Възнесение Господне (Велико Търново)
| „Възнесение Господне“ | |
 | |
 Местоположение във Велико Търново | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Велико Търново |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Великотърновска |
| Архиерейско наместничество | Великотърновско |
| Изграждане | XI век, 1978 – 1981 г. |
| Статут | недействащ храм, паметник на културата |
| Състояние | реставрирана |
| „Възнесение Господне“ в Общомедия | |
Патриаршеската катедрала „Свето Възнесение Господне“ е бивша източноправославна катедрала, разположена на хълма Царевец в столицата на Второто българско царство – Велико Търново. Катедралата е построена в XI век и е разрушена през 1393 година при превземането на града от османските турци. По време на Второто българско царство е седалище на българския патриарх. Катедралата е възстановена през 70-те и 80-те години на ХХ век и е отворена за посетители от 1985 година. Тя не е действащ храм, тъй като не е стенописана по църковния канон.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Патриаршеската катедрала е построена върху късноримска (ранновизантийска) базилика, датираща от V – VI век сл.н.е.[1][2]
Патриаршията на Царевец е била самостоятелна крепост с две отбранителни кули и вход на западната си стена. Патриаршеската катедрала се е намирала в средата на двора ѝ.[2] Смята се, че настоящата сграда на Патриаршеската катедрала е построена на два етапа. Първият етап на строителство е осъществен в края на XI или XII век, като първоначално е построена като църква в средата на манастирски комплекс. В началото на XII век църквата вече е седалище на българския патриарх. След пожар, който уврежда значително църквата, се налага нейната реконструкция в средата на XIV век, вероятно по време на управлението на цар Иван Александър. Освен ремонтни и укрепващи дейности, работата по църквата през XIV век включва и изграждането на нартекса и камбанарията.[1]
Църквата е изобразена в средновековната скица на Търново в Брашовския миней, написан в средата на XIV век и пренесен в Кронщат (днес Брашов, Румъния) след падането на България под османска власт.[3]
Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 година, по повод честванията на 1300 година от създаването на българската държава. Плановете за реконструкцията са на архитект Боян Кузупов, а декоративно-художественото оформление на интериора е дело на Теофан Сокеров. Стенописите са завършени през 1985 година.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Николова, Бистра. Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2002. ISBN 954-430-762-1. с. 102 – 103.
- ↑ а б в Патриаршеската катедрала „Св. Възнесение Господне“ // Православие. Посетен на 2025-08-23.
- ↑ Моллов, Тодор. Есхатологичната съдба на Царевград Търнов според семантиката на рисунката в Брашовския миней // Електронно списание LiterNet, № 1 (14). LiterNet, 2001-01-24. Посетен на 2025-08-23.
