Направо към съдържанието

Пршемисловци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пршемисловци
Гербът на Пшемисловците
Информация
ВладениеБохемия и Моравия
СтранаБохемия и Моравия
Полша, Унгария, Австрия, Силезия
Парентална династияняма
Титликняз, херцог, крал
ОснователБорживой
Последен владетелВацлав III
Настоящ потомъкняма
Основаване870
Разпадане1521 г.
НационалностЧехи
Кадетски линииняма
Пршемисловци в Общомедия

Пршемисловци (на чешки: Přemyslovci) – средновековна чешка княжеска (VII в. – 1086; 1092 – 1158; 1174 – 1198) и кралска династия 1086 – 1092; 1158 – 1174; 1198 – 1306), управлявала също в Полша (1300 – 1306) и Унгария (1301 – 1305).[1]

Според Чешка хроника на Козма Пражки името на династията произлиза от името на Пршемисъл Орач – съпруг на легендарната чешка княгиня Либуше и първи законодател на чехите. Според историята на Козма Либуше приела властта от баща си Крок. Една от основните функции на княза по това време е да раздава правосъдие, което се извършвало на специално място под един стар дъб. Един от мъжете на племето обаче се разбунтувал срещу женското правосъдие и Либуше била принудена да изпрати хора, които да ѝ намерят жених. Това бил Пршемисъл Орач, когото пратениците намерили на нивата и го взели, за да го направят свой княз. Той измислил първите чешки закони и наредби.[1]

Легендарни владетели

[редактиране | редактиране на кода]
Страницата от Chronica Boemorum, на която са написани имената на легендарните чешки владетели

Първият исторически засвидетелстван представител на династията обаче е княз Борживой I, покръстен през 874 г. от св. Методий. До края на XI в. Пршемисловците се титулували с княжеско достойнство. През 1085 г. княз Вратислав I, a през 1198 г. и княз Владислав II, били удостоени с титлата Крал на Чехия лично от Свещения Римски император. Въпреки това титлата все още не се предава по наследство.[1]

През 1198 г. княз Отокар I получава кралската титла в знак на благодарност от император Фридрих II, който през 1212 признал титла Крал на Бохемия за наследство на потомците на Отокар II. През 1300 чешкият крал Вацлав II е коронован и за крал на Полша. Царуването на Пршемисловците в Полша обаче е кратко – то продължава до 1306 г., когато смъртта на Вацлав III отбелязва края на династията в Бохемия, където се възцаряват Люксембургите, и в Полша, където на власт се връщат Пястите.[1]

Князе и крале на Чехия (Бохемия) (сл. 870 – 1198)

