Гръцко плюскавиче
| Гръцко плюскавиче | ||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||
 Застрашен | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Boiss. & Spruner, 1843 | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Гръцкото плюскавиче (Silene graeca Boiss. & Spruner) е тревисто растение от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). То е балкански ендемит и е вписано в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие като застрашен вид (към 2025 г.).[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Гръцкото плюскавиче е едногодишно тревисто растение. Стъблата му, с височина до 50 cm, са голи и обикновено неразклонени. Листата са срещуположни, обратнояйцевидни до елиптични, голи, с дължина до 3,5 cm и широчина 1,5 cm. Съцветието е връхно, дихазно. Чашката е 5-делна, дълга до 15 mm, гола, цилиндрична, с 10 успоредни жилки. Венчелистчетата бели или розови, дълбоко двуделни, дълги 1,5 – 2,0 cm. Плодът е кутийка.
Гръцкото плюскавиче цъфти през месеците май и юни, а плодоноси през юни. Размножава се със семена.[1]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Гръцкото плюскавиче е ендемит, срещащ се в южните части на Балканския полуостров: Гърция, България, Албания и бивша Югославия.[1]
В България се среща в южната част на долината на река Струма (при селата Чучулигово, Кулата и Ръждак) и в планината Славянка, над село Петрово), на надморска височина от 50 до около 800 m.[1]
Местообитанията му са сухи тревисти и песъчливи места. Популациите са малочислени и видът обикновено е представен от единични растения.
Застрашеност
[редактиране | редактиране на кода]Видът е застрашен не само от ограниченото му разпространение, но и от селскостопанските и залесителните мероприятия и развитието на инфраструктурата в района на село Кулата.[1]
Опазване
[редактиране | редактиране на кода]В България, за да бъде опазено, гръцкото плюскавиче е обявено за защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му са в защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ в България. Видът е вписан в Червената книга на България.[1]
Необходимо е поддържане и опазване на хабитата и находищата, изследване на площта и числеността и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
