Интелигентно неподчинение
Интелигентно неподчинение e навик, към който се приучват кучетата-водачи (главно на хора с увреждания), явяващ се важна част от обучението им и от основна предпоставка за успеха на служебното животно в работата му.[1] Състои се в това, то да се противопоставя директно на инструкциите, давани му от собственика/ползвателя му, в опит да вземе по-добро решение (което в много случаи му се удава и е от особена важност за човека и за самото куче, когато човекът не е в състояние вземе това решение безопасно, още повече - ако следването на указанията му би завършило с тяхната смърт.) Концепцията за интелигентно неподчинение се използва и е основна част от обучението на служебни кучета поне от 1936 г.[2] Някои учени и мениджъри излизат и с предложения и идеи за по-широка употреба на тази техника, включително като модел на човешко поведение.[3]
При кучетата
[редактиране | редактиране на кода]Когато незрящ човек/слепец иска да пресече улица и издаде команда/заповед на кучето-асистент да го направи, то (при положение, че е обучено в тази техника, при все че може да го направи и по интуиция) трябва да откаже да се движи, когато подобно действие би поставило човека в опасност.[4] Животното разбира, че това противоречи на друг аспект на заученото от него поведение: да отговаря на командите на собственика. Вместо да го слуша безпрекословно обаче, то взема алтернативно решение, защото човекът не е в състояние да реши безопасно.[5] В този случай кучето разбира, че извършва такова действие за благосъстоянието на човека.[6] Често незрящите поощряват/награждават своите кучета водачи, когато разберат какво се е случило. Такива ситуации се появяват нерядко в ежедневието, например при попадане на обекти, като ниско висящи клони, оставени скутери (и други подобни превозни средства) или неправилно върнати кофи за смет. Кучето обаче не винаги намира по-лесен изход от предприемане на опасно заобикаляне.
Незрящият човек същевременно трябва да може да комуникира с животното по такъв начин, че то да може да разпознае, ако човекът е наясно със заобикалящата го среда и може безопасно да продължи. Ако слепец иска да слезе по стълбище, животно, правилно обучено да проявява интелигентно неподчинение, ще откаже да се движи, освен ако човекът не каже специфична кодова дума/парола или команда, която позволява на животното да знае, че човекът е наясно, че ще слезе по стълбите.[7] Тя ще бъде специфична за стълбища и кучето няма да реагира по същия начин, ако всъщност това е бордюр/праг, тротоар или веранда. При подобни обстоятелства, ако човекът вярва, че е пред стъпало и иска да слезе надолу, но всъщност стои пред опасна пропаст (например товарен док или скала), животното ще откаже да продължи.[8]
При хората
[редактиране | редактиране на кода]Айра Чалеф предполага в своята книга от 2015 г. Интелигентно неподчинение: Да правиш правилно, когато това, което ти е казано да направиш, е грешно[3], че интелигентното неподчинение има място и в други важни области. В първите страници, той споделя, че идеята му е хрумнала, при среща с курсист, който се е занимавал с такава дресура на кучета.
Методът се смята приложим в разнообразни сфери, като медицина, инженерство и бизнес. Един забележителен пример за прилагане на интелигентно неподчинение при хората е управлението на ресурсите на екипажа (CRM), където полетният екипаж на самолет е насърчаван да докладва на капитана/главния пилот всичко, което изглежда съмнително във връзка със заповед, както и да му се дава допълнителна информация. Предполага се, че това ще се прави с уважение и такт, но при спешност - без церемонии и по-настоятелно, както постъпват кучетата-водачи.
Интелигентното неподчинение също така намира място и в учебни програми, отнасящи се до образоването на децата, относно техните човешки права, като средство да се предпазват от травматичните случаи, когато авторитетни фигури злоупотребяват с властта си. Един от инструментите, изработени с оглед на това, е мнемониката Мигни! Помисля! Избери! Произнеси се![9], сходна с простата техника за пожарна безопасност „Спри, падни и се търкаляй“ (включва и допълнителна стъпка - Скрий! - състояща се в закриване на очите)[10], служеща за потушаване на огън разгорял се по дрехите и преподавана на деца в повечето англоезични страни.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ staff. A Breed Apart; Service Dogs Are Heroes With Fur // Washington Post. October 11, 2001.
- ↑ Elizabeth VanDyke. New Freedom For Blind Americans Provided By 'Seeing Eye' Specially Trained Dogs Not Only See But Think For Sightless // Hartford Courant. July 26, 1936.
- ↑ а б Ira Chaleff (2015) Intelligent Disobedience: Doing Right When What You're Told to Do Is Wrong Архив на оригинала от 2020-12-24 в Wayback Machine.
- ↑ Froling, Joan. Assistance Dog Tasks // International Association of Assistance Dog Partners. Посетен на 2009-11-15.
- ↑ K. Kapur, Gopal. Intelligent Disobedience // Computerworld. Архивиран от оригинала на 2020-11-09. Посетен на 2009-11-15.
- ↑ Sanders, Clinton. Understanding Dogs: Living and Working with Canine Companions. Temple University Press, 1999. ISBN 1-56639-689-1. с. 46.
- ↑ Philip Morgan. Life moves forward with help of dog // Tampa Tribune. June 21, 1999.
- ↑ Donna Alvis-Banks. Another Pupil is Bound for Leader-Dog School; Helping to Raise Dogs for the Blind is 'Labor of Love' for VA. Woman // Richmond Times. September 16, 2005.
- ↑ Ira Chaleff (2018) Intelligent Disobedience for Children: A Handbook for Parents and other Caregivers Архив на оригинала от 2020-12-26 в Wayback Machine.
- ↑ https://books.google.bg/books?id=kp9VZIEnIO8C&q=Stop,+drop+and+roll&pg=PA1016&redir_esc=y#v=snippet&q=Stop%2C%20drop%20and%20roll&f=false
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Intelligent disobedience в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |