Коце Оморанчето
| Коце Оморанчето | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Коце (Кочо) Николов – Оморанчето е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в предимно сърбоманското село Оморани в Азот. Присъединява се към ВМОРО. През 1900 година става войвода на първата велешка чета,[2] организирана от ръководителят на градския комитет във Велес Диме Чочето.[3] В нея влизат Никуш от Ново село, Анте от Степанци и Иван от Мартулци. Тази чета сформира първите селски революционни комитети във Велешко и се стреми да противодейства на сръбската пропаганда. Четата ликвидира дееца на сръбската пропаганда в Ораовец Мелезана.[4][5]
На 22 май 1900 година е арестуван. В османските документи пише: Кочо, син на Никола, българин, православен, обвинен, че „на 3 октомври 1899 година поради кавга с нож убил Бахтияр; побегнал и тръгнал по пътя на разбойничеството с бунтовническата чета, към която се присъединил; на 12 май 1900 година употребил оръжие против изпратената жандармерийска част, пораки което бил заловен“. Осъден е на 15 години каторга за убийството на Дане и на още 15 години каторга. Не е амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година, защото престъплението му е сметнато за неполитическо.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 335.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.46.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 84.
- ↑ Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, стр. 35.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 209 – 210. (на македонска литературна норма)
