Сивият и Саруман Белият. Гандалф остава верен на мисията си и се оказва решаващ в борбата срещу Саурон. Саруман обаче се покварява и се стреми да се утвърди като съперник на Саурон за абсолютна власт в Средната земя. Други раси, участващи в борбата срещу злото, са джуджетата, ентите и най-известните – хобитите. Ранните етапи на конфликта са описани в „Силмарилион“, докато последните етапи от борбата за победа над Саурон са разказани в „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“.[2]

Конфликтът за притежанието и контрола върху скъпоценни или магически предмети е повтаряща се тема в историите. Първата епоха е доминирана от обречения стремеж на елфа Феанор и по-голямата част от неговия клан Нолдори да си върнат три скъпоценни бижута, наречени Силмарили, които Моргот е откраднал от тях (оттук и заглавието „Силмарилион“). Втората и Третата епоха са доминирани от изковаването на Пръстените на Силата и съдбата на Единствения пръстен, изкован от Саурон, който дава на носителя си силата да контролира или влияе върху онези, носещи другите Пръстени на Силата.[2]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

В древногерманската митология светът на хората е известен с няколко имена. Староанглийската дума middangeard произлиза от по-ранна германска дума и има когнати като старонорвежкия Miðgarðr от скандинавската митология, транслитериран на съвременен английски като Midgard. Първоначалното значение на втория елемент, от протогерманското gardaz, е било „ограждение“, сродно на английското „yard“; middangeard е асимилирано от народната етимология със „средна земя“.[3][4] Средната земя е била в центъра на девет свята в скандинавската митология и на три свята (с небето горе, ада долу) в някои по-късни християнски версии.[5]

Употреба от Толкин

[редактиране | редактиране на кода]

Първата среща на Толкин с термина middangeard, както той заявява в писмо, е в староанглийски фрагмент, който изучава през 1913–1914 г.[6]

„ Éala éarendel engla beorhtast / ofer middangeard monnum sended. Да живее Еарендел, най-яркият от ангелите / над средната земя, изпратен на хората. “

Това е от поемата „Crist 1“ от Киневулф. Името Еарендел е вдъхновение за моряка на Толкин Еарендил[7], който отплава от земите на Средната земя, за да поиска помощ от ангелските сили, Валарите. Най-ранното стихотворение на Толкин за Еарендил, от 1914 г., същата година, в която той прочита поемата Crist, се отнася до „ръба на Средния свят“.[8] Толкин смята Мидангеард за „обиталище на хората“,[9] физическия свят, в който човекът живее живота и съдбата си, за разлика от невидимите светове над и под него, а именно Рая и Ада. Той заявява, че това е „моята собствена майка-земя за място“, но във въображаемо минало време, а не на някаква друга планета.[10] Той започва да използва термина „Средна земя“ в края на 30-те години на 20. век, на мястото на по-ранните термини „Велики земи“, „Външни земи“ и „Отвъдни земи“.[8] Първата публикувана поява на думата „Средна земя“ в произведенията на Толкин е в пролога към „Властелинът на пръстените“: „Хобитите всъщност са живели тихо в Средната земя в продължение на много дълги години, преди други хора дори да разберат за тях“.[11]

Разширена употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „Средна земя“ се използва като съкращение за целия легендариум на Толкин, вместо технически по-подходящите, но по-малко известни термини „Арда“ за физическия свят и „Еа“ за физическата реалност на сътворението като цяло. В по-внимателни географски термини, Средната земя е континент на Арда, с изключение на региони като Аман и остров Нуменор. Алтернативното по-широко използване е отразено в заглавия на книги като „Пълното ръководство за Средната земя“ (The Complete Guide to Middle-earth), „Пътят към Средната земя“ (The Road to Middle-earth), „Атласът на Средната земя“ (The atlas of Middle-earth) и 12-томната поредица на Кристофър Толкин „Историята на Средната земя“ (The History of Middle-earth).[12][13]

