Атанас Узунов (революционер)
Тази статия е за революционера. За българския офицер вижте Атанас Узунов (офицер).
| Атанас Узунов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Депутат | |
| III ВНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Анастасия Желязкова |
Атанас Цвятков Узунов е български революционер, депутат и лидер на Вътрешната революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Детство
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин в семейството на копривщенския чорбаджия Цвятко Крадлеков (според други Кереков[1]) – Узунов (1804 – 1869) и съпругата му Рада Керекова, сродница на Тъпчилещови.[2] Брат е на Анастасия Желязкова. Майка му умира месец след раждането на малкия Атанас, при което Цветко Узунов сключва втори брак с гъркинята Катина, а Атанас Узунов е отгледан от баба си Ната. През Кримската война (1853-1856) семейството се премества в Цариград (1856). Въпреки че Цветко Узунов е виден деец на църковната борба, в къщата се говори само на гръцки и само бабата е връзка на младия Атанас с българския език и култура[3]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]През 1858-1863 учи във фанариотското училище на лазаристите в Бебек и е пансионер там. [3] През 1864 Цветко отвежда синовете си Атанас и Димитър (от втория брак) в Русия и ги настанява в Южнославянския колеж на Тодор Минков, в гр. Николаев. През 1871 сполетян от тежка финансова загуба Цветко Узунов получава удар и умира на 55 години. Междувременно Атанас Узунов се сприятелява с Михаил Греков, а впоследствие става руски стипендиант. За да се издържа започва да дава частни уроци на княз Шеваршидзе[3]. Съществуват теории че по това време е посветен в масон. На 03 март 1871 напуска колежа и посещава българските земи, където се препитава като книжар [4]
Революционер
[редактиране | редактиране на кода]Завръща се в България, през 1871 – 1872 г. е във Варна, където се запознава с руския консул Никола Даскалов и свещеник Константин Дъновски.[2] От август 1872 се наема като като учител в Сливен (1872), като по това време там пристига и приятелят му Михаил Греков, който също се наема да учителства. На 08 ноември 1972 се запознава с пристигналия в Сливен Васил Левски , полага клетва и става член на комитета [3] В началото на декември 1872 напуска училището, за да се отдаде изцяло на революционна дейност. Той има ръководна роля в в зараждащия се Сливенски революционен комитет и се нагърбва с агитацията.[3] Заради нередовност в документите е задържан в Търново, но скоро след това е освободен[3] След ареста на Левски, Атанас Узунов сформира чета от 25 души за да го освободи. Тя обаче не сполучва.
Неофициален ръководител на БРЦК в българските земи (1873)[3][5][6]
[редактиране | редактиране на кода]Сред българските историци има спорове дали е избран официално за заместник на Левски. Поне до 2000 година такъв документ не е открит,[3][5][7] но явно Узунов се ползва с доверието на тракийските комитети (и най-вече Сливенският[6] и Старозагорският частен комитет[8]) и действа като фактически ръководител в българските земи. На 6 януари 1873 в общата паника след залавянето на Левски,председателят на Сливенския частен комитет Сава Райнов се отказва да изпълнява задълженията си на председател на Сливенският частен комитет и поста де факто е поет от Михаил Греков. Неговият приятел Атанас Узунов пожелава да се нагърби с функциите на Левски и да обикаля комитетите из страната с пропагандно-организационна цел. Тогава "тъй като Узунов не бе познат никому" Греков му издава пълномощно от името на Сливенският частен комитет.[6] Това пълномощно не е акредитация, а по-скоро трябва да изиграе ролята на документ чрез който Узунов да се препоръча и на другите комитети.[9] Така Узунов поема функциите на Апостола на свободата, без да има официална санкция от БРЦК в Букурещ.[8] Скоро след смъртта на Левски, Узунов посещава Пловдив и Стара Загора, а в началото на март 1873 е в Букурещ, за да присъства на планираното от БРЦК заседание.[3] (Такова обаче не се осъществява.) В края на март провежда нова агитационна обиколка през Чирпан и Хасково.
