Горно Саръкьой
| Горно Саръкьой Άνω Ποταμιά | |
| — село — | |
  Горно Саръкьой  Горно Саръкьой  Горно Саръкьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 190 m |
| Население | 36 души (2021 г.) |
Горно Саръкьой (на гръцки: Άνω Ποταμιά, Ано Потамия, до 1928 година Σαρή Κιόι, Сари кьой[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 190 m надморска височина, на 5 km югоизточно от град Кукуш.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Саръкьой (Sarikeui) е посочено като село в каза Аврет хисар с 20 къщи и 70 жители мюсюлмани.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сари Кьой има 70 жители турци и 30 цигани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Горно Саръкьой попада в Гърция. В 1913 година двете махали Горно и Долно Саръкьой имат общо 236, а в 1920 година 231 жители.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сарикей (Сари-кеј) има 45 къщи турци.[6]
В 1928 година селото е прекръстено на Потамия. В 1928 година Саръкьой е представено като чисто бежанско село със 78 бежански семейства и 290 души.[7] В преброяването от 1928 година двете махали все още са едно село с 354 жители.[3]
Населението традиционно произвежда жито и тютюн.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 236[3] | 231[3] | 354[3] | 207[3] | 157[3] | 136[3] | 114[3] | 127[3] | 84 | 93 | 62 | 36 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 81. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 35. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