В други произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Биографът на Толкин, Хъмфри Карпентъr, заявява, че Средната земя на Толкин е познатият свят, „напомнящ за скандинавския Мидгард и еквивалентните думи в ранния английски език“, отбелязвайки, че Толкин е дал ясно да се разбере, че това е „нашият свят... в чисто въображаем... период на древността“.[14] Толкин обяснява в писмо до своя издател, че това „е просто употреба на средноанглийското middle-erde (или erthe), променено от староанглийското Middangeard : името на обитаемите земи на хората „между моретата“.[15] Има алюзии за свят с подобно или идентично име в произведенията на други писатели както преди, така и след него. Преводът на сагата „Волсунг“ на Уилям Морис от 1870 г. нарича света „Мидгард“.[16] Стихотворението на Маргарет Уидемър от 1918 г. „Сивият магьосник“ съдържа следните редове: „Живеех много весело в Средната земя / Весела като девица / Докато Сивият магьосник не слезе по пътя / И не хвърли върху мен паяжинастия си плащ...“.[17] „Космическата трилогия“ на К. С. Луис от 1938 до 1945 г. нарича родната планета „Средна земя“ и специално препраща към непубликувания легендариум на Толкин; и двамата мъже са били членове на литературната дискусионна група Инклинги.[18]

География

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: География на Средната земя

В общия контекст на неговия легендариум Средната земя на Толкин е била част от създадения от него свят Арда (който включва Безсмъртните земи на Аман и Ересеа, отделени от останалата част на физическия свят), който сам по себе си е бил част от по-широкото творение, което той нарича Еа. Аман и Средната земя са разделени един от друг от Великото море Белегер, въпреки че се докосват в далечния север при Смилащия лед или Хелкараксе. Западният континент, Аман, е бил дом на Валарите, а елфите - Елфите.[19] В източната част на Средната земя се е намирало Източното море. Повечето от събитията в историите на Толкин се развиват в северозападната част на Средната земя. В Първата епоха, по-на северозапад се е намирал субконтинентът Белерианд; той е бил погълнат от океана в края на Първата епоха.[20]

Карти

[редактиране | редактиране на кода]

Толкин подготвя няколко карти на Средната земя. Някои са публикувани приживе. Основните карти са тези, публикувани в „Хобитът“, „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“ и „Недовършени предания“, и се появяват като разгъваеми страници или илюстрации. Толкин настоява картите да бъдат включени в книгата в полза на читателите, въпреки разходите.[21] Окончателната и емблематична карта на Средната земя е публикувана във „Властелинът на пръстените“.[22] Тя е усъвършенствана с одобрението на Толкин от илюстраторката Полин Бейнс, използвайки подробните му анотации, с винетни изображения и по-големи картини отгоре и отдолу, в самостоятелния плакат „Карта на Средната земя“.[23]

Космология

[редактиране | редактиране на кода]

В замисъла на Толкин Арда е създадена специално като „Жилището“ (Имбар или Амбар) за Децата на Илуватар (елфи и хора).[24] Тя е представена в космологията на плоската Земя, като звездите, а по-късно и Слънцето и Луната, се въртят около нея. Скиците на Толкин показват дискообразно лице за света, който гледа нагоре към звездите. Легендариумът на Толкин обаче се обръща към парадигмата на сферичната Земя, като изобразява катастрофален преход от плосък към сферичен свят, известен като Акалабет, в който Аман става недостъпен за смъртните хора.[25]

Съответствие с географията на Земята

[редактиране | редактиране на кода]

Толкин описва региона, в който са живели хобитите, като „северозападната част на Стария свят, на изток от морето“[26], а северозападната част на Стария свят е по същество Европа, особено Великобритания. Както обаче отбелязва в лични писма, географските местоположения не съвпадат и той не ги е накарал да съвпаднат съзнателно, когато е писал:[27][28][29]

