Ахъчелебийско-Скеченски революционен район
| Ахъчелебийско-Скеченски революционен район | |
 Печат на Тайния революционен комитет „Централна Родопа“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Мото | „Свобода или смърт“ |
| Основана | 1899 година |
| Закрита | 1923 година |
| Положение | несъществуваща |
| Цел/фокус | Автономия за Македония и Одринско |
| Част от | Одрински революционен окръг |
| Езици | български |
Ахъчелебийско-Скеченският революционен район от Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Ахъчелебийската, Ксантийската (Скеченската) и Даръдеренската кааза на Османската империя.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първият революционен център в Родопите е Чепеларският пограничен пункт, организиран от Върховния македоно-одрински комитет. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899 – 1901), Константин Антонов (1901 – май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъци с патрони. В Баташкия пункт са изпратени 900 пушки и 280 сандъка с патрони. Оръжието и боеприпасите по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.[1]
Първият комитет на Вътрешната организация е основан в 1899 година в Райково. Веднага след Райковския в същата година е основан и революционният комитет в Чокманово. Председател на Чокмановския ромитет от 1900 година е Таню Стоев, а секретар Христо Караманджуков и комитетът е с функции на околийски (районен).[2]
Така в 1901 година Вълчо Сарафов поверява ръководството на Ахъчелебийската революционна околия (с псевдоним Абаджиево поле) и с център Чокманово (с псевдоним Орлово) на Таню Стоев (с псевдоним Крум) и назначава Христо Караманджуков (с псевдоним Горчо Смитков) за секретар на околията. Районът обхваща Ахъчелебийско, Даръдеренско и Ксантийско. Докато Стоев и Караманджуков ръководят околията, силно се увеличава броят на революционните комитети и укрепва революционната мрежа. Освен създадените по-рано комитети в Устово, Горно Дерекьой, Карлуково, Райково, Пашмакли, Аламидере, се изграждат и нови, формира се широка куриерска мрежа, събират се средства за закупуване на оръжие. Караманджуков координира организационната дейност и в Ксантийския и Даръдеренския район.[3] Той събира над 1000 турски лири за оръжие, което обаче не се доставя в пълни размери или е негодно.[4]
Караманджуков обръща особено внимание на двете големи ксантийски български села Кръстополе и Габрово и прави три обиколки в Ксантийско. През пролетта на 1901 година прави и специална обиколка за привличане на овчарите на запад и на юг от Булустра, Кушапалъ, Горно и Долно Османлъ, Ферезлер и други.[5]
Районът е оформен административно през април 1902 година на Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг.[6]
По време на Илинденско-Преображенското въстание базите на ВМОРО и ВМОК са общи.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300 – 301.
- ↑ Гюмюшев, Никола. Революционният вихър ме повлече в своите бойни води. Спомени на един родопски македоно-одринец. Смолян, Зеа-Принт ООД, 2019. ISBN 978-619-196-082-8. с. 15.
- ↑ Петрова, Златка. Революционната идеология на Христо Караманджуков // Сборник Тракия. Т. VII. Хасково, Тракийски научен институт – Филиал Хасково, 2016. с. 136.
- ↑ Петрова, Златка. Революционната идеология на Христо Караманджуков // Сборник Тракия. Т. VII. Хасково, Тракийски научен институт – Филиал Хасково, 2016. с. 137.
- ↑ Петрова, Златка. Революционната идеология на Христо Караманджуков // Сборник Тракия. Т. VII. Хасково, Тракийски научен институт – Филиал Хасково, 2016. с. 138.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 80 – 81.
| |||||||