Хасковска афера
[редактиране | редактиране на кода]На 30 април 1873 хасковският частен революционен комитет взима решение да бъде убит местният гъркоман хаджи Ставри Примо.[3] Атентата е възложен на Атанас Узунов, но хаджията е само ранен и успява да го уличи пред властите. Още същата вечер Узунов е арестуван, заедно с други комитетски дейци. Първоначално Узунов отрича да е революционер, но после решава да придаде политически характер на събитието и прави признания. Той успява да извести пост фактум Търновският[10][11][4](а може би и Старозагорският) комитет[4] за намерението си. Пред Чрезвичайната/Извънредната комисия, която го съди Узунов съобщава имената само на хора, които така или иначе са арестувани, но преувеличава мащаба на организацията твърдейки, че съзаклятниците са над 3000 души, а комитети има на територията на цялата страна. Узунов цели мащабен политически отзвук в Европа. Такъв обаче не се получава, а вместо това властта засилва присъствието си в българските земи и следва нова вълна от арести. Междувременно от Търново изпращат известие, че му забраняват да издава повече хора.[11] Някои революционни дейци наричат постъпката му предателска, но това виждане не се споделя от всички негови съвременници. Захари Стоянов смята че той не е действал недобросъвестно, а по-скоро – нетактичноǃ [12]На подобно мнение е и Стоян Заимов - "неопитност, непрактичност, нетактичност и нищо повече". [10] На 18 декември 1872 Узунов е осъден на 15 години заточение в медните рудници на Арана Магдени, Мала Азия. [4]Там той престоява от 2 март 1874 до юни 1876[4]. Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Успява да избяга, [3]заедно с Васил Йонков (Гложенеца) и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). В края на 1876 се Установява се като учител в Орел (Русия) и издава драмата "Цвятко воевода". Тук се запознава с бъдещата си съпруга. Елена Н. Верьовкина
Участник в руското турската освободителна война (1877-1878)
[редактиране | редактиране на кода]Участва като преводач в Руската императорска армия през Руско-турската война (1877 – 1878).
След войната е окръжен управител в Лозенград (1878) и служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879 – 1881) и в Ловеч (1882 – 1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880).
Привърженик на Либералната партия. Избиран е за народен представител (1886 – 1887).
След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. През 1904 г. отново е назначен на държавна служба – този път е инспектор към Българската екзархия в Цариград (1904 – 1906). Последните дни от своя живот прекарва в София, където умира на 26 юни 1907 г.
Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис. За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Атанас Узунов е наречена улица в София (Карта).
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов, Букурещ, 1876.
- Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени), София, 1880.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София: Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
- Димитрова, Е., Заместникът на Левски. Атанас Узунов, София: ОФ, 1987.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунов (Копривщица) // bulrod.blogspot.com. Посетен на 20 август 2024.
- ↑ а б Шапкалова, Светла, Назърска, Жоржета. Петър Дънов и Бялото братство – културно наследство и духовни пространства. София, Академично издателство За буквите - О писменехъ, 2021. ISBN 978-619-185-519-3. с. 182 – 182.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Кой кой е сред българите XV-XIX в." eнциколепидичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 200 стр. 272
- ↑ а б в г д Кой кой е сред българите XV-XIX в." eнциколепидичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 200 стр. 272
- ↑ а б "Атанас Узунов – заместникът на Васил Левски" в: Игнатов, Веселин " 100 мита от българската история XVIII - XIX век" стр. 261, ИК Милениум, 2007 г.
- ↑ а б в Греков, Михаил " Как ние освобождавахме България" част 1, С, 1990, 520 стр. в: "100 мита от българската история XVIII-XIX век", Игнатов, Веселин, Милениум 2007, стр. 263
- ↑ Митев, Йордан "история на Априлското въстание" 1876 в 3 тома, т.1 1986, 127 стр. в: "Атанас Узунов – заместникът на Васил Левски" в: Игнатов, Веселин " 100 мита от българската история XVIII - XIX век" стр. 261, 2007 г.
- ↑ а б Захари Стоянов, "Записки по българските въстания", книга I, глава IV "Въстанието в 1875", част I, "Български писател" 1977, стр. 133
- ↑ "100 мита от българската история XVIII-XIX век", Игнатов, Веселин, Милениум 2007, стр. 263
- ↑ а б https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1 Стоян Заимов. "Миналото. Етюди върху записките на З.Стоянов" 1895, печатница "Вълков" 65 стр.
- ↑ а б Захари Стоянов, "Записки по българските въстания", книга I, глава IV "Въстанието в 1875", част I, издателство "Български писател", 1977 стр. 134 – виж бележка 1, Записки на Христо Иванов -Големия
- ↑ Захари Стоянов, "Записки по българските въстания", книга I, глава IV "Въстанието в 1875", част I, издателство "Български писател", 1977 стр. 134 – в
|
