Чернова:Юрий Търкаланов
Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Юрий Търкаланов е български изследовател, университетски преподавател и експерт в областта на националната сигурност, стратегическото и военното разузнаване. Автор е на редица монографии и научни публикации, цитирани в специализирани академични издания.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1957г. в гр. Болярово. Завършва Факултета по журналистика на Санкт – Петербургския държавен университет, Русия, където защитава през 1988 г. и докторска (кандидатска) дисертация по проблемите на журналистиката и социалното управление (върху практиката на Българското радио). За кратко работи във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От август 1989 г. е служител на Министерство на вътрешните работи по Държавна сигурност. След промените е назначен в Националната служба за защита на конституцията. След преобразуването й работи на оперативни длъжности в Национална служба за сигурност (преименувана в Национална служба „Сигурност“ през 1997 г.). С аналитична дейност започва да се занимава в информационните звена на Столична дирекция на вътрешните работи. След това продължително време работи в аналитичните структури на Национална служба „Сигурност“. Специализира в сферата на стратегическия анализ и работата с открити източници на информация. Заемал е длъжност началник на отдел за анализ на оперативна информация и на отдел за анализ на информация от открити източници. През 2005 г. преминава в Академията на МВР. През 2006 г. се хабилитира като доцент в научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство (национална сигурност, разузнавателна защита на конституционния ред)“. От 2006 г. е ръководител на катедра „Организация и тактика на контраразузнавателната дейност“ във Факултет „Сигурност“ на Академията до неговото закриване през 2009 г. През 2013 г. се хабилитира като професор в професионално направление 9.1. „Национална сигурност“
Академична кариера
[редактиране | редактиране на кода]Преподава в:
- Университет за национално и световно стопанство (УНСС);
- Академия на МВР;
- Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“;
- Нов Български Университет;
- други институции, свързани със сигурността и международните отношения.
Научни приноси
[редактиране | редактиране на кода]Научните му изследвания обхващат стратегическия разузнавателен анализ, борбата с тероризма, енергийната и информационната сигурност, както и методологии за анализ на рисковете пред държавата.
Монографии
[редактиране | редактиране на кода]- Разузнавателният анализ, 2003.
- Стратегически разузнавателен анализ, 2012.
- Стратегически разузнавателен анализ на тероризма, 2013.
- Преходът, 2006 (съавтор).
- Теоретични проблеми на разузнаването, т. I–II, 2000 (съавтор, под псевдоним Светослав Славов).
Статии в реферирани издания
[редактиране | редактиране на кода]- Y. Tarkanov, D. Beleviev. „Methodology for Evaluation of Energy Security“. В: Globalization, the State and the Individual, №2 (14), 2017, University of Economics and Innovation, Lublin, Poland. ISSN 2367-4555. (Индексирано в Index Copernicus)
Статии и доклади в научни сборници
[редактиране | редактиране на кода]- „Медии и вътрешна сигурност“. В: Стратегии и политики на сигурност, Балкански форум по сигурността, 2010, с. 308–314. ISBN 978-954-91632-4-7.
- „Особености на системния подход към предизвикателствата пред сигурността“. В: Морски научен форум, т. 1, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 2011, с. 103–107. ISSN 1310-9278.
- „Нови измерения на стратегическото предимство, създавано чрез разузнаване“. В: Военно образование и научните изследвания в сферата на сигурността, ВА „Г. С. Раковски“, 2012, с. 149–152. ISBN 978-954-9348-35-4.
- „Регионални корени на тероризма“. В: Новите предизвикателства пред сигурността, Варна, 2013, с. 22–27. ISSN 1313-7263 (кн. 25).
- „Развитие на системата за разузнавателна защита на вътрешната сигурност“. В: Проблеми на външната политика и сигурността, УНСС, 2013, с. 312–315. ISBN 978-954-644-569-8.
- „Афганистан и Фридрих Енгелс: 160 години по-късно“. В: Приемственост и развитие в изучаването на международните отношения и процесите в Европа, УНСС, 2022. ISBN 978-954-535-494-6.
- „Модел на терористична дейност“. В: Научни трудове на фондация „Национална и международна сигурност“, т. 1, 2012, 10 с. ISSN 1314-9105.
- „Към въпроса за формиране на стратегия за противодействие на тероризма“. В: Политики и практики за сигурност, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2014, 6 с. ISSN 1313-2735.
Цитирания
[редактиране | редактиране на кода]Трудовете му са цитирани в редица научни изследвания и монографии, сред които:
- Милко Василев-Чангов. Секретни операции, разузнаване, национална сигурност, Военно издателство, 2009. ISBN 978-954-509-417-0.
- Валери Лазаров, Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност, Изток-Запад, 2012. ISBN 978-619-152-096-1.
- Станислава Минева. Митническо и финансово разузнаване, ВСУ, 2012. ISBN 978-954-715-533-6.
- Румен Гюров. Към анализа на сигурността, 2011. ISBN 978-954-91927-4-2.
- Иван Желязков, Тодор Трифонов. Енергийната сигурност на България, 2012. ISBN 978-954-91927-5-9.
- Юлий Георгиев. Управление на риска в сигурността, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-120-3.
- Тодор Трифонов, Румен Гюров. Агентурно проникване в разузнавателната мрежа на противника, 2016. ISBN 978-619-7143-06-5.
- Валентина Хорозова. „Рисковие за сигурността на младите в Интернет“. В: Научни трудове на фондация „Национална и международна сигурност“, 2018, с.118-124.
- Марта Димитрова Ковачева. „Разузнаване и разузнавателни функции“. В: Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, т. 11, 2021, с. 246-251. ISSN 1311-834X.
Участия в конференции
[редактиране | редактиране на кода]Участвал е в национални и международни конференции по въпросите на сигурността, разузнаването и борбата с тероризма, включително Балканския форум по сигурността и ежегодни научни конференции на УНСС и ВСУ.
Медийни участия
[редактиране | редактиране на кода]- „Ислямската държава трябва да бъде победена в Сирия и Ирак“, статия/интервю, Economic.bg, дата на публикацията.