Голосеменни
| Голосеменни | ||||||
|  Чилийска араукария (A. araucana) | ||||||
| Класификация | ||||||
| 
 | ||||||
| Научно наименование | ||||||
| Prantl, 1874 | ||||||
| Голосеменни в Общомедия | ||||||
| [ редактиране ] | 
Голосеменните растения (Gymnospermae) са отдел растения, включващ дървета и храсти от класовете Иглолистни, Цикасови, Гинко и Гнетум.
Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най-широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени.
Иглолистните образуват шишарки, които са силно скъсени видоизменени клонки и се състоят от централна ос и спирално наредени около нея видоизменени листа (люспи). Шишарките са двуполови – има, както женски, така и мъжки, като при някои видове те се развиват върху едно и също растение, докато при други – върху различни растения. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета, които го правят лесно преносим от вятъра, чрез които и се извършва опрашването. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпространяват от вятъра. Голосеменните растения не образуват плодове, но при хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- База данни за голосеменни
- Голосеменни в „Tree of Life“ Архив на оригинала от 2008-04-09 в Wayback Machine.
| 
 | 
 
	