„ Що се отнася до формата на света от Третата епоха, опасявам се, че тя е била замислена „драматично“, а не геологично или палеонтологично. “
„ Аз съм исторически настроен. Средната земя не е въображаем свят... Театърът на моя разказ е тази земя, тази, в която сега живеем, но историческият период е въображаем. Основните елементи на това място на пребиваване са там (поне за жителите на Северозападна Европа), така че естествено то се усеща познато, дори и малко прославено от омагьосването на разстоянието във времето. “
„ ...Aко беше „история“, би било трудно да се впишат земите и събитията (или „културите“) в доказателствата, с които разполагаме, археологически или геоложки, относно по-близката или по-отдалечената част на това, което сега се нарича Европа; въпреки че например изрично е посочено, че Графството е било в този регион... Надявам се, че очевидно дългият, но неопределен промеждутък във времето между Падането на Барад-дур и нашите дни е достатъчен за „литературна достоверност“, дори за читателите, запознати с това, което е известно като „праистория“. Предполагам, че съм изградил въображаемо време, но съм запазил краката си на собствената си майка-земя за място. Предпочитам това пред съвременния начин на търсене на отдалечени глобуси в „пространството“. “

В друго писмо Толкин установява съответствия по географска ширина между Европа и Средната земя:[30]

„ Действието на историята се развива в северозападната част на „Средната земя“, еквивалентно по географска ширина на крайбрежните земи на Европа и северните брегове на Средиземно море... Ако Хобитон и Ривендел се приемат (както е било замислено) за приблизително на географската ширина на Оксфорд, тогава Минас Тирит, на 600 мили на юг, е приблизително на географската ширина на Флоренция. Устията на Андуин и древният град Пеларгир са приблизително на географската ширина на древна Троя. “

В друго писмо той заявява:[31]

„ ...Благодаря ви много за писмото. ... То дойде, докато бях далеч, в Гондор (т.е. Венеция), като промяна от Северното кралство, иначе щях да отговоря по-рано. “

Той обаче потвърждава, че Графството, земята на неговите герои хобити, е базирано на Англия, по-специално на Уест Мидландс от детството му.[32] В пролога към „Властелинът на пръстените“ той пише: „Онези дни, Третата епоха на Средната земя, отдавна са отминали и формата на всички земи е променена...“[33] Приложенията правят няколко препратки както в историята, така и в етимологията на темите „сега“ (в съвременните английски езици) и „тогава“ (древни езици)[34]:

„ Годината несъмнено е била със същата продължителност,¹ [бележката под линия тук гласи: 365 дни, 5 часа, 48 минути, 46 секунди.] защото отдавна, както сега се броят тези времена в години и животи на хората, те не са били много отдалечени според паметта на Земята.[ “

Както в „Приложенията“, така и в „Силмарилион“ се споменават съзвездия, звезди и планети, съответстващи на тези, наблюдавани в северното полукълбо на Земята, включително Слънцето, Луната, Орион (и неговия пояс),[35] Голямата мечка [36][37] и Марс. Карта с анотации от Толкин поставя Хобитово на същата географска ширина като Оксфорд, а Минас Тирит - на географската ширина на Равена, Италия. Той използва Белград, Кипър и Йерусалим като допълнителни ориентири.[38]

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Арда

Историята на Средната земя, както е описана в „Силмарилион“, започва, когато Айнурите влизат в Арда, следвайки събитията от сътворението в Айнулиндале и дългите епохи на труд в Еа, фиктивната вселена.[39] Времето от този момент нататък се измерва с помощта на Валиански години, въпреки че последвалата история на Арда е разделена на три времеви периода, използващи различни години, известни като Годините на лампите, Годините на дърветата и Годините на слънцето.[40] Отделна, припокриваща се хронология разделя историята на „Епохи на децата на Илуватар“. Първата такава епоха започва с Пробуждането на елфите през Годините на дърветата (по това време Айнурите вече отдавна са обитавали Арда) и продължава през първите шест века от Годините на слънцето. Всички следващи епохи се случват през Годините на слънцето.[41]

