Електроотрицателност
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници.  Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.  | 
Електроотрицателността, символизирана като χ, е тенденцията атом на даден химичен елемент да привлича споделени електрони (или електронна плътност), когато образува химическа връзка. Електроотрицателността на атома се влияе както от неговия атомен номер, така и от разстоянието, на което неговите валентни електрони се намират от зареденото ядро. Колкото по-висока е свързаната електроотрицателност, толкова повече атом или заместителна група привлича електрони. Електроотрицателността служи като лесен начин за количествена оценка на енергията на връзката, знака и величината на химическата полярност на връзката, характеризираща връзката по непрекъснатата скала от ковалентно до йонно свързване.
Дефиниция
[редактиране | редактиране на кода]Има няколко начина да се дефинира електроотрицателността. Най-често тя се дефинира чрез полусумата от йонизационната енергия и електронното сродство:
XE = (A + I)/2
Закономерности
[редактиране | редактиране на кода]Обикновено се използва относителна електроотрицателност, като за единица се приема електроотрицателността на лития (Li).
Електроотрицателността зависи и от обкръжението на атома в молекулата и затова не е постоянно свойство на атомите.
Неметалите имат по-голяма електроотрицателност от металите.
Изменение на електроотрицателността
[редактиране | редактиране на кода]Изменение по групи
[редактиране | редактиране на кода]Електроотрицателността, с увеличаване на поредния номер по групи, намалява, защото атомният радиус се увеличава.
Изменение по периоди
[редактиране | редактиране на кода]Електроотрицателността расте с увеличаване на поредния номер по периоди, защото атомният радиус намалява.
Скала на Полинг
[редактиране | редактиране на кода]| Група | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | |
| Период | |||||||||||||||||||
| 1 | H 2,2  | 
He 2,7  | |||||||||||||||||
| 2 | Li 0,98  | 
Be 1,57  | 
B 2,04  | 
C 2,55  | 
N 3,04  | 
O 3,44  | 
F 3,98  | 
Ne 4,4  | |||||||||||
| 3 | Na 0,93  | 
Mg 1,31  | 
Al 1,61  | 
Si 1,9  | 
P 2,19  | 
S 2,58  | 
Cl 3,16  | 
Ar 3,5  | |||||||||||
| 4 | K 0,82  | 
Ca 1  | 
Sc 1,36  | 
Ti 1,54  | 
V 1,63  | 
Cr 1,66  | 
Mn 1,55  | 
Fe 1,83  | 
Co 1,88  | 
Ni 1,91  | 
Cu 1,9  | 
Zn 1,65  | 
Ga 1,81  | 
Ge 2,01  | 
As 2,18  | 
Se 2,55  | 
Br 2,96  | 
Kr 3,0  | |
| 5 | Rb 0,82  | 
Sr 0,95  | 
Y 1,22  | 
Zr 1,33  | 
Nb 1,6  | 
Mo 2,16  | 
Tc 1,9  | 
Ru 2,2  | 
Rh 2,28  | 
Pd 2,2  | 
Ag 1,93  | 
Cd 1,69  | 
In 1,78  | 
Sn 1,96  | 
Sb 2,05  | 
Te 2,1  | 
I 2,66  | 
Xe 2,6  | |
| 6 | Cs 0,79  | 
Ba 0,89  | 
La* 1,1  | 
Hf 1,3  | 
Ta 1,5  | 
W 1,7  | 
Re 1,9  | 
Os 2,2  | 
Ir 2,2  | 
Pt 2,2  | 
Au 2,4  | 
Hg 1,9  | 
Tl 1,8  | 
Pb 1,8  | 
Bi 1,9  | 
Po 2  | 
At 2,2  | 
Rn 2,4  | |
| 7 | Fr 0,7  | 
Ra 0,9  | 
Ac** 1,1  | 
Rf —  | 
Db —  | 
Sg —  | 
Bh —  | 
Hs —  | 
Mt —  | 
Ds —  | 
Uuu —  | 
Uub —  | 
Uut —  | 
Uuq —  | 
Uup —  | 
Uuh —  | 
Uus —  | 
Uuo —  | |
| Лантаниди | * | 
La 1,1  | 
Ce 1,12  | 
Pr 1,13  | 
Nd 1,14  | 
Pm 1,13  | 
Sm 1,17  | 
Eu 1,2  | 
Gd 1,2  | 
Tb 1,1  | 
Dy 1,22  | 
Ho 1,23  | 
Er 1,24  | 
Tm 1,25  | 
Yb 1,1  | 
Lu 1,27  | |||
| Актиниди | ** | 
Ac 1,1  | 
Th 1,3  | 
Pa 1,5  | 
U 1,7  | 
Np 1,3  | 
Pu 1,28  | 
Am 1,13  | 
Cm 1,28  | 
Bk 1,3  | 
Cf 1,3  | 
Es 1,3  | 
Fm 1,3  | 
Md 1,3  | 
No 1,3  | 
Lr 1,3  | |||