Направо към съдържанието

Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“
Реконструираните останки от полет 800, съхранявани от НСБТ.
Кратки данни
Дата17 юли 1996 г.
МястоАтлантически океан, близо до щата Ню Йорк, САЩ
ПричинаРазпадане по време на полет поради експлозия на резервоара за гориво, причинена от късо съединение
Самолет типБоинг 747-131
АвиокомпанияТранс Уърлд Еърлайнс
РегистрацияN93119
МаршрутНю Йорк – Париж – Рим
Пътници212
Екипаж18
Загинали230
Оцелели0
Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“ в Общомедия

Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“ е редовен международен пътнически полет, при който самолет „Боинг 747-131“ експлодира и се разбива в Атлантическия океан близо до Източен Моричес, щата Ню Йорк, на 17 юли 1996 г., приблизително в 20:31 ч., 12 минути след излитане от международното летище „Джон Ф. Кенеди“, по време на полет до Рим с междинно кацане в Париж.[1] Всички 230 души на борда загиват при катастрофата; това е третият най-смъртоносен авиационен инцидент в историята на САЩ. Следователи на катастрофи от Националния съвет за безопасност на транспорта пътуват до местопроизшествието и пристигат на следващата сутрин[2] на фона на спекулации, че причината за катастрофата е терористична атака.[3][4][5]

Федералното бюро за разследване и съвместна работна група за тероризъм на полицията в Ню Йорк започват паралелно наказателно разследване.[6] 16 месеца по-късно работната група за тероризъм обявява, че не са открити доказателства за престъпно деяние, и прекратява активното си разследване.[7]

Четиригодишното разследване на Националния съвет за безопасност на транспорта приключва с одобрението на „Доклада за авиационни инциденти“ на 23 август 2000 г. и слага край на най-обширното, сложно и скъпо разследване на въздушно бедствие в историята на САЩ по това време.[8][9] Заключението на доклада е, че вероятната причина за инцидента е експлозията на запалими горивни пари в централния резервоар за гориво. Въпреки че не може да се определи със сигурност, вероятният източник на запалване е късо съединение.[10]

Открити са проблеми с окабеляването на самолета, включително доказателства за искряща дъга в окабеляването на системата за индикация на количеството гориво, което влиза в резервоара.[11] Известно е, че индикаторът на полет 800 е неизправен; капитанът съобщава за „луди“ показания от системата около 2 минути и 30 секунди преди самолетът да избухне.[12][13] В резултат на разследването са разработени нови изисквания към самолетите за предотвратяване на бъдещи експлозии на резервоарите за гориво.[14]

Самолетът е Boeing 747-131, регистриран като N93119, доставен на TWA през 1971 г. Той е имал 93 303 летателни часа и 16 869 полетни цикъла към момента на инцидента. Задвижван е от четири двигателя Pratt & Whitney JT9D-7AH и е един от най-старите 747 в експлоатация на TWA. [15]

Полет 800 на TWA излита от JFK в 20:19 ч. EDT, забавен с повече от час заради проблеми с багажа и несъответствие при качването на пътници. Екипажът включва капитан Ралф Г. Кеворкян, първи офицер Стивън Снайдер и борден инженер Ричард Г. Кембъл, всички опитни пилоти. В 20:30 ч. екипажът потвърждава инструкция за изкачване до 4572 метра; малко след това самолетът експлодира на 4175 метра и се разпада във въздуха.

NTSB, с помощта на ФБР, провежда разследване за 40 милиона долара – едно от най-скъпите в авиационната история. Над 95% от останките са извлечени от поле с размери 6,4 на 5,4 километра и частично реконструирани в хангар в Калвъртън, Ню Йорк. Гласовият рекордер в пилотската кабина и записващото устройство на полетните данни, намерени седмица по-късно, не показват сигнали за бедствие, само рутинни разговори, прекъснати внезапно.