Арда е, както отбелязват критиците, „нашата собствена зелена и твърда Земя в някаква доста отдалечена епоха в миналото“.[42] Като такава, тя има не само непосредствена история, но и история, и цялото нещо е „въображаема праистория“ на Земята, каквато е сега.[43]

Народи и езици

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Народи на Средната земя и Езици на Средната земя

Айнури

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Айнури

Айнурите са ангелски същества, създадени от единствения бог на Еа, Еру Илуватар. Космологичният мит, наречен Айнулиндале, или „Музиката на Айнурите“, описва как Айнурите пеели за Илуватар, който след това създал Еа, за да придаде материална форма на музиката си. Много от Айнурите влезли в Еа, а най-великите от тях били наречени Валари. Мелкор, главният агент на злото в Еа, а по-късно наречен Моргот, първоначално бил един от Валарите. С Валарите дошли и по-нисши духове на Айнурите, наречени Маяри. Мелиан, съпругата на елфическия крал Тингол в Първата епоха, била майара. Имало и зли майари, включително Балрогите и вторият Тъмен лорд, Саурон. Саурон измислил Черната реч (Бурзум), за да говорят неговите роби (като орките ). В Третата епоха петима от майарите били въплътени и изпратени в Средната земя, за да помогнат на свободните народи да свалят Саурон. Това са Истарите или Магьосниците, включително Гандалф, Саруман и Радагаст.[44]

Елфи

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Елфи (Средна земя)

Елфите са известни като „Първородените“ на Илуватар: интелигентни същества, създадени единствено от Илуватар, с много различни кланове. Първоначално всички елфи са говорили един и същ общ елдарски език на предците, но през хиляди години той се е разделил на различни езици. Двата основни елфически езика са били куеня, говорен от светлите елфи, и синдарин, говорен от тъмните елфи. Физически елфите приличат на хората; всъщност, те могат да се женят и да имат деца с тях, както е показано от малкото полуелфи в легендариума. Елфите са пъргави и бързоноги, като могат да ходят по въже без чужда помощ. Зрението им е остро. Елфите са безсмъртни, освен ако не бъдат убити в битка. Те се прераждат във Валинор, ако бъдат убити.[45][46]

Хора

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Хора (Средна земя)

Хоратаса били „Второродените“ на Децата на Илуватар: те са се събудили в Средната земя много по-късно от елфите. Хората (и хобитите) са били последната хуманоидна раса, появила се в Средната земя: Джуджетата, Ентите и Орките също са ги предшествали. Терминът с главна буква „Човек“ (множествено число „Хора“) се използва като неутрално по пол расово описание, за да се разграничат хората от другите човекоподобни раси в Средната земя. На външен вид те много приличат на елфите, но средно са по-малко красиви. За разлика от елфите, хората са смъртни, стареят и умират бързо, обикновено живеят 40–80 години. Нуменорците обаче са могли да живеят няколко века, а техните потомци, Дунеданците, също са били склонни да живеят по-дълго от обикновените хора. Тази тенденция е била отслабена както с времето, така и от смесването с по-нисши народи.[47]

Джуджета

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Джуджета (Средна земя)

Джуджетата са хуманоидна раса, която е по-ниска от хората, но по-едра от хобитите. Джуджетата са създадени от Вала Ауле, преди Първородният да се събуди поради нетърпението си за пристигането на децата на Илуватар, за да ги учи и да ги цени. Когато Илуватар го сблъскал и засрамил за самонадеяността си, Еру се смилил над Ауле и дал на творението си дара на живота, но при условие, че те бъдат взети и приспани на широко раздалечени места в Средната земя и да не се събудят, докато Първородните не се появят на Земята. Те са смъртни като хората, но живеят много по-дълго, обикновено няколкостотин години. Особеност на джуджетата е, че както мъжете, така и жените са с бради и по този начин изглеждат идентични по външнсност. Езикът им се нарича Кхуздул и е бил пазен до голяма степен като таен език за тяхна собствена употреба. Подобно на хобитите, джуджетата живеят изключително в Средната земя. Те обикновено живеят под планини, където са специалисти в минното дело и металообработването.[48]

