Сплетърпънк
Сплетърпънкът (на английски: Splatterpunk) е литературно течение, възникнало в средата на 80-те години на ХХ в. и обособило се като модерен поджанр на хоръра. То е контракултурно[1] и обявява за свое кредо „хиперинтензивния ужас без граници“[2][3][4]. Това е литературният еквивалент на слашърите, шокърите и сплетърите в киното.
Терминът е въведен през 1986 г. от писателя Дейвид Дж. Шоу на дванадесетия Световен фентъзи конвент в Провидънс, Роуд Айланд, но постепенно е изместен от синоними като „екстремен хорър“.
Този поджанр, който е своеобразен бунт срещу по-традиционните и умерени форми на литературния ужас[5], се отличава с детайлни, а често и изключително кървави сцени на крайно насилие[6]. За разлика от традиционния хорър, който се стреми да уплаши читателя, основната цел на сплетърпънка е да го шокира, отврати и ужаси до крайност.
Ужасните действия в сплетърпънка обикновено се извършват от маргинали, социопати и психопати. Описаните герои са антигерои или отвратителни създания.
.jpg?lang=bg)
Сред по-известните представители на този поджанр са Клайв Баркър[3][7][8], Дейвид Дж. Шоу, Попи З. Брайт[3], Джак Кетчъм[3], Джо Р. Лансдейл, Ричард Леймън[3], Ричард Крисчън Матисън[3], Робърт Маккамън[3], Греъм Мастертън, Брайън Кийн, Джон Скип, Крейг Спектър, Едуард Лий и Майкъл Боутман[9].
Идеите на сплетърпънка повлияват и творци като Брет Истън Елис („Американски психар“), Чък Паланюк („Боен клуб“), Ървин Уелш („Трейнспотинг“), Рю Мураками, Стивън Кинг и др.
Поджанрът обаче е критикуван от доста хорър писатели, сред които и Робърт Блох. Той настоява, че „трябва да се разграничават това, което предизвиква ужас, и онова, което предизвиква гадене“.[10]
Литературните критици Р. С. Хаджи и Филип Нътман обаче възхваляват движението, а Нътман дори описва сплатърпънка като литература на „оцеляването“, която „отразява моралния хаос на нашето време“.[11]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- "The Splatterpunks: The Young Turks at Horror's Cutting Edge" by Lawrence Person, Nova Express, Summer 1988
- Paul M. Sammon. Splatter-Punks: The Definitive Anthology. St Martins Press, 1990. ISBN 978-0-312-04581-4.
- Paul M. Sammon. Splatterpunks II: Over the Edge. Tor Books, 1995-04-01. ISBN 978-0-312-85786-8.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tucker, Ken. The Splatterpunk Trend, and Welcome to It // The New York Times. 1991-03-24. Посетен на 2017-12-28.
- ↑ Carroll, David. Splatterpunk // Tabula Rasa #6. 1995. Посетен на 2008-10-10.
- ↑ а б в г д е ж 000407 - Splatterpunk // Readersadvice.com. Посетен на 23 април 2018.
- ↑ "Schow, David J." by Gary Westfahl in David Pringle, St. James guide to Horror, Ghost & Gothic Writers. London: St. James Press, 1998, pp. 516–517. ISBN 978-1-55862-206-7.
- ↑ Tucker, Ken. The Splatterpunk Trend, And Welcome to It // The New York Times. 1991-03-24. Посетен на 2008-09-02.
- ↑ Warren Clements, "A quick course in Euro-surgery". The Globe and Mail, September 28, 1996.
- ↑ Splatterpunks II: Over the Edge by Paul M Sammon
- ↑ Campi, Giorgio Paolo. S/M, Splatter, and Body Modifications in the Early Clive Barker. Birth of a Political Aesthetics // Whatever 5. 2022. p. 83–87.
- ↑ Schulz-Elsing, Sharon E. Book review: Michael Boatman's *God Laughs When You Die* // Curledup.com. Архивиран от оригинала на 2023-12-03. Посетен на 2025-04-20.
- ↑ Paul Bail, John Saul: A Critical Companion, Greenwood Publishing Group, 1996, p. 26 ISBN 0313295751.
- ↑ Rob Latham, „The Urban Horror“, in S. T. Joshi, ed., Icons of Horror and the Supernatural: an Encyclopedia of our Worst Nightmares, Greenwood, 2007, p. 591-618 ISBN 0313337810
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Атанасов, Литературният сплетърпънк, 24 юни 2019 (първа публ. в списание „Дракус“, бр. 1, 2017)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Splatterpunk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |