Георги Дерменджиев (революционер)
| Георги Дерменджиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1906 г.
|
|---|---|
| Починал | 8 декември 1932 г.
|
Георги Христов Дерменджиев е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Дерменджиев е роден през 1906 година в драмското село Калапот, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към ВМРО, а след разцеплението в организацията застава на страната на протогеровистите.[1]
Прави неуспешен атентат срещу Стоян Филипов на 25 ноември 1932 година.[1][2] Близо до улица „Солунска“ Филипов е засипан с град от куршуми, от близката градинка изскачат трима-четирима нападатели и убиват телохранителя му Анчо Соколов, а Филипов, дал няколко изстрела срещу тях, се свлича тежко ранен и е взет за мъртъв. Нападателите се разбягват в различни посоки, но намиращите се наблизо Паница (главен секретар на МВнРНЗ), Паскалев (началник на полицейската школа) и Пенчев (частен секретар на вътрешния министър Гиргинов) виждат единия – Георги Дерменджиев, преследват го и го залавят.[2]
При разпитите Дерменджиев твърди, че е действал сам. Познавал Стоян Филипов от Неврокоп и го нападнал, защото бил замесен в убийството на брат му. Показанията на оцелелия Филипов и на свидетелите, както и намерените над 40 патронни гилзи безспорно доказват, че нападателите са били неколцина, но установяването им е неуспешно. Михайловистите правят собствено разследване, но също не успяват да ги установят. Решават да ликвидират Георги Дерменджиев, който е в Централния затвор. Дават нареждане на Ангел Анчев от Драмско, член на ВМРО, който е в затвора за дребно нарушение и се движи свободно, помагайки за ремонти, да убие Дерменджиев като сръбско оръдие. На 8 декември 1932 година Ангел Анчев успява да направи това, предава се на главния надзирател и прави пълни самопризнания.[3]
В Народното събрание народният представител Петър Мърмев заявява, че атентатът срещу Стоян Филипов е дело на престъпна шайка и служи на чужди интереси и държави, а няма нищо общо с македонското освободително дело.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 127.
- ↑ а б Мирков, Александър. Неразказани истории от миналото на София. София, Гутенберг, 2022. ISBN 978-619-176-209-5. с. 263 – 264.
- ↑ Мирков, Александър. Неразказани истории от миналото на София. София, Гутенберг, 2022. ISBN 978-619-176-209-5. с. 265 – 266.
- ↑ Мирков, Александър. Неразказани истории от миналото на София. София, Гутенберг, 2022. ISBN 978-619-176-209-5. с. 266 – 267.