Хобити

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Хобити

Толкин определя хобитите като разклонение на човешката раса. Друго име за хобитите е „Полуръст“, тъй като те обикновено са били само наполовина на ръст от хората. По начина си на живот и навици те много приличат на хората, и по-специално на англичаните, с изключение на предпочитанието си да живеят в дупки под земята. По времето на „Хобитът“ повечето от тях са живели в Графството, регион в северозападната част на Средната земя, след като са мигрирали там от по-на изток.[49]

Други хуманоидни раси

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Морална дилема на Толкин

Ентите били дървета, подобни на дървета, като името им произлиза от староанглийска дума за гигант.[50] Орките и троловете (направени от камък) били зли същества, отгледани от Моргот. Те не били оригинални творения, а по-скоро „подигравки“ съответно с Децата на Илуватар (елфите) и Ентите, тъй като само Илуватар има способността да дава съзнателен живот на нещата. Точният произход на орките и троловете е неясен, тъй като Толкин е обмислял различни възможности и понякога е променял мнението си, оставяйки няколко противоречиви разказа.[51] В края на Третата епоха се появяват Уруките или Урук-хай: раса от орки с големи размери и сила, които понасят слънчевата светлина по-добре от обикновените орки.[52] Толкин споменава също „мъже-орки“ и „оркомъже“; или „полуорки“ или „мъже-гоблини“. Те споделят някои характеристики с орките (като „коси очи“), но приличат повече на хора.[53] Толкин, католик, осъзнал, че си е създал дилема, тъй като, ако тези същества са разумни и имат чувство за добро и зло, тогава те трябва да имат души и не биха могли да бъдат създадени изцяло зли.[54]

Дракони

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Червеи (раса)

Драконите (или „червеите“) се появяват в няколко разновидности, които се различават по това дали имат крила и дали дишат огън (студени дракони срещу огнени дракони). Първият от огнените дракони ( Урулоки на Куеня)[55] е Глаурунг Златния, отгледан от Моргот в Ангбанд и наричан „Великият червей“, „Червеят на Моргот“ и „Бащата на драконите“.[56]

Разумни животни

[редактиране | редактиране на кода]

Средната земя съдържа разумни животни, включително Орлите,[57] Хуан, Великстс хрътка от Валинор, и вълкоподобните Варги.[58] Като цяло произходът и природата на тези животни са неясни. Гигантски паяци като Корубана са потомци на Унголиант, с неизвестен произход.[59] Други разумни видове включват Кребейн – зли врани, които стават шпиони за Саруман, и Гарваните от Еребор, които са носили новини на джуджетата. Конската линия на Меарите от Рохан, особено животното на Гандалф, Сенчестият факс, също изглежда е интелигентна и разбира човешка реч. Човекът-мечка Беорн е имал редица приятели животни около дома си.[60]

Адаптации

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Властелинът на пръстените (адаптации)

Игрални филми

[редактиране | редактиране на кода]

Романът „Хобитът“ и романте от книжната поредица „Властелинът на пръстените“, чието действие се развива в Средната земя, са обект на различни филмови адаптации. Има е много ранни неуспешни опити да се пресъздаде измислената вселена на екрана, някои дори отхвърлени от самия автор, който е скептичен към перспективите за адаптация. Докато анимационни и игрални късометражни филми по книгите на Толкин са правени през 1967 и 1971 г., първото комерсиално екранизиране на „Хобит“ е анимационният телевизионен специален филм на Ранкин/Бас през 1977 г.: The Hobbit.[61] През 1978 г. е представена първата екранизация на измисления сеттинг в анимационния филм на Ралф Бакши „Властелинът на пръстените“.[62]

