Домашно образование
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: цялостна преработка и източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Домашното образование, известно още като домашно обучение, е обучението и възпитанието на децата у дома или на редица други места извън училище.[1] Домашното обучение обикновено се провежда от родител, учител или онлайн учител. Причините за такъв избор от страна на родителите са:
религиозни мотиви, недоволство от училищната среда, семейни причини, невъзможност на детето да разбира предметите без индивидуална помощ, недоволство от учебната програма, недоволство на детето от училището, проблеми с училищата, при професия на родителите, не позволяваща детето да бъде записано в традиционно училище, в случай на Инвалидност, проблеми с достъпа до училищата, неопитност на детето за посещаване на училище, незаписване в желаното училище и други. В миналото много семейства са използвали по-неформални начини на образование.[2] „Домашно обучение“ е термин, който все още се използва широко в Северна Америка, докато „домашно образование“ се използва често в Европа и много страни от Общността на нациите.[3][4]
Въведение
[редактиране | редактиране на кода]Преди прилагането на задължителни закони за училищно образование по-голямата част от образованието и образованието в детска възраст се осигуряват от местните семейства и общности. В някои страни домашното обучение е законова алтернатива на държавните и частните училища. В други, каквито са повечето европейски държави домашното обучение е незаконно или ограничено при специфични условия.
През по-голямата част от историята на образованието и в различни култури обучението на деца вкъщи от членове на семейството е обичайна практика, докато ангажирането на професионални учители е опция, достъпна само за богатите. Домашното образование продължава да бъде основната форма на обучение до 1830-те години.[5] През 18 век обаче повечето хора в Европа са лишени от официално образование.[6] От началото на 19 век официалното училище се превръща в най-разпространеното средство за обучение във всички развити страни. Домашното обучение губи значението си през 19 и 20 век с приемането на законите за задължителното образование и с налагането на Тоталитарните режими в Съветският съюз, Нацистка Германия, Източна и Централна Европа, Китай, Северна Корея, Индокитай и Куба, виждащи в този метод на образование заплаха за пропагандният и идеологическият им монопол. Въпреки това той продължава да се практикува в изолирани общности. Домашното обучение преживява възраждане през 60-те и 70-те години с реформаторите в западното образование, недоволни от унифицираното образование.[7] В Източна Европа то се възражда след падането на комунистическите режими и разпадът на Съветския съюз и Югославия, като то е разрешено в следните посткомунистически страни: Сърбия, Словения, Унгария, Чехия, Полша, Латвия, Русия, Естония и Казахстан, а с ограничения е разрешено и в Украйна и Китайската народна република. Но е забранено в Западноевропейски страни като Швеция, Германия и Испания.[източник? (Поискан преди 40 дни)]
Ефикасност
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че частните уроци може да звучат много добър вариант за ученика те имат доста недостатъци като например:
- Отвикване на детето да общува с хора на неговата възраст
- Не може да се научи как да разбира уроци които не се преподават лично на него а на повече хора което може да му повлияе в бъдеще.
- Чувство за различност и изолация
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- образование
- Семейство
- Къща
- Образование
- Неформално образование
- Алтернативно образование
- Неформално обучение
- История на образованието и педагогиката
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Elective home education—Guidelines for local authorities // gov.uk. Посетен на 2018-10-11. (на английски)
- ↑ Informal learning, home education and homeschooling (home schooling) // YMCA George Williams College. Архивиран от оригинала на 2014-08-08. Посетен на 2014-08-04. (на английски)
- ↑ Rothermel, Paula. International perspectives on home education: do we still need schools?. ISBN 978-1137446848.
- ↑ Bhopal & Myers, Kalwant, Martin. Home schooling and home education: race, class and inequality. 2018-05-02. ISBN 978-1138651340.
- ↑ History of Alternative Education in the United States // Посетен на 19 April 2016. (на английски)
- ↑ Encyclopædia Britannica 11 ed. Vol. 8 (Demijohn to Edward the Black Prince). 1911. с. 959.
- ↑ Holt, John. Instead of Education: Ways to Help People Do Things Better. Boulder, CO, Sentient Publications, 2004, [1976]. ISBN 978-1-59181-009-4.
|