[редактиране | редактиране на кода]
КНЯЗЕ (сл. 870 – 1086), (1092 – 1158), (1174 – 1198) и КРАЛЕ на ЧЕХИЯ (1086 – 1092), (1158 – 1174)[1][2][3]
Картинка Години на управление Владетел (години на раждане и смърт) Съпруги и деца Събития
сл. 870 – ок. 894 Борживой I († ок. 894), син на Хостивит ∞ Людмила († 921)
1.Спитигнев I († 915);
2.Вратислав I († 13.2.921)		 През 873 г. се покръства и започва да разпространява християнството в своите земи. Чехия е вече значително в териториално отношение славянско княжество.
ок. 894 – 915 Спитигнев I († 915), първи син на Борживой I неженен Съумява да отблъсне нашествието на унгарските племена, унищожили съседна Великоморавия (906), и да остане независим от Германското кралство.
915 – 921 Вратислав I († 13.2.921), втори син на Борживой I ∞ Драхомира († сл. 935):
1.Вацлав I Свети (Венцеслав) (сл. 905 – 28.9.935);
2.Болеслав I Страшни († 15.7.972);
3.Спитихнев		 Утвърждава християнството сред чехите, макар че съпругата му е езичница от племето на лютичите.
921 – 935 Вацлав I Свети (Венцеслав) (сл. 905 – 28.9.935), първи син на Вратислав I неженен Възпитан в християнски дух от баба си, княгиня Людмила, скоро настройва срещу себе си силна езическа групировка, оглавена от майка му Драхомира и по-малкия му брат Болеслав I Страшни. През 935 жертва на езичниците стават Людмила и Вацлав I, канонизиран по-късно като мъченик.
935 – 972 Болеслав I Страшни († 15.7.972), втори син на Вратислав I ∞ Бягота:
1.Дубравка (ок. 922 – 992), ∞ (965) за полския княз Мешко I;
2.Болеслав II Благочестиви (до 929 – 7.2.999);
3.Страхкваст (Кристиан) (929 – 996);
4.Млада, абатиса в манастира „Св. Георги“ в Прага		 Принуден е да се помири с християните за да запази властта си. Поставя началото на амбициозна външна политика и стабилизира централната власт в Чехия. През 955 г. чешката войска помага на германския крал Ото I да нанесе съкрушителна победа над унгарците в битката при лека Лех. Съюзът с полския крал Мешко I допринася за решението на последния да приеме християнството заедно със своя народ през 966 г.
972 – 999 Болеслав II Благочестиви (до 929 – 7.2.999), първи син на Болеслав I Страшни ∞ Ема († 1005/06):
1.Болеслав III Червенокосия († 1037);
2.Яромир († 4.11.1035);
3.Олдржих († 9.11.1034)		 Известен е със своето благочестие и с покроветелственото си отношение спрямо църквата. По негово време е основан епископски център в Прага, превърнал се в ядро на чешката църковна организация.
999 – 1002
1003		 Болеслав III Рижия († 1037), първи син на Болеслав II Благочестиви ∞ Предислава, дъщеря на великия киевски княз Владимир I При него Чехия навлиза в период на временна нестабилност и вътрешно разделение. Търпи поражение във войната с Полша и попада в плен на своя противник Болеслав I Храбри и умира през 1037 г. без да възвърне свободата си.
1003
1004 – 1012
1033 – 1034		 Яромир († 9.11.1034), трети син на Болеслав II Благочестиви неженен
1012 – 1033
1034		 Олдржих († 4.11.1035), втори син на Болеслав II Благочестиви ∞ Божена († 1055):
1.Бржетислав I (ок. 1005 – 10.1.1055);
2.Вратислав († 1055), свещеник
1034 – 1055 Бржетислав I (ок. 1005 – 10.1.1055), син на Олдржих ∞ 1035 за Юдит († 1058), дъщеря на граф Хайнрих фон Швайнфурт:
1.Спитигнев II (1031 – 28.1.1061);
2.Вратислав II (ок. 1035 – 14.1.1092);
3.Конрад I Бърненски († 6.9.1092), основател на клона Пршемисловци-Бърно;
4.Яромир († 1089), епископ на Прага от 1068, канцлер (1077 – 1084) на германския крал Хайнрих IV;
5.Ота I Красивия († 1087), основател на клона Пршемисловци-Оломоуц		 Възстановява авторитета на Чехия в Централна Европа и присъединява редица полски територии. първият владетел, установил принципа на първородството като основополагащ при определянето на престолонаследник.
1055 – 1061 Спитигнев II (1031 – 28.1.1061), първи син на Бржетислав I ∞ Ида, дъщеря на маркграф Дитрих I фон Майсен:
1.Святобор (Дитрих) († 1086), патриарх на Аквилея (1084 – 1085)		 След продължителна борба с братята си отнема тяхното наследство – областта Моравия.
1061 – 1092 Вратислав II (ок. 1035 – 14.1.1092), втори син на Бржетислав I ∞ 1. 1056 за Аделаида (ок. 1040 – 1062), дъщеря на унгарския крал Андраш I:
1.Юдит (1056/58 – 1085), ∞ ок. 1080 за полския княз Владислав I Херман;
2.Людмила († ок. 1100), монахиня;
3.Бржетислав II († 22.12.1100);
4. Болеслав († 1091), княз на Оломоуц;
∞ 2. 1062/63 за Светослава (1041/48 – 1126), дъщеря на полския княз Кажимеж I:
1.Борживой II (ок. 1064 – 2.2.1124);
2.Юдит († 1108), ∞ (1088) за маркграф Випрехт фон Гройц;
3.Владислав I († 12.4.1125);
4.Собеслав I (ок. 1075 – 14.2.1140)		 Първият от чешките владетели, който получава кралска титла през 1085 г. от германския император Хайнрих IV, под името Вратислав I, без правота да я предава в наследство.
1092 Конрад I (6.9.1092), трети син на Бржетислав I ∞ за Вилпирка, дъщеря на граф Фридрих I фон Тенглинг
1092 – 1100 Бржетислав II (22.12.1100), първи син на Вратислав II ∞ 1094 за Луитгарда, дъщеря на граф Адалберт I фон Виндберг:
1.Бржетислав († 1130)
1101 – 1107
1117 – 1120		 Борживой II (ок. 1064 – 2.2.1124), трети син на Вратислав II ∞ 1100 за Герберга, дъщеря на австрийския маркграф Леополд II:
1.Яромир († 1135);
2.Спитихнев († 1157);
3.Леополд († 1142), княз на Оломоуц (1135 – 1137);
4.Албрехт († 1124);
5.Рикса († 1124)
1107 – 1109 Святополк Оломоуцки († 21.9.1109), първи син на Ота I Красивия, пети син на Бржетислав I ∞ за Хилда
1.Вацлав I (1107 – 1130), княз на Оломоуц (1126 – 1130)		 Взема активно участие в размириците в началото на 12-ти век и претендира за чешката княжеска корона.
1109 – 1117 Владислав I († 12.4.1125), четвърти син на Вратислав II ∞ за Рикса († 1125), дъщеря на херцог Хайнрих фон Берг
1.Сватава († 1146), ∞ 1124 за граф Бернхард II фон Баден;
2.Владислав II († 18.1.1175);
3.Деполд I († 1167), ∞ 1153 за Сибила (Гертруда), дъщеря на бранденбургския маркграф Албрехт I Мечката;
4.Индржих († 1169), ∞ за Малгоржата († 1186)
1125 – 1140 Собеслав I (ок. 1075 – 14.2.1140), пети син на Вратислав II ∞ 1123 за Аделаида (ок. 1106 – 1140), дъщеря на унгарския принц Алмош Арпад
1.Владислав († 1165), княз на Оломоуц (1137 – 1140), ∞ за неизвестна дъщеря на бранденбургския маркграф Албрехт I Мечката;
2.Собеслав II (ок. 1128 – 29.1.1180);
3.Мария, ∞ (1) за австрийския маркграф Леополд IV фон Бабенберг (ок. 1108 – 1141); ∞ (2) за херцога на Каринтия Херман II († 1181);
4.Олдржих II (1134 – 1177), ∞ (1) за Цецилия, дъщеря на тюрингския ландграф Лудвиг I; ∞ (2) за София, дъщеря на маркграф Ото Богатия фон Мейсен		 По негово време чешките владетели придобиват правото да участват в избора на германските императори.