През 2001 г. Ню Лайн Синема пуска първата част от филмовата поредица „Властелинът на пръстените“ на режисьора Питър Джаксън като част от трилогия. Тя е последвана от трилогията-предистория „Хобит“, в която няколко от същите актьори играят старите си роли.[63] През 2003 г. „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ получава 11 номинации за награди те„Оскар“ и печели всичките, изравнявайки общия брой номинации, присъдени на „Бен-Хур“ и „Титаник“.[64]

Два добре направени фен филма за Средната земя, Ловът за Ам-гъл (The Hunt for Gollum) и „Роден от надежда“ (Born of Hope), са качени в Ютюб на 8 май 2009 г. и на 11 декември 2009 г.[65][66]

Игри

[редактиране | редактиране на кода]

Многобройни компютърни и видеоигри са вдъхновени от произведенията на Дж. Р. Р. Толкин, чието действие се развива в Средната земя. Заглавия са създадени от студия като Електроник Артс, Vivendi Games, Melbourne House и Warner Bros. Interactive Entertainment.[67][68] Освен официално лицензирани игри, много вдъхновени от Толкин модове, персонализирани карти и пълни конверсии са направени за много игри, като Warcraft III, Minecraft,[69] rome: Total War, Medieval II: Total War, The Elder Scrolls IV: Oblivion и The Elder Scrolls V: Skyrim. Освен това има много текстови MMORPG (известни като MU*), базирани на Средната земя. Най-старата от тях датира от 1991 г. и е известна като Middle-earth MUD, управлявана с помощта на LPMUD.[70] След края на Middle-earth MUD през 1992 г., тя е последвана от Elendor [71] и MUME.[72]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Tolkien, 1977,гл. 3 "Of the Coming of the Elves and the Captivity of Melkor"
  2. ↑ а б в Tolkien, 1977, "Of the Rings of Power and the Third Age"
  3. ↑ Carpenter 2023
  4. ↑ Harper, Douglas. Midgard // Online Etymological Dictionary; etymonline.com. Посетен на 12 март 2010.
  5. ↑ Christopher, Joe R. The Journeys To and From Purgatory Island: A Dantean Allusion at the End of C. S. Lewis's 'The Nameless Isle' // C. S. Lewis and the Inklings: Discovering Hidden Truth. Cambridge Scholars Publishing, 2012. ISBN 978-1-4438-4431-4. с. 206.
  6. ↑ Carpenter 2023, #297 draft for a letter to a 'Mr Rang', August 1967
  7. ↑ Carpenter, 2023
  8. ↑ а б Gilliver, Peter, Marshall, Jeremy, Weiner, Edmund. The Ring of Words: Tolkien and the Oxford English Dictionary. 1st. Oxford University Press, 2006. ISBN 978-0-19-861069-4. с. 164.
  9. ↑ Carpenter, 2023
  10. ↑ Carpenter, 2023
  11. ↑ Tolkien,1954a, "Prologue"
  12. ↑ Bratman, David (2013) [2007]. "History of Middle-earth: Overview". In Drout, Michael D. C. (ed.). J.R.R. Tolkien Encyclopedia. Routledge. с. 273–274
  13. ↑ Harvey, Greg. The Origins of Tolkien's Middle-earth For Dummies. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-1-118-06898-4.
  14. ↑ Carpenter 1977, с. 98.
  15. ↑ Carpenter 2023, #165 to the Houghton Mifflin Co., 30 June 1955
