Направо към съдържанието

Землемория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Землемория
Earthsea
Магьосникът от Землемория
Гробниците на Атуан
Най-далечният бряг
Техану
Приказки от Землемория
Другият вятър
АвторУрсула Ле Гуин
ДържаваСАЩ
Езиканглийски
ЖанрЕпично фентъзи
Издател Пърнаусус Прес, Атиниум Букс, Харкърт, Сага Прес
Георги Бакалов, Орфия, Аргус, Бард
Издадена1964–2018
(романи: 1968–2001)
Издадена в България1984–2003
Вид медиякнига
ПреводачКатя Петрова
Мария Кръстева
Валери Русинов
Илюстраторразлични

Землемория (на английски: Earthsea) е поредица от епично фентъзи книги, написани от американската писателка Урсула Ле Гуин. Започвайки с Магьосникът от Землемория (1968), Гробниците на Атуан (1970) и Най-далечният бряг (1972), поредицата е продължена с Техану (1990), Приказки от Землемория и Другият вятър (и двете от 2001 г.). През 2018 г. всички романи и разкази, свързани с този цикъл, са публикувани в едно книжно тяло, озаглавено Приказки от Землемория: Пълно илюстровано издание, с рисунки от Чарлс Вес.

Обстановка

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Землемория (вселена)
Карта на Землемория

Светът на Землемория съдържа морета и острови – огромен архипелаг от стотици острови, заобиколен от предимно неизследван океан. В Землемория няма големи континенти. Най-големият остров, Хавнор, с диаметър приблизително 610 км, е с размерите на Великобритания. Културите на Землемория са грамотни неиндустриални цивилизации, а не преки аналози на реалния свят. Общият климат в Землемория е умерен, сравним със средните географски ширини на северното полукълбо на Земята. Има годишен преход от топли лета към студени и снежни зими, особено на северните острови като Гонт и Оскил. В южните райони може да бъде много по-топло.

Повечето хора от Земноморие са описани като хора с кафява кожа.[1] В Архипелага „червено-кафявата“ кожа е типична; обаче, хората от Източния край имат по-тъмен "черно-кафяв" тен.[2] Хората на Оскил на север са описани като имащи по-светъл, жълтеникав тен,[3] докато каргите от земите на Каргад са „белокожи” и често „жълтокоси”.[4] Ле Гуин критикува това, което тя описва като общото предположение във фентъзито, че героите трябва да са бели и обществото трябва да прилича на европейското Средновековие.[5]

Магията е централна част от живота в по-голямата част от Землемория; изключение правят земите на Каргиш, където е забранена. Има метеорологични работници на кораби, майстори, които ремонтират лодки, и сгради, артисти и придворни магьосници. Магията е вроден талант, който може да се усъвършенства с обучение. Най-талантливите се изпращат в училището на Роук, където, ако техните умения и дисциплина се окажат достатъчни, те могат да станат магьосници, носещи тояга.

Сухата земя е мястото, където повечето хора отиват, след като умрат, с изключение на каргите. Това е царство на сянка и прах, на вечна нощ, където звездите са неподвижни в небето и нищо не се променя. Душите, които живеят там, живеят празно, мрачно и дори „влюбените се разминават мълчаливо“. Ле Гуин заявява, че идеята за Сухата земя идва от „гръко-римската идея за царството на Хадес, от някои изображения в произведенията на Данте Алигиери и от една от елегиите на Райнер Мария Рилке“.[6] В петия и последен роман от поредицата, Другият вятър, се разкрива, че Сухата земя е част от владението на драконите, която е открадната от тях от най-ранните магове в опит да се сдобият с безсмъртие. Сухата земя е възстановена на драконите в края на книгата.

Поредица

[редактиране | редактиране на кода]
Книга Година Издателство Издателство
в България		 Година Преводач
Магьосникът от Землемория[a] 1968 Пърнаусус Георги Бакалов 1984 Катя Петрова
Гробниците на Атуан 1971[b] Атиниум Букс Орфия 1992 Мария Кръстева
Най-далечният бряг 1972 Аргус 1993
Техану 1990
Приказки от Землемория[c] 2001 Харкърт Бард 2003 Валери Русинов
Другият вятър

Първоначално Ле Гуин възнамерява Магьосникът от Землемория да е самостоятелен роман, но тя пише Гробниците на Атуан като продължение, след като обмисля незавършените части в първата книга; Най-далечният бряг последва след допълнително обмисляне. Тези три книги са написани в бърза последователност – от 1968 до 1972 г., и понякога се разглеждат като „оригинална трилогия“.[8][9] Близо двадесет години по-късно авторката пише четвъртата книга, Техану (1990), последвана от Приказки от Землемория и Другият вятър през 2001 г. Последните три книги понякога се наричат ​​„втора трилогия“.[10][11] Поредицата като цяло е известна като Цикълът на Землемория и е публикувана в един том през 2018 г. със заглавие Приказки от Землемория: Пълно илюстровано издание, с рисунки от Чарлс Вес.[12]

През годините Ле Гуин пише разкази, които допълват света на Землемория.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Всяка книга от поредицата получава литературна награда.

