Направо към съдържанието

Стенче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стенче
Стенче
— село —
Изглед към Стенче
Изглед към Стенче
41.8742° с. ш. 21.0024° и. д.
Стенче
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаБървеница
Географска областГорни Полог
Надм. височина1346 m
Население150 души (2002)
Пощенски код1237
Телефонен код044
Стенче в Общомедия

Стенче (изписване до 1945 година: Стѣнче; на македонска литературна норма: Стенче; на албански: Stençe) е село в Северна Македония, в Община Бървеница.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Горни Полог, в склоновете на Сува гора, на десния бряг на реката Вардар. Село Стенче се намира между селата Вълковия и Теново. Селото е на 25 km южно от Тетово и на 14 км северно от Гостивар. Дели се на четири махали - Горна, Долна, Янкоска и Бутурска.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Илия“
Църквата „Света Петка"
Паметна чешма, построена през 2003 година по повод 100-годишнината от Илинденското въстание
Църквата „Свети Атанасий"

На 1 km източно над Стенче е къстоантичната и средновековна крепост Градище.[2]

В 1896 година Гьорче Петров отбелязва народно предание, че близо до селото се е намирала крепостта Стена, чието име е пренесено на днешното село Стенче.[3] Според местни предания, записани от Йован Трифуноски, старото селище - Стенье, се е намирало по-надолу от днешното, край Вардар и е било разрушено от турците при завладяването на Полог. Родовете, чиито предци са живели на старото място, са Сакаровци, Мойсовци и Луканои.[4]

В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Калканделен от 18 юли 1628 година селото е отбелязано като Истениче, с 54 ханета (домакинства).[5]

В църквата „Свети Илия“ в Стенче в 1866 година работи Дичо Зограф, а по-късно синът му Аврам Дичов.[6]

В края на XIX век Стенче е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Стѣнче е село, населявано от 680 жители българи християни.[7]

През учебната 1897-1898 година в Стенче работи българско училище.[8]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стенче има 664 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[9] Към 1906-1907 година енорийски свещеници в селото са Никола Василев[10] и Апостол Попаврамов[11][12]

По време на Балканската война в 1912 година 4 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В 1912 година лидерът на албанското въстание в Тетовско Мехмед паша Дерала налага на българите в Тетово 700 лири данък, а на българските села Вълковия и Стенче – 300.[14]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Стенче е част от Вълковска община в Тетовска околия и има 687 жители.[15]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Стенче е център на Стенчевска община с три села в Долноположкия срез и има 101 къщи с 957 жители българи.[16]

През 1947 година в селото има 19 рода, разпределени в 160 къщи.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 150 жители.[17]

Националност Всичко
македонци 149
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Стенче
  • Безистен Илчев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк - МОО; 30.XI.1912г. - неизвестно[18]
  • Божил Божанич, македоно-одрински опълченец, 53-годишен; кафеджия; 2-а рота на Кюстендилската дружина; 29.IX.1912г. - неизвестно[19]
  • Георги Тодоров (1877 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Стеван Израиловски (р. 1929), сръбски балетист
  • Никола Василевски (1871-1945), български екзархийски свещеник
  • Стоян Израилов Симов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен; работник; III отделение ; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912г. - неизвестно[20]
  • Филип Костадинов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк - МОО; 30.IX.1912г. - неизвестно[21]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Трифуноски, Јован. Полог (антропогеографска проучавања), Српски етнографски зборник, књига ХС, Београд, 1976, с. 159.
  2. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 334.
  3. ↑ Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 456.
  4. ↑ Трифуноски, Јован. Полог (антропогеографска проучавања), Српски етнографски зборник, књига ХС, Београд, 1976, с. 159-160.
  5. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 336 (превод П. Груевски).
  6. ↑ Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 441.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  8. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 155.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  10. ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 326 (Регистър на венчилата в с. Стенче, Тетовска каза, Скопска епархия, Скопски вилает; енорийски свещеник Никола Василев.)
  11. ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 324 (Регистър на венчилата в с. Стенче и в с. Радиовци, Тетовска каза, Скопска епархия, Скопски вилает; енорийски свещеник Апостол поп Аврамов. Ч. 1.)
  12. ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 325 (Регистър на венчилата в с. Стенче и в с. Радиовци, Тетовска каза, Скопска епархия, Скопски вилает; енорийски свещеник Апостол поп Аврамов. Ч. 2.)
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  14. ↑ Народни права, година ХХІІ, брой 161, сряда 18 юли 1912, стр. 3.
  15. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 99.
  16. ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  17. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 616.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стенче&oldid=12582696“.