Рой Вегерле
 Рой Вегерле | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | 19 март, 1964 | ||||||||
| Второ гражданство |  ЮАР | ||||||||
| Ръст | 180 см | ||||||||
| Пост | нападател, офанзивен полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 1 януари 2025 г. 2. Информацията е актуална към 1 януари 2025 г. * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Рой Вегерле в Общомедия | |||||||||
Рой Вегерле (на английски: Roy Wegerle) е натурализиран бивш американски футболист, родом от ЮАР, играл на позициите нападател и офанзивен полузащитник.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Вегерле стартира кариерата си в юношеските формации на „Аркадия Шепърдс“ от родния си град, Претория. През 1981 г. бива забелязан от съгледвачи на „Манчестър Юнайтед“ и е поканен на двумесечни проби в отбора. Малко след тяхното начало обаче се контузва, което осуетява първия му опит да пробие в професионалния футбол. След като завършва средното си образование, той е препоръчан на „Саут Флорида Булс“ – футболния отбор на Университета на Южна Флорида, от единия от братята си, играещ професионално футбол в „Тампа Бей Раудис“ от Северноамериканската футболна лига и заминава за САЩ, за да продължи кариерата си.[1]
За „биковете“ Вегерле играе година и половина, като отбелязва 40 гола в 36 мача.[2] Той попада на два пъти в идеалната единадесеторка на студентско ниво в САЩ,[3][4] а освен това е и рекордьор за отбора по брой отбелязани голове в рамките на един сезон – 21.[5] Впоследствие бива избран в първия кръг от драфта на Северноамериканската футболна лига от тима на „Тампа Бей Раудис“.[6] С екипа на първия си професионален футболен отбор Вегерле бележи 9 пъти в 21 двубоя в оказалия се последен сезон на първенството. Там треньор му е бившият английски национал и звезда на „Куинс Парк Рейнджърс“, Родни Марш. Това се оказва от изключителна важност в по-нататъшната кариера на играча, който в следващите година и половина играе футзал за състава на „Такома Старс“. Там изиграва 59 мача и вкарва 36 гола,[7] преди да се върне към професионалния футбол.
През лятото на 1986 г. бившият му треньор Марш успява да му уреди проби в „Куинс Парк Рейнджърс“ и въпреки че те решават да не подпишат с него, с играта си хваща окото на „Челси“, които го привличат в състава си. Вегерле обаче не успява да покаже достатъчно постоянство в играта си, като редува силни и слаби мачове[8] и изиграва само 23 мача, в които вкарва 3 гола, преди през март 1988 г. да бъде даден под наем за един месец на „Суиндън“. За този период той записва 7 мача и бележи веднъж.[9]
Нова възможност се открива пред Вегерле, когато през лятото на 1988 г. е привлечен от „Лутън“ за 75 000 английски лири.[10] За година и половина в новия си тим той успява да се утвърди като титуляр, записвайки 45 мача с 10 гола, преди през декември 1989 г. да бъде трансфериран в отхвърлилите го няколко години по-рано „Куинс Парк Рейнджърс“, тогава състезаващи се в Първа английска дивизия, срещу 1 млн. английски лири. За тях той записва най-добрите си игри, като в общо 65 мача за първенство отбелзва 29 гола, превръщайки се в реализатор номер едно на отбора през сезон 1990/1991 с 18 попадения.[11] Въпреки това, след смяната на треньора през лятото на 1991 г. той не е използван много от наследника му и бива продаден през март 1992 г. на борещия се за влизане в елита „Блекбърн“ за 1,1 млн. английски лири. След като новият му отбор се класира за Висшата лига, в състава му е привлечена новоизгряващата звезда на английския футбол Алън Шиърър. Той е предпочитан като титуляр, а Вегерле не играе редовно, записвайки общо 23 мача, в които вкарва 4 гола. В крайна сметка „Блекбърн“ решава да го продаде и през март 1993 г. той се озовава в „Ковънтри“ срещу 1 млн. английски лири.
В новия си отбор той играе до края на сезон 1994/1995, но поредица от травми ограничават игровото му време, като в 53 мача за първенство бележи 9 гола. След като договорът му изтича, Вегерле се връща в САЩ, за да играе в състава на „Колорадо Рапидс“ в дебютния сезон на Мейджър Лийг Сокър. В рамките на сезон и половина той записва 36 мача с 4 гола, след което преминава в „Ди Си Юнайтед“ през юли 1997 г. През април следващата година е трансфериран в състава на „Тампа Бей Мютини“, където в края на сезона приключва професионалната си кариера.
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че е роден в ЮАР, Вегерле не може да играе мачове за националния отбор на родината си, която е изключена от международния футбол до 1992 г. заради държавната политика на апартейд. Понеже баща му е германец, а майка му – шотландка,[12] играчът има възможност да представлява Германия или Шотландия, а към него проявява интерес и старши-треньорът на националния тим на Англия. В същото време неговата съпруга е американка, поради което той отговаря и на необходимите условия, за да играе за САЩ. С добрите си игри той не остава незабелязан от Бора Милутинович, тогавашният американски старши-треньор, който се среща няколко пъти с играча, за да го убеди да участва в тима. Неговата настойчивост, както и фактът, че самият футболист смята да заживее в САЩ след края на кариерата си, се оказват ключови за избора на Вегерле да носи екипа на „янките“.[13] Той дебютира за тима на 30 май 1992 г. срещу Ирландия, година след като взима американско гражданство.
Понеже е сред малкото играчи на САЩ, играещи на топ-ниво в чужбина, се очаква Вегерле да бъде една от звездите на тима на предстоящото световно първенство по футбол.[14] Травма в коляното, която получава през януари 1994 г., застрашава участието му в турнира, но след като претърпява множество артероскопии, той се възстановява навреме, за да бъде включен в отбора и, макар и като резерва, взема участие във всички мачове на САЩ.
С екипа на САЩ той записва участие и на световното първенство по футбол през 1998 г., както и в турнирите за Златната купа на КОНКАКАФ през 1993 г. и 1998 г., в които американците заемат втори места.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Профил на Рой Вегерле в сайта transfermarkt.com
- ((en)) Профил на Рой Вегерле в сайта mlssoccer.com
- ((en)) Профил на Рой Вегерле в сайта besoccer.com
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Roy Wegerle: My Own Style, My Own Route // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Roy Wegerle, a two-time All-America forward at the University... // 19 декември 1983. Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ The Year in American Soccer – 1982 // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ The Year in American Soccer – 1983 // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Roy Wegerle // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Roy Wegerle, a two-time All-America forward at the University... // 19 декември 1983. Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Roy Wegerle, a two-time All-America forward at the University... // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Roy WEGERLE - Chelsea FC - Biography of his Chelsea football career. // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Player Profile: Roy WEGERLE // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Roy WEGERLE - Chelsea FC - Biography of his Chelsea football career. // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Memories of Ferdinand, Ready and Wegerle as QPR head to Blackburn — history // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Los Angeles Times. Soccer Star Chooses to Play for U.S. // 14 декември 1989. Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Roy Wegerle: My Own Style, My Own Route // Посетен на 28 февруари 2025.
- ↑ Los Angeles Times. Wegerle Leads Players’ Return From Europe : Soccer: The South African-born player leaves England to play for United States against Peru. // 26 май 1993. Посетен на 28 февруари 2025.
