Българска работническа социалдемократическа партия
| Българска работническа социалдемократическа партия | |
| Ръководител(и) | Димитър Благоев Янко Сакъзов  | 
|---|---|
| Основана | 1894 г. | 
| Разформирована | 22 март 1903 г. | 
| Предшествана от | БСДП БСДС  | 
| Наследена от | БРСДП (тесни социалисти) БРСДП (широки социалисти)  | 
| Седалище | София, Република България | 
| Вестник | „Работнически вестник“, „Ново време“, „Социалист“, „Народ“, „Общо дело“ | 
| Идеология | Социализъм Социалдемокрация  | 
| Полит. позиция | ляво-център | 
Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е лява политическа партия. Тя е създадена през 1894 г. след обединението на Българската социалдемократическа партия на Димитър Благоев и Българския социалдемократически съюз, начело с Янко Сакъзов. Дотогава двете организации съществуват независимо една от друга и изповядват различни възгледи за развитието на социалистическото движение в България.
История
[редактиране | редактиране на кода]На изборите за VIII обикновено народно събрание през 1894 г. за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП – Янко Сакъзов и Никола Габровски.
През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават, като двете крила имат собствени издания – „Работнически вестник“ и „Ново време“ на групата на Благоев и „Социалист“, „Народ“ и „Общо дело“ на групата на Сакъзов.
Повод за окончателното разцепление на партията става инцидент в края на 1902 година. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист Жан Жорес, парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма, търсеща съдействието му за освобождението на Македония. Това предизвиква острите критики на Благоев и на 22 март 1903 г. той обявява отделянето си от партията. Така се стига до създаването на две нови партии – БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Благоев и БРСДП (широки социалисти) начело с Янко Сакъзов.[1]
Видни дейци
[редактиране | редактиране на кода]- Аврам Гачев (1871 – 1941)
 - Григор Чешмеджиев (1879 – 1945)
 - Димитър Благоев (1856 – 1924)
 - Коста Лулчев (1882 – 1965)
 - Янко Сакъзов (1860 – 1941)
 
Участия в избори
[редактиране | редактиране на кода]Парламентарни
[редактиране | редактиране на кода]| година | избори | гласове | % | резултат | 
|---|---|---|---|---|
| 1894 | Народно събрание | – | – | 2 / 167 
 | 
| 1896 | Народно събрание | N/A | N/A | N/A | 
| 1899 | Народно събрание | 12 100 | 3,5% | 4 / 169 
 | 
| 1901 | Народно събрание | 14 680 | 5,0% | 2 / 164 
 | 
| 1902 | Народно събрание | 19 250 | 4,8% | 7 / 189 
 | 
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 23.
 
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine., 3 август 2005
 
  | |||||||||||||||||