Михайлово (област Стара Загора)

За другото българско село с име Михайлово вижте Михайлово (Област Враца).

---

Михайлово
Михайлово 42.249395, 25.527052 Михайлово
Общи данни
Население	333 души (15 март 2024 г.) 14,1 души/km²
Землище	23,68 km²
Надм. височина	178 m
Пощ. код	6051
Тел. код	04125
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	48502
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011)

Михàйлово е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.

География

Село Михайлово се намира на около 21 km юг-югозападно от областния и общински център Стара Загора и 17 km изток-североизточно от град Чирпан. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Надморската височина в центъра на селото е около 178 m. Климатът е преходно-континентален. През селото протича в посока север-юг малка река с предимно валежно подхранване.

Общински пътища водят от Михайлово: на изток през селата Борово, Ловец и Калояновец към Стара Загора; на запад до село Воденичарово; на юг през село Самуилово към град Меричлери.

В село Михайлово има спирка на минаващите през него железопътни линии Пловдив – Бургас и Русе – Горна Оряховица – Подкова.

Землището на село Михайлово граничи със землищата на: село Арнаутито на север и североизток; село Борово на изток; село Козаревец на югоизток; село Самуилово на юг; селата Воденичарово и Малко Тръново на запад; село Яздач на северозапад.

Западно от селото има микроязовир.

Етническият състав на населението на село Михайлово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	331	100
Българи	319	96,37
Турци	5	1,51
Цигани	...	...
Други	...	...
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	6	1,81

Към 15 март 1924 г. в село Михайлово има регистрирани: 161 души по постоянен адрес; 333 души по настоящ адрес; 117 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Михайлово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 2039 1946 2126 1956 1695 1965 1425 1975 1153 1985 802 1992 615 2001 500 2011 331 2021 326

Поминъкът на населението предимно е отглеждане на зърнени, фуражни и маслодайни култури.

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Гьок пала, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Гьок пала е преименувано на Михайлово през 1900 г.

Установени заселници в района са били траките и от тяхната епоха са останали няколко могили. Някои от могилите в землището на селото са отразени в кадастъра със статут на поземлени имоти (ПИ) държавна собственост и начин на трайно ползване като паметници на културата. Такива са, например: Джунджур могила в североизточната част на землището; могилата – ПИ 48502.41.101 в юго-източната част на землището; могилата ПИ 48502.57.173; Голямата могила ПИ 48502.49.225 в южната част на землището. Разположението им – обикновено в обработваеми земи, е довело с течение на времето до увреждане – вероятно значително, на качеството им като обекти на археологията. В землището на селото са намерени части от колесница и ризница, които се съхраняват в Регионалния исторически музей – Стара Загора.

Писмени сведения за селото се съдържат в турски регистри от 1590 г., където то се споменава под името Айнаджик.

Училище (вероятно килийно) в село Гьок пала (Михайлово) е открито през 1836 г. През 1891 г. е създадено Гьокпаленско общинско училище. През 1902 г. то става Народно основно училище – село Михайлово, а през 1916 г. – Първоначално училище, което продължава да действа и след 1944 г.. През 1945 г. в Михайлово е създадена Смесена гимназия „Цанко Церковски“ с обхват на учениците от осми до единадесети клас; ликвидирана е на 15 септември 1948 г.

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е построена през 1843 г. и (вероятно) е унищожена при събитията в Старозагорско през Руско-турската война 1877 – 1878 г. Построена е (вероятно отново) през 1885 г.

Читалище „Пробуда“ в село Михайлово е основано през 1921 г. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Пробуда-1921 г.“. Предшественик на това читалище е основаното на 6 декември 1869 г. – Никулден, от учителя Димитър Хаджигенчев - Бечу (1850 – 10.03.1932) читалище в село Гьок пала (Михайлово), което вероятно не е просъществувало дълго.

Счита се, че на 27 декември 1869 г. е основан таен революционен комитет с членове: Жельо Тодоров – председател, Кольо Тотев – касиер, Петко Велчев, Господин Станчев, Таньо поп Драганов, Жельо Петков Велчев, Ганьо Желев, Иван поп Желев и Жельо Иванов. Васил Левски е посещавал селото два пъти.

През 1877 г., по време на Освободителната Руско-турската война, при настъплението на Сюлейман паша, населението бяга масово от изстъпленията на турците в северна посока към Стара Загора, а впоследствие през Балкана към Дряново и Габрово. Катастрофалното събитие е запомнено като „Бозгунът“. При завръщането си напролет, след подписването на Санстефанския мирен договор, хората намират селото напълно унищожено – ограбено и изгорено.

През 80-те години на ХХ век дългогодишният учител и директор на училището Петър Велчев Нанчев за първи път събира материали и написва история на селото. Книгата е с обем 300 машинописни страници, но все още не е отпечатана в пълния и обем. Съдържа богата фактология с дати, имена и събития от последните 150 години свързани с хора, местности, пълен свод на родовете в селото, описание на местни обичаи, особеностите на диалекта, текстове на народни песни и др. Стилът е непосредствен, с характеристики от местния говор. Силно съкратено издание под заглавието „Летописна книга на село Михайлово, Старозагорско“ излиза в ограничен тираж през 1999 г. в Стара Загора.

Обществени институции

В селото има кметство, читалище, поща.

Сграда за основното училище е построена през 1892 г., а през 1925 – и сграда за прогимназия. Училището е закрито през 90-те години на ХХ в., поради липса на ученици.

Културни и природни забележителности

Сегашното си име селото е получило от наименованието на единствената черква „Свети Архангел Михаил“, построена през 1885 г. Първоначалната и постройка датирала от 1843 г.

Редовни събития

В селото има традиция да се почита Националния празник на България – Трети март. На Тодоровден се провеждат конни състезания, печелившите получават парично-предметни награди, а гостите на празника получават тематичен сувенир.

Празникът на Михайлово се отбелязва на осми ноември – „Свети Архангел Михаил“.

Личности

• Кольо Желев (1833 – 1929) – Активен общественик, касиер на тайния революционен комитет, дарил средства за построяване на първото училище и имот за построяване на ЖП гара
• Йовчо Киров (1880 – 1956) – Народен представител 1917 – 1918
• Господин Овчаров (1915-неизв) – Почетен изобретател, създал десетки машини с приложение в здравеопазването, промишлеността и строителството
• Иван Петров (кмет) (р. 1929) – Кмет на Михайлово от 1963 до 1983 – допринесъл за благоустрояването на селото, построяването на административна сграда, читалище, баня.
• Тотьо Тотев (р. 1938) – Бивш кмет на Стара Загора
• Михаил Карушков (р. 1940) – български футболист, вратар
• Ганчо Карушков (р. 1934) – Заслужил треньор по вдигане на тежести. Национален треньор на Колумбия и Перу.

Други

Населението понастоящем е силно застаряващо и се състои от около 300 души. Част от работещите жители отиват с влак на работа в Стара Загора и се връщат в същия ден, благодарение на железопътната гара, открита през 1902 г., която заема възлово положение на пресечната точка на линиите Бургас-София и Русе-Подкова.

В селото има интернет с постоянен достъп.

Външни препратки

• Горнотракийска низина. Географска карта
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-064-1. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
• Източна Румелия. Карта