Направо към съдържанието

Горно Църнилище

Горно Църнилище
Горно Црнилиште
— село —
41.8168° с. ш. 21.9642° и. д.
Горно Църнилище
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаСвети Никола
Географска областОвче поле
Надм. височина260 m
Население345 души (2002)
Пощенски код2227
Горно Църнилище в Общомедия

Горно Църнилище (на македонска литературна норма: Горно Црнилиште) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.

Селото се намира на около 6 километра южно от общинския център Свети Никола.

В началото на XX век Горно Църнилище е село в Щипска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 84 жители българи християни и 200 турци.[1]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Църнилище (Gorno-Tsirnilichté) има 120 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Църнилище (Горно или Долно Църнилище) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Горно Църнилище живеят 264 турци и 139 българи.[4]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Йокари Динлер (Jokari-Dinler) като българо-турско село.[5]

В 1994 година селото има 358, а в 2002 година – 345 жители, всички северномакедонци.[6]

Родени в Горно Църнилище
  • Алексо Зафиров, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[7] и вероятно на Иван Бърльо в 1915 година[8], роден в Горно или Долно Църнилище
  • Ване Стоянов, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година, роден в Горно или Долно Църнилище[7]
  • Дано Лазаров, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година, роден в Горно или Долно Църнилище[7]
  • Трайчо Донев, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година, роден в Горно или Долно Църнилище[7]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
  4. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Официален сайт на Община Свети Никола
  7. а б в г Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 10.
  8. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 19.