Книга Награди[13][14]
Магьосникът от Землемория Boston Globe-Horn Book Award (1969)[15]
Lewis Carroll Shelf Award (1979)
Гробниците на Атуан Newbery Honor (1972)
Най-далечният бряг National Book Award for Children's Books (1973)
Техану Награда „Небюла“ за най-добър роман (1990)
Locus Award for Best Fantasy Novel (1991)
Приказки от Землемория Локус за най-добра колекция (2002)
Другият вятър World Fantasy Award for Best Novel (2002)

На 5 ноември 2019 г. Би Би Си Нюз включва Трилогията Землемория в своя списък на 100-те най-влиятелни романа.[16]

Адаптации

[редактиране | редактиране на кода]

Аудиокниги

[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват редица четения на аудиокниги от различни разказвачи и издатели.[17] В началото на 1990-те Робърт Инглис разказва първите три книги от поредицата за Рекордед Букс.[18]

Радио

[редактиране | редактиране на кода]

Двучасова радио драматизация на Магьосникът от Землемория, продуцирана от Би Би Си, първоначално е излъчена по Радио 4 на 26 декември 1996 г. Тази адаптация е разказана от Джуди Денч, с Майкъл Малони в ролята на Гед, и използва широк набор от актьори с различни регионални и социални акценти, за да подчертае произхода на героите от Землемория (например Естариол и други от Източния бряг са изиграни от актьори с южен уелски акцент).[19] По-късно адаптацията е издадена на аудиокасета.

През април и май 2015 г. Радио 4 на Би Би Си излъчва нова драматизация от шест части, базирана на произведенията за Землемория, обхващаща сюжетните линии и мотивите на романите Магьосникът от Землемолия, Грабниците на Атуан и Най-далечният бряг.[20] Премиерата на първия от шестте 30-минутни епизода е на 27 април, а последният на 5 май. Героите на Гед и Тенар са представени от трима актьори в различни етапи от живота им (Каспър Хилтън-Хил, Джеймс Макардъл и Шон Дули като Гед; Ниши Малде, Айша Кала и Винета Риши като Тенар). Радиодрамата е адаптирана от Джудит Адамс, режисирана от Саша Евтушенко и включва оригинална музика, композирана от Джон Никълс. След премиерното радио излъчване, всеки от епизодите е достъпен за онлайн стрийминг по Би Би Си Радео 4 Екстра за един месец, чрез услугата Би Би Си Ай Плеър.[21] Адаптацията е създадена и излъчена като част от тематичен месец, съсредоточен върху живота и творчеството на Урсула Ле Гуин, в чест на неотдавнашния ѝ 85-и рожден ден.[22] В допълнение към радио драматизацията, тематичният месец включва излъчването на радио адаптация от две части на Лявата ръка на мрака по-рано през април, както и ексклузивни интервюта с авторката и някои от писателите, които тя е вдъхновила.[23][24][25]

Телевизия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пред декември 2004 г. американският канал Сайфай излъчва тричасова свободна версия на Магьосникът от Землемория и Гробниците на Атуан, озаглавена Легенда за Землемория (по-късно просто Землемория). Тази адаптация разгневява Ле Гуин[26] и феновете на поредицата, тъй като Гед и по-голямата част от героите са изиграни от бели актьори.
  • През май 2018 г. е обявено, че поредицата е избрана за филмова адаптация от продуцентката Дженифър Фокс.[27] През 2019 г. е решено вместо това да се продуцира телевизионен сериал.[28] Оттогава липсват новини за тази възможна адаптация.

