Ропалце
| Ропалце Ропалце | |
| — село — | |
 | |
  Ропалце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 487 m |
| Население | 1373 души (2002) |
| Пощенски код | 1306 |
| МПС код | KU |
| Ропалце в Общомедия | |
Ропалце, Ропалци или Раполце (на македонска литературна норма: Ропалце; на албански: Ropalca, Ропалца) е село в Северна Македония, в община Липково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово, в долината на Вищичкия поток. Махалите са Асанска, Демирска и Дернянска.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местни предания част от селото е била вакъф. Йован Трифуноски пише, че родът Демир в Раполце е приел исляма в първата половина на XIX век, а родовете Асанови и Дернян по произход са от Северна Албания. Асанови носят името на основателя на рода, а Дернянци - по мястото в областта Мати, откъдето произхождат.[1]
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Ропалце като албанско село.[2] В края на XIX век Ропалце е албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ропарци е село, населявано от 220 арнаути мохамедани.[3]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Рапалци е част от Матейшка община в Кумановска околия и има 320 жители.[4] След войната някои от мюсюлманските семейства се изселват в Скопие, Куманово и Турция, а в селото се заселват християнски семейства - Момичи от Босна (1921 г.), Митреви от Барбаце (1924 г.), Стоянович (1927 г.) и Близнакови (1929 г.) от Шумата Търница, Станисав (1929 г.) и Антеви (1934 г.)[5]
През 40-те години на XX век в селото има 9 рода и 59 къщи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 1373 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1 |
| албанци | 1355 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 7 |
| бошняци | 0 |
| други | 10 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 126.
- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
- ↑ Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 126-127.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
