Юлия Спиридонова
| Юлия Спиридонова | |
| българска писателка | |
 | |
| Родена |
30 октомври 1972 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила | писател, сценарист |
| Литература | |
| Псевдоним | Юлка |
| Жанрове | детска и юношеска литература |
| Направление | тийнлит, фентъзи |
| Известни творби | „Тина и половина“ (2009) |
| Награди | „Петко Р. Славейков“ за принос в детската литература (2010) „Константин Константинов“ (2010) „Перото“ (2015) „Бисерче вълшебно“ (2016) |
| Семейство | |
| Баща | Симеон Димитров Спиридонов |
| Майка | Лилия Петрова |
Юлия Симеонова Спиридонова е българска детска писателка и сценаристка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 30 октомври 1972 година в София в семейството на художниците Лилия Петрова и Симеон Спиридонов. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Работи като сценарист и писател на свободна практика.[1]
Юлия Спиридонова е най-търсен и четен писател в 18 от 27 регионални библиотеки според проучване на сайта „Аз чета“. Изследването е проведено в периода юли-ноември 2011 година чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални детски библиотеки в България.[2]
Юлия Спиридонова има заснети над 400 сценария за Българската национална телевизия. Автор е на няколко куклени поредици, участвали в международни фестивали. Автор е на детското седмично предаване „Здравей“ за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. предаването печели националната награда „ДеИнтина“.
Съсценарист е на филмите „Break An Egg“ и „Златната ябълка“ („Creative Center“). През 1996 г. е член на сценарното жури на Международния студентски кинофестивал в Мюнхен, Германия.
Юлия Спиридонова е инициатор и организатор на ежеседмичната доброволческа инициатива „Кой обича приказки“ (от 2008 г. до 2019 г. ), както и на инициативата за четящи тийнейджъри „Летящо прасе“ (от 2015 г. до 2019 г.) към Столична библиотека. Тя е основател и организатор на ежегодната благотворителна инициатива „Където живеят деца, трябва да има детски книги“ (от 2010 г. до 2017 г.)[3].
Посланик е на инициативата „Забавното лятно четене“.[4][5]
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Юлия Спиридонова е първият български писател, номиниран за най-голямата световна награда за детска литература „Възпоменателна награда Астрид Линдгрен“.[6] Номинирана е осем пъти – през 2017, 2018, 2019, 2020, 2021, 2022, 2023 и 2025 година.
Романът ѝ "Кръстьо частен детектив. В Долната земя" с илюстрациите на Албена Каменова печели Националната литературна награда Перото за 2024 година.
Романът ѝ "Сянката на щуреца" печели Националната литературна награда Христо Г. Данов за 2023 г.
Книгата ѝ "Бъди ми приятел" с илюстрациите на френската артистка СеЛ печели Наградата на децата PEP Lor’Est за 2023 година, Франция.
През 2016 г. „Бъди ми приятел“ печели и националната награда на децата „Бисерче вълшебно“.[7]
Юлия Спиридонова е най-четен детски писател за 2016 г. в Столична библиотека и е избрана за Писател на годината.
Носител е на националната литературна награда „Перото“ (2015 – за книгата за деца „Бъди ми приятел“, илюстрирана от Пенко Гелев)., [8]
Лауреат е на националната награда „Петко Р. Славейков“ за принос в детската литература (2010)[9].
Носител е на националната награда „Константин Константинов“ за автор на 2010 година.[10]
Носител е на почетен плакет на МОМН за принос в българската култура по случай Деня на народните будители.[11]
Номинирана е за детската награда „Златната ябълка“ за благотворителната си дейност.
През 2005 г. е удостоена с трета награда на конкурса „Europe in а fairytale“, а през 2006 г. печели конкурса за детска книга-ръкопис на Съюза на българските писатели.
Носител е на почетен плакет на МОМН за принос в българската култура по случай Деня на народните будители.[11]
Номинирана е за детската награда „Златната ябълка“ за благотворителната си дейност.
Получава почетната грамота на „Аз детето“ за цялостен принос за щастливото детство на българските деца (2004).[12]
С първото си произведение („Утешителят“, 1996) печели награда на ЮНЕСКО за къс разказ. Разказът е отпечатан в антологии на английски и френски език.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Кръстьо частен детектив. В Долната земя (илюстрации Албена Каменова), 2024 г. Издателство Фют.