  16. ↑ Morris, William. Delphi Complete Works of William Morris (Illustrated). Delphi Classics, 2015. ISBN 978-1-910630-92-1. с. 5104.
  17. ↑ The Old Road to Paradise by Margaret Widdemer
  18. ↑ Ford, G. L. Christopher Tolkien, 1924-2020 Keeper of Middle-earth's Legacy // Book and Film Globe. Посетен на 26 юли 2020. Lewis's Space Trilogy drew on Tolkien’s Middle-earth lore at several points, where he used it to deepen the mythology underlying his action.
  19. ↑ Tolkien, 1977, гл. 3 "Of the Coming of the Elves and the Captivity of Melkor"
  20. ↑ Harvey, Greg. The Origins of Tolkien's Middle-earth For Dummies. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-1-118-06898-4.
  21. ↑ Carpenter, 2023
  22. ↑ Tolkien, 1954
  23. ↑ Hammond, Wayne G., Anderson, Douglas A. J.R.R. Tolkien: A Descriptive Bibliography. St. Paul's Bibliographies, 1993. ISBN 978-1-873040-11-9. с. 376.
  24. ↑ Bolintineanu, Alexandra. Arda // J. R. R. Tolkien Encyclopedia. Routledge, 2013. ISBN 978-0-415-86511-1. с. 24–25.
  25. ↑ Shippey 2005, с. 324–328
  26. ↑ Tolkien 1954a, "Prologue"
  27. ↑ Carpenter 2023, #169 to Hugh Brogan, 11 September 1955
  28. ↑ Carpenter 2023, #183 notes on W. H. Auden's review of The Return of the King, 1956
  29. ↑ Carpenter 2023, #211 to Rhona Beare, 14 October 1958
  30. ↑ Carpenter 2023, #294 to Charlotte and Denis Plimmer, 8 February 1967
  31. ↑ Carpenter 2023, #168 to Richard Jeffery, 7 September 1966
  32. ↑ Carpenter 2023, #190 to Rayner Unwin, 3 July 1956
  33. ↑ Tolkien, 1954a}}, "Prologue"
  34. ↑ Tolkien 1955, Appendix D, "Calendars"
  35. ↑ Тolkien, 1977, с. 44 "Menelmacar with his shining belt"
  36. ↑ Tolkien, 1977, с. 45 "And high in the north as a challenge to Melkor she set the crown of seven mighty stars to swing, Valacirca, the Sickle of the Valar..."
  37. ↑ Tolkien 1954a, book 1, ch. 8 "Strider" "The Sickle [The Hobbits' name for the Plough or Great Bear] was swinging bright above the shoulders of Bree-hill."
  38. ↑ Flood, Alison. Tolkien's annotated map of Middle-earth discovered inside copy of Lord of the Rings // The Guardian. 23 October 2015.
  39. ↑ Тolkien, 1977, "Ainulindalë"
  40. ↑ Толкиен, 1977, gl. 1 "Of the Beginning of Days"
  41. ↑ Тolkien, 1977, гл. 3 "Of the Coming of the Elves and the Captivity of Melkor"
  42. ↑ Kocher, Paul. Master of Middle-earth: The Achievement of J.R.R. Tolkien. Penguin Bookс, 1974, [1972]. ISBN 0140038779. с. 8–11.
  43. ↑ West, Richard C. 'And All the Days of Her Life Are Forgotten': 'The Lord of the Rings' as Mythic Prehistory // The Lord of the Rings, 1954-2004: Scholarship in Honor of Richard E. Blackwelder. Marquette University Press, 2006. ISBN 978-0-87462-018-4. OCLC 298788493. с. 67–100.
  44. ↑ Tolkien 1980, с. 388
  45. ↑ Eden, Bradford Lee (2013) [2007]. "Elves". In Drout, Michael D. C. (ed.). J.R.R. Tolkien Encyclopedia. Routledge. с. 150–152.
  46. ↑ Dickerson, Matthew (2013) [2007]. "Elves: Kindreds and Migrations". In Drout, Michael D. C. (ed.). J.R.R. Tolkien Encyclopedia. Routledge. с. 152–154