Анимационен филм

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Приказки от Землемория

Филмът на Студио Гибли от 2006 г. Приказки от Землемория се базира на митологията на Землемория. Режисиран е от Горо Миядзаки, който е син на Хаяо Миядзаки. Ле Гуин предоставя правата на студиото поради любовта си към филмите на Хаяо Миядзаки.[29] Авторката нарича адаптацията „разочароваща“ и „напълно различна“ от своето произведение.[30]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ През 2002 г. издателство Бард публикува Магьосникът от Землемория, Гробниците на Атуан, Най-далечният бряг и Техану в едно книжно тяло, озаглавено Землемория: Пълно издание, използвайки вече съществуващите преводи.
  2. ↑ Романът Гробниците на Атуан преди това се появява в зимния брой на Световете на фантазията от 1970 г. с илюстрации и снимка на корицата на списанието от Джак Гоган.[7]
  3. ↑ През 2003 г. издателство Бард публикува Приказки от Землемория и Другият вятър в един том.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Chronicles of Earthsea // The Guardian, 9 February 2004. Посетен на 12 September 2016.
  2. ↑ Le Guin (1968), chapter 3, The School for Wizards: "He had the accent of the East Reach, and was very dark of skin, not red-brown like Ged and Jasper and most folk of the Archipelago, but black-brown."
  3. ↑ Le Guin (1968), chapter 2, The Shadow: "She was a tall girl of about his own age, very sallow, almost white-skinned; her mother, they said in the village, was from Osskil or some such foreign land. Her hair fell long and straight like a fall of black water."
  4. ↑ Le Guin (1968), chapter 1, Warriors in the Mist: "...they are a savage people, white-skinned, yellow-haired, and fierce, liking the sight of blood and the smell of burning towns."
  5. ↑ "Ursula K. Le Guin's BookExpo America Speech: Some Assumptions About Fantasy". Harcourt Books (hartcourtbooks.com; 2004). Archived from the original on 2007-08-17.
  6. ↑ "Chronicles of Earthsea". Edited transcript of online Q&A. Arts: Books. The Guardian (London). February 9, 2004. Retrieved 2011-09.
  7. ↑ ISFDB: Worlds of Fantasy, Winter 1970
  8. ↑ Cadden, Mike (2005). Ursula K. Le Guin Beyond Genre: Fiction for Children and Adults (1st ed.). New York: Routledge. ISBN 978-0-415-97218-5.
  9. ↑ Bernardo, Susan M.; Murphy, Graham J. (2006). Ursula K. Le Guin: A Critical Companion (1st ed.). Westport, CT: Greenwood Press. ISBN 978-0-313-33225-8.
  10. ↑ Bernardo, Susan M.; Murphy, Graham J. (2006). Ursula K. Le Guin: A Critical Companion (1st ed.). Westport, CT: Greenwood Press. ISBN 978-0-313-33225-8.
  11. ↑ Cadden, Mike (2005). Ursula K. Le Guin Beyond Genre: Fiction for Children and Adults (1st ed.). New York: Routledge. ISBN 978-0-415-97218-5.
  12. ↑ The Books of Earthsea: The Complete Illustrated Edition publication contents at the Internet Speculative Fiction Database.
  13. ↑ Bernardo, Susan M.; Murphy, Graham J. (2006). Ursula K. Le Guin: A Critical Companion (1st ed.). Westport, CT: Greenwood Press. ISBN 978-0-313-33225-8.
  14. ↑ "Ursula K. Le Guin". Science Fiction Awards Database. Locus Science Fiction Foundation. Archived from the original on July 21, 2019. Retrieved February 26, 2019.
  15. ↑ Boston Globe–Horn Book Awards – List of past winners // Архивиран от оригинала на 19 October 2011. Посетен на 10 November 2014.
  16. ↑ "100 'most inspiring' novels revealed by BBC Arts". BBC News. November 5, 2019. Retrieved November 10, 2019. The reveal kickstarts the BBC's year-long celebration of literature.
  17. ↑ Ursula K. Le Guin: Short Bibliography // Ursula K. Le Guin, May 2010. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 2025-04-04. "(Major works only, principal U.S. editions only)".
  18. ↑ Earthsea Cycle // Recorded Books (recordedbooks.com). Посетен на 2014-08-13.[неработеща препратка] "Displaying 1-4 of 4 books in Earthsea Cycle". No dates.
  19. ↑ "BBC Radio 7 – A Wizard of Earthsea". BBC iPlayer Radio. BBC (bbc.co.uk). Retrieved July 10, 2011. Broadcast January 5, 2011, on BBC Radio 7.
  20. ↑ Adams, Judith. Adapting Ursula Le Guin's 'Earthsea' and 'The Left Hand of Darkness' for Radio // BBC Blogs – BBC Writersroom. BBC, April 14, 2015. Посетен на 2015-05-15.
  21. ↑ Episodes // BBC Radio 4 Extra: Earthsea. BBC. Посетен на 2015-05-15.
  22. ↑ Ursula K. Le Guin on BBC Radio 4 and 4 Extra // BBC, April 8, 2015. Посетен на 2015-05-15. "A preview of our Le Guin celebration."
  23. ↑ The Left Hand of Darkness [Episode 1 of 2] // BBC Radio 4: The Left Hand of Darkness. BBC. Посетен на 2015-05-15. Broadcast April 18, 2015; episode 2 broadcast April 25.
  24. ↑ Ursula Le Guin at 85 // BBC. Посетен на 2015-05-15. Audio interview broadcast April 9, 2015.
  25. ↑ The Le Guin Effect: 7 Bestselling Authors Influenced by Ursula Le Guin // BBC Radio 4: The Left Hand of Darkness. BBC. Посетен на 2015-05-15.
  26. ↑ Le Guin (December 16, 2004). "A Whitewashed Earthsea: How the Sci Fi Channel wrecked my books". Slate. Retrieved 2007-05-06.
  27. ↑ N'Duka, Amanda. Oscar Nominated Producer Jennifer Fox Nabs Film Rights To 'Earthsea' Book Series // Deadline, May 24, 2018. Посетен на June 6, 2018.
  28. ↑ Andreeva, Nellie. 'Earthsea' TV Series Based On Fantasy Books In The Works By A24 & Jennifer Fox // Deadline, September 3, 2019.
  29. ↑ Tales from Earthsea or Gedo Senki (Studio Ghibli, 2006)
  30. ↑ Tales from Earthsea or Gedo Senki (Studio Ghibli, 2006)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Землемория&oldid=12598750“.