Соколарци (община Чешиново-Облешево)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Соколарци.
| Соколарци Соколарци | |
| — село — | |
 | |
  Соколарци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Чешиново-Облешево |
| Географска област | Кочанско поле |
| Надм. височина | 311 m |
| Население | 730 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 2333 |
| МПС код | КО |
| Соколарци в Общомедия | |
Соколарци (на македонска литературна норма: Соколарци) е село в източната част на Северна Македония, в община Чешиново-Облешево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Кочанското поле, западно от град Кочани в подножието на Осогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името си селото дължи на соколарството (доганджийството), с което се занимавали жителите му по време на османската власт. Подобни селища, развиващи соколарството, са насърчавани и добре заплащани от Османската империя, а птиците, които дресирали занаятчиите, се използвали от заможните и влиятелни лица за лов и дори във време на война.
В XIX век Соколарци е преобладаващо българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е построена в 1848 година, а в 1892 година е обновена.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сокуларци има 680 жители, от тях 670 българи християни и 10 цигани.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Секуларци (Sekoulartzi) има 648 българи екзархисти и 54 власи, и работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Соколарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] На 14 февруари 1915 година сръбските окупатори арестуват 47-годишния селски първенец Петруш Андонов, казвайки, че ще го водят при другарите му в Чешиново, но го разстрелват по пътя, надупчвайки го с много патрони. След като на следващия ден трупът е намерен от кмета, много от селяните бягат в България, от страх и те да не бъдат убити от сръбските окупатори.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Фердинанд Г. Михайлов е български кмет на Соколарци от 29 януари 1942 година до 13 май 1943 година. След това кметове са Асен хаджи Йорданов от Ваташа (13 май 1943 - 3 февруари 1944) и Трайко Т. Калайджиев от Щип (3 февруари 1944 - 9 септември 1944).[6]
Жителите на Соколарци се занимават главно със земеделие. В растениевъдството най-застъпени са оризът, зърното, доматите, при животновъдството най-застъпени са овцевъдството и говедовъдството. Земеделската продукция се реализира в близките големи градове - Кочани, Щип, Скопие и т.н. В селото работи и мандрата „Осогово милк“.
Манастирът „Свети Георги“ е обновен в 1985 година и преосветен в 1987 година от епископ Горазд Тивериополски.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Соколарци
Григор (Гиго) Монев (Манов), български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[7] и на Яне Велинов в 1915 година[8]
Мите Соколарски (Мите Суджукаро, 1890 - 1923), ренегат на ВМРО, войвода на сръбска контрачета- Трайчо Постолов, български революционер от ВМОРО, член на Кочанския окръжен революционен комитет, през юни 1908 година бяга в Княжество България[9]
- Яне Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Соколарска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 111
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 14.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 17.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 140.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
| ||||||||
