Согле
| Согле Согле | |
| — село — | |
 Поглед към Согле. | |
  Согле | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 433 m |
| Население | 137 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Согле в Общомедия | |
Согле (на македонска литературна норма: Согле; на албански: Sogli) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Согле е село в централната част на областта Азот, разположено на 37 километра югозападно от град Велес, на левия бряг на река Бабуна. В селото има манастир „Рождество Богородично“ и църква „Свети Пантелеймон“, чийто строеж започва в 1990 година и е изписана от Новица Трайковски от Скопие.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]На 1,5 km южно от селото в Бабуна са развалините на късноантичната и средновековна крепост Марково кале.[2]
В XIX век Согле е албанско село във Велешка кааза на Османската империя. В 1896 година Гьорче Петров отбелязва Согле като село със 70 къщи. Той пише, че някога Согле е било чисто българско село, чифлик на църквата „Света Богородица“, но 45 години по-рано в селото се е заселили дебранинът Джафер и разбойникът Мале. Християните започнали да се изселват и селото станало „турско“. Жителите на Согле отглеждат предимно тютюн.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Согле има 400 жители арнаути мюсюлмани.[4]
В началото на ХХ век, преди и след Младотурската революция, Согле е седалище на мюдюр, в което има жандармерийска и телеграфна станция.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Согле (Sogle) като албанско село.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ламбри Н. Ангелов от Дарец е български кмет на Согле от 12 май 1943 година до 15 юни 1943 година. След това кметове са Йордан Ив. Бухов от Неготино (30 септември 1943 - 19 ноември 1943), Кирил Ан. Групчев от Охрид (19 ноември 1943 - 12 август 1944) и Кирил Ил. Симов от Тетово (12 август 1944 - 9 септември 1944).[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 137 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 54 |
| албанци | 77 |
| турци | 3 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Согле
Байрам Муса, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „една глава от добитъка, който се разпръснал по време на Крушевските събития“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]- Расим Вейсел, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „една глава от добитъка, който се разпръснал по време на Крушевските събития“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
- Реджеп Сюлейман, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „една глава от добитъка, който се разпръснал по време на Крушевските събития“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
- Тефик Вели, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „един вол, задигнат от добитъка, който се разпръснал по време на Крушевските събития“, осъден на 1 година от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
- Ферхадин Джафер, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „един вол, задигнат от добитъка, който се разпръснал по време на Крушевските събития“, осъден на 1 година от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
- Шакир Абдурахман, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „един вол, задигнат от добитъка, който се разпръснал по време на Крушевските събития“, осъден на 1 година от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 339.
- ↑ Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 312.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 146, 159, 198, 207.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2009
- ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 133. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 132. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 131. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