1140 – 1172 Владислав II († 18.1.1175), първи син на Владислав I ∞ (1) (ок. 1140) за Гертруда (1119 – 1150), дъщеря на австрийския маркграф Леополд III:
1.Бедржих (Фредерик) (†25.3.1189);
2.Агнешка (†1228), абатиса в манастира „Св. Георги“ в Прага;
3.Сватоплук (†1169), ∞ 1164 за Одоло (Елена), дъщеря на унгарския крал Геза II;
4.Войтех (Адалберт) III (†1200), архиепископ на Залцбург (1168 – 1177; 1183 – 1200);
∞ (2) (1153) за Юдит (†1174), дъщеря на тюрингския ландграф Лудвиг I:
1.Пршемисъл I Отакар (ок. 1155 – 15.12.1230);
2.Владислав (Индржих) III (†12.8.1222);
3.Рикса (†1182), ∞ 1177 за австрийския херцог Хайнрих II Язомиргот		 През 1158 г. германският император Фридрих I Барбароса го удостоява с кралска титла под името Владислав I.
1172 – 1173
1178 – 1189		 Бедржих (Фредерик) († 25.3.1189), първи син на Владислав II ∞ (1157) за Елизабет (1144/50 – 1189), дъщеря на унгарския крал Геза II:
1.Елена, ∞ 1164 за византийския принц Петрос Комнин;
2.София (†1195), ∞ 1186 за маркграф Албрехт фон Мейсен (1158 – 1195);
3.Людмила (ок. 1170 – 1240), ∞ (1) (ок. 1180) за Албрехт III фан Боден (1165 – 1197); ∞ (2) (1204) за баварския херцог Лудвиг I
1173 – 1178 Собеслав II (ок. 1128 – 29.1.1180), втори син на Собеслав I ∞ 1173/77 за Елжбета (ок. 1152 – 1209), дъщеря на полския княз Мешко III Стари
1189 – 1191 Конрад II Ото (†9.9.1191), племенник на Собеслав II, от клона Пршемисловци-Бърно ∞ 1176 за Ейлика (†1214), дъщеря на граф Ото фон Вителсбах Княз на Моравия в Бърно и Оломоуц от 1189
1191 – 1192 Вацлав II (1137 – 1192), пети (най-малък) син на Собеслав I неженен
1192 – 1193
1197 – 1198		 Пршемисъл I Отакар (Отокар I) (ок. 1155 – 15.12.1230), четвърти син на Владислав II ∞ (1) (1187, развод 1198) за Аделхайд (Аделаида) (†1211), дъщеря на маркграф Ото II фон Мейсен:
1.Вратислав (1188 – 1235);
2.Маркета (Дагмар) (†1212), ∞ (1205) за датския крал Валдемар II;
3.Божислава (†ок. 1223), ∞ за Хайнрих I фон Ортенбург (†1241);
4.Хедвига, монахиня в манастира „Св. Георги“ в Прага.
∞ (2) (1198) за Констанция (ок. 1180 – 1240), дъщеря на унгарския крал Бела III:
1.Юдита (Бохуслава) (ок. 1202 – 1230), ∞ 1213 за херцога на Каринтия Бернхард фон Спанхайм (1176/81 – 1256);
2.Анна (1204 – 1265), ∞ 1214/18 за княза на Долна Силезия Хенрик II Набожни (1196/1204 – 1241);
3.Вацлав I (1205 – 23.9.1253);
4.Владислав (1207 – 1228), маркграф на Моравия от 1224;
5.Пржемисъл (1209 – 1239), маркграф на Моравия от 1228, ∞ за Маргарита (†1261/71), дъщеря на херцог Ото фон Меран;
6.Блажена (Вилхелмина) (1210 – 1281), неомъжена;
7.Агнешка (1211 – 1283), абатиса на францисканския манастир в Прага		 През 1198 г. Пршемисъл I Отакар получава кралска титла под името Отакар I и тя остава завинаги у потомството му. Император Фридрих II признава през 1212 г. кралския статут на Чехия, а след смъртта на княз Владислав III Индржих (1222) и Моравия се връща в пределите на кралстовто.
1193 – 1197 Индржих Бржетислав (†1197), първи братовчед на Пршемисъл I Отакар неженен Епископ на Прага от 1182 г.
1197 Владислав III Индржих (†12.8.1222), пети син на Владислав II ∞ за Хедвига, от която няма деца Маркграф на Моравия (1192 – 1222)