  47. ↑ Straubhaar, Sandra Ballif. Men, Middle-earth // J.R.R. Tolkien Encyclopedia. Routledge, 2013. ISBN 978-1-135-88034-7. с. 414–417.
  48. ↑ Evans, Jonathan. Dwarves // J.R.R. Tolkien Encyclopedia. Routledge, 2013. ISBN 978-0-415-86511-1. с. 134–135.
  49. ↑ Stanton, Michael N. Hobbits // J.R.R. Tolkien Encyclopedia. Routledge, 2013. ISBN 978-0-415-86511-1. с. 280–282.
  50. ↑ Shippey 2005, с. 149.
  51. ↑ Shippey 2005, с. 159.
  52. ↑ Tolkien 1954
  53. ↑ Tolkien 1955
  54. ↑ Tally, Robert T. Jr. Let Us Now Praise Famous Orcs: Simple Humanity in Tolkien's Inhuman Creatures // Mythlore 29 (1). 2010.
  55. ↑ Tolkien 1977, index entry Urulóki
  56. ↑ Tolkien 1977, ch. 24 "Of the Voyage of Eärendil"
  57. ↑ Tolkien 1954a, "The Council of Elrond"
  58. ↑ {{{article}}} // {{{encyclopedia}}}.
  59. ↑ Tolkien 1954, book 4, chapter 9: "Shelob's Lair."
  60. ↑ Burns, Marjorie (2013) [2007]. "Old Norse Literature". In Drout, Michael D. C. (ed.). J.R.R. Tolkien Encyclopedia. Routledge. с. 473–474. ISBN 978-0-415-86511-1. Echoes of these Norse battle animals appear throughout Tolkien's literature; in one way or another, all are associated with Gandalf or his cause. ... raven ... Eagles ... wolves ... horses ... Saruman is the one most closely associated with Odin's ravaging wolves and carrion birds
  61. ↑ O'Connor, John J. TV Weekend: "The Hobbit" // The New York Times. 25 November 1977.
  62. ↑ Gaslin, Glenn. Ralph Bakshi's unfairly maligned Lord of the Rings // Slate. 21 November 2001. Посетен на 28 December 2020.
  63. ↑ {{{article}}} // {{{encyclopedia}}}.
  64. ↑ Here Are The Biggest Academy Award Milestones In Oscars History // Hollywood.Com. Посетен на 3 March 2021.
  65. ↑ Sydell, Laura. High-Def 'Hunt For Gollum' New Lord of the Fanvids // All Things Considered. National Public Radio, 30 April 2009. Посетен на 1 май 2009.
  66. ↑ Martin, Nicole. Orcs are back in Lord of the Rings-inspired Born of Hope // The Daily Telegraph. 27 October 2008. Архивиран от оригинала на 29 October 2008. Посетен на 31 януари 2010.
  67. ↑ Takahashi, Dean. Warner Bros. games are coming out of the shadow of its movies // GamesBeat. Посетен на 3 July 2017.
  68. ↑ Gardner, Eriq. Warner Bros., Tolkien Estate Settle $80 Million 'Hobbit' Lawsuit // Hollywood Reporter. Посетен на 3 юли 2017.
  69. ↑ Bauer, Manuel. Minecraft: Spieler haben das komplette Auenland nachgebaut // Computer Bild. Посетен на 9 February 2016.
  70. ↑ Groups.google.com, rec.games.mud.lp Newsgroup, 1 June 1994
  71. ↑ Empty citation (help)
  72. ↑ За списъл с всички вдъхновени от Толкин MU*s вж. The Mud Connector Архив на оригинала от 26 декември 2005 в Wayback Machine. и потърси 'tolkien'.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Middle-earth в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Фентъзи“         Портал „Фентъзи“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Средна_земя&oldid=12693684“.