Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са модерни названия (от XVII в. насам) на източната част от Римската империя, с главен админстративен център Константинопол, просъществувала до 1453 г. Територии, които принадлежат на Византия за кратък или по-продължителен период, са Мала Азия, Балканите, Далмация, Италия, Египет, Сирия, Палестина, Армения, Абхазия, по-голямата част от северното крайбрежие на Африка, средиземноморските острови и други. Освен християнската религия в развитието на Византия влияние оказват наследени от античността елинистистически и римски традиции. На част от античната гръко-римска култура Византия е единствен посредник. Благодарение на своето географско положение Византийската империя печели в продължение столетия от търговията между Изтока и Запада и е водеща търговска сила в предлагането на луксозни стоки. Нейният културен, икономически и военен потенциал е фактор, възпиращ разпространието на исляма от изток на запад и улесняващ разпространението на християнската религия сред балканските и славянските народи през средните векове.
Градът е основан от римския император Константин Велики, търсещ място за нова столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души. още »
Обновената фасада на Двореца на Порфирогенит – константинополски дворец, построен през XIII век в северозападната част на града специално за Константин Порфирогенит – син на император Михаил VIII Палеолог