Крале на Чехия, Полша и Унгария

[редактиране | редактиране на кода]
КРАЛЕ на ЧЕХИЯ (1198 – 1306), ПОЛША (1300 – 1306) и УНГАРИЯ (1301 – 1305)[1][3]
Картинка Години на управление Владетел (години на раждане и смърт) Съпруги и деца Събития
1198 – 1230 Пршемисъл I Отакар (ок. 1155 – 15.12.1230), четвърти син на Владислав II ∞ (1) (1187, развод 1198) за Аделхайд (Аделаида) (†1211), дъщеря на маркграф Ото II фон Мейсен:
1.Вратислав (1188 – 1235);
2.Маркета (Дагмар) (†1212), ∞ (1205) за датския крал Валдемар II;
3.Божислава (†ок. 1223), ∞ за Хайнрих I фон Ортенбург (†1241);
4.Хедвига, монахиня в манастира „Св. Георги“ в Прага.
∞ (2) (1198) за Констанция (ок. 1180 – 1240), дъщеря на унгарския крал Бела III:
1.Юдита (Бохуслава) (ок. 1202 – 1230), ∞ 1213 за херцога на Каринтия Бернхард фон Спанхайм (1176/81 – 1256);
2.Анна (1204 – 1265), ∞ 1214/18 за княза на Долна Силезия Хенрик II Набожни (1196/1204 – 1241);
3.Вацлав I (1205 – 23.9.1253);
4.Владислав (1207 – 1228), маркграф на Моравия от 1224;
5.Пржемисъл (1209 – 1239), маркграф на Моравия от 1228, ∞ за Маргарита (†1261/71), дъщеря на херцог Ото фон Меран;
6.Блажена (Вилхелмина) (1210 – 1281), неомъжена;
7.Агнешка (1211 – 1283), абатиса на францисканския манастир в Прага		 През 1198 г. Пршемисъл I Отакар получава кралска титла под името Отакар I и тя остава завинаги у потомството му. Император Фридрих II признава през 1212 г. кралския статут на Чехия, а след смъртта на княз Владислав III Индржих (1222) и Моравия се връща в пределите на кралстовто.
1230 – 1253 Вацлав (Венцеслав) I Едноокия (1205 – 23.9.1253), втори син на Отакар I ∞ 1228 за Кунигунда (ок. 1200 – 1248), дъщеря на германския крал Филип Швабски:
1.Вацлав (Владислав) (†1247), маркграф на Моравия, херцог на Австрия (1246 – 1247), ∞ (1246) за Гертруда, дъщеря на австрийския принц Хайнрих;
2.Пршемисъл II Отакар (1233 – 26.8.1278);
3.Божена (Беатриса) (†1286), ∞ (1243) за бранденбургския маркграф Ото III (†1267);
4.Агнешка (†1268), ∞ (1244) за маркграф Хайнрих III фон Майсен		 Активно се намесва в германските междуособици. Първоначално взема страната на князете срещу император Фридрих II, а след това воюва с Австрия. управлението му минава под знака на постоянната борба с чешката аристокрация, която се опитва да ограничи властта му. Безуспешно се опитва да наложи за херцог на Австрия първородния си син Вацлав (Владислав).
1253 – 1278 Пршемисъл II Отакар (1233 – 26.8.1278), втори син на Вацлав (Венцеслав) I Едноокия ∞ (1) (1252, развод 1260) за Маргарет (†1267), дъщеря на австриййския херцог Леополд VI, от която няма деца;
∞ (2) (1261) за Кунигунда (†1285), дъщеря на черниговския княз Ростислав Михайлович:
1.Кунигунда (1265 – 1321), ∞ (1291, развод 1302) за мазовецкия княз Болеслав II (1251 – 1313);
2.Агнежка (1269 – 1296), ∞ (1289) за австрийския херцог Рудолф II (1271 – 1290);
3.Вацлав II (27.9.1271 – 21.6.1305)		 маркграф на Моравия (1247 – 1278)
херцог на Австрия (1251 – 1278)
херцог на Каринтия и Щирия (1269 – 1278)
Един от най-забележителните владетели на Чехия през Средновековието. След като Бабенбергите прекратяват съществуването си, той е избран за херцог на Австрия (1251). През 1261 г. присъединява Щирия и други германски земи и се превръща в най-могъщия европейски владетел, зависим от Свещената Римска империя. Влиза в конфликт с новия император Рудолф I и е победен, лишен е от германските си завоевания и през 1276 г. е прогонен от земите на империята. Покорява се на Рудолф I и рангът му на имперски княз е възстановен, но скоро подновява борбата и загива в битка с императора през 1278 г.
1278 – 1305 Вацлав II (27.9.1271 – 21.6.1305), син на Пршемисъл II Отакар ∞ (1) (1285) за Юдит (Юта) (1271 – 1297), дъщеря на германския император Рудолф I:
1.Вацлав III (6.10.1289 – 4.8.1306);
2.Анна (1290 – 1313), ∞ 1306 за херцога на Каринтия Индржих Корутански (†1335);
3.Елишка (Елжбета) (1292 – 1330), ∞ 1310 за граф Ян Люксембургски (1296 – 1346);
4.Малгоржата (1296 – 1322), ∞ 1308/10 за Болеслав III Щедри (1291 – 1352), княз на Бжег, Лигниц и Вроцлав.
∞ (2) (1303) за Рикса-Елжбета (1288 – 1335), дъщеря на полския крал Пшемисъл II:
1.Агнешка (1305 – 1337), ∞ (1316) за силезко-яворския княз Хенрик II (1292/96 – 1346)		 княз на Краков (1291 – 1305)
крал на Полша (1300 – 1305)
Когато Вацлав II наследява баща си той е малолетен, затова първоначално негов опекун е вуйчо му, бранденбургския маркграф Ото III. За разлика от баща си, той води политика на добросъседство и отделя повече внимание на развитието на стопанството и градския живот в Чехия През 1300 г. е избран за крал на Полша. Прекомерното засилване на неговото влиание му спечелва врагове в лицето на Хабсбургите.
1305 – 1306 Вацлав III (6.10.1289 – 4.8.1306), син на Вацлав II ∞ 1305 за Виола-Елжбета (1287/91 – 1317), дъщеря на тешинския княз Мешко I, от която няма деца крал на Унгария (Ласло V, 1301 – 1305)
крал на Полша (1305 – 1306).
За да запази властта си над Полша той се отказва от унгарския престол в полза на баварския херцог Ото III. Влиза в противоборство с представитела на династията Пясти, Владислав I Локетек, но губи борбата и е убит Оломоуц. Той е последният представител на династията Пршемисловци и правата му над короната на Чехия преминават у неговата сестра Елишка (Елжбета) и съпруга ѝ – граф Ян Люксембургски.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 250 – 254.
  2. ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 40б. Пржемысловичи. Князья и короли Чехии от Борживоя I до Конрада III Ота
  3. ↑ а б ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 41. Пржемысловичи. Князья и короли Чехии от Владислава I до Яна Люксембургского
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пршемисловци&oldid=12555719“.