Докладът на NTSB от август 2000 г. посочва експлозия в резервоара за гориво като причина, вероятно предизвикана от дефектно окабеляване. Свидетелства за „светлинна ивица“ са обяснени като горящо гориво след експлозията. Следи от експлозиви, открити в останките, са приписани на предишно замърсяване, а не на бомба.

Алтернативни теории

[редактиране | редактиране на кода]

Над 258 свидетели съобщават за светлина, издигаща се към самолета, което подхранва теории за ракета или бомба. Пиер Салингер твърди през 1996 г., че става дума за приятелски огън, а доклад на Уилям Доналдсън от 1998 г. предполага две ракети. Документален филм от 2013 г., TWA Flight 800, намеква за прикритие, но NTSB отхвърля повторно разследване през 2014 г.

Сред 230-те жертви са 16 ученици и 5 придружители от френския клуб на гимназията в Монтурсвил, Пенсилвания, пътуващи за Франция. Пътниците са от 13 държави, като повечето тела са идентифицирани чрез ДНК и зъбни записи.[16][17]

Катастрофата води до реформи в безопасността, включително задължителни системи за инертиране на резервоарите за гориво от FAA през 2008 г. и Закона за помощ на семействата при авиационни бедствия от 1996 г. Международният мемориал на TWA Flight 800 е открит през 2002 г. близо до мястото на инцидента. Останките, използвани за обучение до 2021 г., са унищожени, но запазени чрез 3D сканиране.

  1. NTSB 1996, с. 1.
  2. NTSB 1996, с. 313.
  3. Meserve, Jeanne. What happened to Flight 800? // edition.cnn.com, 1996-07-19. Архивиран от оригинала на 2024-06-04. Посетен на 2024-06-04. (на английски)
  4. KNOWLTON, BRIAN. Investigators Focus Closely on Terrorism As Cause of Explosion : Chemicals Found on Jet Victims, U.S. Reports // World. nytimes.com, 1996-07-24. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2024-06-04. (на английски)
  5. Fedarko, Kevin. TERROR ON FLIGHT 800: WHO WISHES US ILL? // content.time.com, 1996-07-29. Архивиран от оригинала на 2014-01-31. Посетен на 2024-06-04. (на английски)
  6. Aviation and criminal experts probe TWA crash // edition.cnn.com, 1996-07-19. Архивиран от оригинала на 2024-06-04. Посетен на 2024-06-04. (на английски)
  7. FBI: No criminal evidence behind TWA 800 crash // edition.cnn.com, 1997-11-18. Архивиран от оригинала на 2024-06-04. Посетен на 2024-06-04. (на английски)
  8. National Transportation Safety Board. NTSB Board Meeting August 23, 2000 // ntsb.gov, 2000-08-23. Архивиран от оригинала на 2011-05-14. Посетен на 2024-06-04. (на английски)
  9. A Look Back … The Crash of TWA Flight 800 // cia.gov, 1996-07-17. Архивиран от оригинала на 2011-08-05. Посетен на 2024-06-04. (на английски)
  10. NTSB 1996, с. xvi .
  11. NTSB 1996, с. 294.
  12. NTSB 1996, с. 2, 288 и 290.
  13. NTSB. In-flight breakup over the Atlantic Ocean, Trans World Airlines Flight 800. Diane Publishing, 2000. ISBN 978-1-4289-6207-1. p. 294. (на английски)
  14. LOWY, JOAN. Jet fuel-tank protection ordered // Business. seattlepi.com, 2008-07-16. Архивиран от оригинала на 2022-04-16. Посетен на 2024-06-04. (на английски)
  15. Ranter, Harro. Accident Boeing 747-131 N93119, Wednesday 17 July 1996 // Посетен на 2025-01-27.
  16. Montoursville mourns: Flight 800 took away 'part of its future' // PennLive.com. July 16, 2016. Архивиран от оригинала на February 25, 2018. Посетен на February 25, 2018.
  17. Burnstein, Ben. Town still mourns 10 years after TWA 800 // CNN. July 12, 2006. Архивиран от оригинала на July 27, 2016. Посетен на October 8, 2018.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата TWA Flight 800 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​