Направо към съдържанието

Вепърчани

Вепърчани
Вепрчани
— село —
общ изглед
общ изглед
41.27° с. ш. 21.7506° и. д.
Вепърчани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина959 m
Население10 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Вепърчани в Общомедия

Вепърчани (на македонска литературна норма: Вепрчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Селото е разположено в областта Мариово, южно от общинския център Прилеп на надморска височина от 800 метра. От Прилеп е отдалечено на 34 km. Има голямо землище от 29,2 km2, в което доминират пасищата с 1778,4 ха, обработваемите земи са 664,7 ха, а горите само 11,6 ха.[1]

Ферман от наиба на Прилепската каза, с който селата Бонче и Вепърчани се придават към Прилепския кадилък
Главната селска църква, гробищната „Свето Възнесение Господне
Манастирската църква „Свети Димитър
Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 31 2 1 2181
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 41 1816
Дефтер № 73 от 1519 г. 80 2 4 3800
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 47 4 2 2806
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 46 7 1400

В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година селото е отбелязано като Вепърчан с 42 ханета (домакинства).[2] В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година във Вепърчан са отбелязани 34 ханета.[3]

В XIX век Вепърчани е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Запърчани (Zaprtchani) е посочено като село с 49 домакинства и 232 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вепърчани има 520 жители, всички българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вепърчани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[6]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Венирчани има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

Според Георги Трайчев Вепърчани има 64 къщи с 520 жители българи.[8]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 369 410 367 203 62 21 18 10
северномакедонци 409 359 200 62 21 18 10
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 5 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 1 3 3 0 0 0 0[1]
Родени във Вепърчани
  • Илия Настев (1863 - ?), български революционер
  • Йордан Митрев Тодоров, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[9]
Починали във Вепърчани
  • Борис Тончев Вълчев (Денов), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  • Георги Лажот (? – 1884), български революционер
  • Никола Пешков (1881 – 1903), български революционер
  • Петър Петров Георгиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
  1. а б в Вепрчани (Veprcani) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Ст. Андреев).
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  8. Трайчев, Георги. Мариово, София, 1923.
  9. ДАРМ Ф.1095
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 453, л. 13
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 453, л. 13; оп. 3, а.е. 28, л. 31 а