Вълчо Вълчев (Паспалово)
| Вълчо Вълчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Вълчо Иванов Вълчев е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1871 година[2] в малкотърновското село Паспалово, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и влиза в паспаловската смъртна дружина. Служи като куриер, поддържа четата на Георги Кондолов и изпълнява поръченията на войводата и на помощниците му Михаил Даев, Дико Желябов, Паскал Иванов от Лозенград и Серафим Стоянов – Македончето.[1]
На 6 август 1903 година войводата Георги Кондолов обявява началото на въстанито в Паспалово. Вълчев се присъединява към четата и участва в голямото сражение при селото. Четата успява да разбие и дошлата от Малко Търново войска и при отстъплението си убеждава новите османски подкрепления, идващи от града, да се върнат. Четата успява да унищожи обсадената войска, но войводата Кондолов загива.[1]
След потушаването на въстанието Вълчев се оттегля в Свободна България с цялото население на Паспалово.[3]
На 12 април 1943 година, като жител на село Искър, Варненско, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 72.
- ↑ Към 12 април 1943 година е на 72 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 73.