Момче или морско свинче (илюстрации Миглена Папазова), 2024 г. Издателство Мармот
Кристьо приватний детектив (илюстрации Яна Левиева), 2023 г. Априори, Украйна, превод Виктор Мелник
Ножицата (в съавторство с художника Дамян Дамянов), 2022 г. ИК Сиела
Sois Mon Ami, 2022 г. ELITCHKA, France
Сянката на щуреца (корица Капка Кънева), 2022 г. ИК Кръгозор
Voyage dans la Terre d'en Bas. Les Aventures de Baptiste, détective privé, 2022 г. ELITCHKA, France
Приключенията на Джиго (илюстрации Станимира Петрова), 2022 г. ИК Фют
Приказки за гугулета (илюстрации Ю.Спиридонова), 2021 г. ИК Софтпрес
Кронос, тоj несрекник! 2020 г. Блесок, Македония
Kronos, acest nefericit! 2019 г. Editura Aramis, Румъния
Боби и тайните агенти на Дядо Коледа (илюстрации Филип Цонкин) 2018 г. ИК Кръгозор
Къде си, слънце (илюстрации Пенко Гелев), 2017 г. ИК Кръгозор
Кронос. Тоя нещастник! 2016 г. ИК Кръгозор
Milyen varázspálcátot rejt a ho? 2015 г. Terézvárosi Bolgár önkormányzat, Унгария
Каква магия крие се в снега (илюстрации Пенко Гелев) 2015 г. ИК Кръгозор
Бъди ми приятел (илюстрации Пенко Гелев) 2014 г. ИК Кръгозор
Приказка за вълшебната флейта (илюстрации Пенко Гелев) 2013 г. ИК Ентусиаст
Иглата на Лабакан, 2013 г. ИК Кръгозор
Макс. Всичко на макс! 2012 г.ИК Кръгозор
Кралска кръв, 2011 г. ИК Кръгозор
Графиня Батори, 2010 г. ИК Кръгозор
Кръстьо – частен детектив. В Долната земя (илюстрации Яна Левиева) 2009 г. ИК Фют
Любими попътечо (корица Евгений Йорданов) 2009 г. ИК Кръгозор
Тина и половина, 2009 г. ИК Кръгозор
Приключения с Джиго (илюстрации Нина Иванова-Донковска) 2003 г. ИК Фют
Приказки за гугулета (илюстрации Юлия Спиридонова) 2000 г. ИК Дамян Яков
Гугулетата (илюстрации Юлия Спиридонова) 1999 г. ИК Интерпрес
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биографична справка за Юлия Спиридонова на сайта на издателство „Ентусиаст“ Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine..
- ↑ Веселина Фотева, „Виж кой чете 2: „Хари Потър“, „Пипи“ и „Емил от Льонеберя“ са най-крадените детски книги от библиотеките“, в. „Дневник“, 13 юни 2012 г.
- ↑ Вилиана Семерджиева, „Юлия Спиридонова-Юлка: Детската книга трябва да бъде красива“, в. „Дума“, бр. 99, 5 май 2015 г.
- ↑ „Забавното лятно четене за 2014 година официално започна!“, zaednovchas.bg, 13 май 2014 г.
- ↑ „Поставиха началото на „Забавното лятно четене“ и в София“, detskiknigi.com, 31 май 2014 г.
- ↑ Astrid Lindgren Memorial Award 2016[неработеща препратка]
- ↑ „Победители „Бисерче вълшебно“ 2016“ Архив на оригинала от 2019-11-06 в Wayback Machine., 101prikazki.com.
- ↑ Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г.
- ↑ „Юлия Спиридонова получава наградата „Петко Славейков“ Архив на оригинала от 2021-05-24 в Wayback Machine., в. „Сега“, 27 април 2010 г.
- ↑ Носители на наградата „Константин Константинов“ на сайта на наградата.
- ↑ а б Награди на МОМН – 2010, архив на оригинала от 22 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101122115057/http://mon.bg/opencms/export/sites/mon/news-home/2009/10-10-30_nagradi.pdf, посетен на 22 ноември 2010
- ↑ „Награда за предаването „Здравей“, Az-deteto.bg, 10 ноември 2004 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Юлия Спиридонова-Юлка в Public Republic
- Текстове на Юлия Спиридонова-Юлка в Литернет
- „Юлия Спиридонова: Най-трудно за мен е началото на една книга“, интервю на Джадала Мария, Kafene.bg, 1 ноември 2010 г.
- Интервю на Юлия Спиридонова за „Забавното лятно четене“ (видео), YouTube, качено на 1 юни 2011 г.
|
