Направо към съдържанието

Комините

Комините
42.6022° с. ш. 23.2892° и. д.
Местоположение на картата на България Витоша
Общи данни
Местоположение България
Част отВитоша
Надм. височина1620 m

Комините са две скални кули/връхчета, разположени една над друга, с почти отвесни източни стени – днес учебен алпийски обект. Намират се на североизточния склон на планината Витоша, на левия склон на Драгалевската река в горната ѝ част.[1][2]

Гранитните отвеси на Долния Комин започват на 1550 m н.в. и са до около 50 метра, а върхът му достига до 1600 m, докато този на Горния Комин достига до 1620 m н.в.[2]

Комините са едно от местата в България, където се заражда и развива българският алпинизъм.[2] През лятото на 1919 г. по Комините са направени първите опити за изкачване с въже в България. Крум Новаков – Кумата, студент в Австрия, донася оттам алпийска екипировка – специално въже за алпинизъм, чифт котки и ледокопи, и той заедно с Панайот Минков (Пиньот), Борис Ковачев и Христо Йорданов, членове на Софийския клон на Юношеския туристически съюз (ЮТС) „Витоша“, първи започват да се катерят така. [2][3][4][5]

През лятото на 1932 г. се правят няколко първи изкачвания. Йордан Йорданов и Борислав Йорданов правят първото изкачване по източната стена на Големия (Долния) Комин и по източния ръб на лявото крило на Малкия (Горен) Комин. Александър Белковски, Любен Телчаров и Любен Пенев правят първото изкачване на най-дясното крило на Долния Комин, като трасират наречения по-късно „Дамски тур“.[2]

В съвременността катерачният обект „Комините“ се използва предимно за обучение и е предпочитана дестинация на много катерачи от гр. София поради лесния достъп.

  1. Радучев, Живко. Витоша. Пътеводител. София, Медицина и физкултура, 1990. с. 101.
  2. а б в г д Комините // climbingguidebg.com. Посетен на 4 декември 2023.
  3. Бангиев, Цанко. Алпийските стени в България. София, 1956. с. 264.
  4. Витоша – от скалолазене към боулдър
  5. Атанасов, Петър. От всичко обичаше най-много свободата