Стронций
| Стронций | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|  Сребрист метал със слаб златист нюанс | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|  | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| 
 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Общи данни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Име, символ, Z | Стронций, Sr, 38 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Група, период, блок | 2, 5, s | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Химическа серия | алкалоземен метал | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Електронна конфигурация | [Kr] 5s2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 8, 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| CAS номер | 7440-24-6 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Свойства на атома | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атомна маса | 87,62 u | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атомен радиус (изч.) | 200 (219) pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ковалентен радиус | 195±10 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радиус на ван дер Ваалс | 249 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Степен на окисление | 2, 1[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Оксид | SrO (силно основен) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 0,95 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йонизационна енергия | I: 549,5 kJ/mol II: 1064,2 kJ/mol III: 4138 kJ/mol (още) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Физични свойства | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Агрегатно състояние | твърдо вещество | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кристална структура | кубична стенноцентрирана | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Плътност | 2640 kg/m3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Температура на топене | 1050 K (777 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Температура на кипене | 1650 K (1377 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Моларен обем | 33,316×10-6 m3/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. топлина на топене | 7,43 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. топлина на изпарение | 141 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| 
 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. топл. капацитет | 300 J/(kg·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. електропроводимост | 7,7×106 S/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. ел. съпротивление | 0,132 Ω.mm2/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Топлопроводимост | 35,4 W/(m·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магнетизъм | парамагнитен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Модул на еластичност | 15,7 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Модул на срязване | 6,03 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коефициент на Поасон | 0,28 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Твърдост по Моос | 1,5 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| История | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наименуван | на минерала стронцианит | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Откритие | Уилям Круикшенк (1787 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Изолиране | Хъмфри Дейви (1808 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| 
 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стронций в Общомедия | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стронций е химичен елемент с атомно число 38 и обозначение Sr, който се причислява към алкалоземните метали.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1787 г. английските химици Крофорд и Круикшенк откриват минерала SrCO3 в околностите на село Стронтиън, Шотландия, като предполагат, че в него се съдържа нов елемент. По името на селото по-късно е наречен и новият елемент. През 1792 г. шотландецът Томас Чарлс Хоуп доказва, че в този минерал се съдържа нов елемент.
През 1808 г. сред редица безуспешни опити Хъмфри Дейви получава стронция в силно неочистено състояние чрез електролиза.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Среща се изключително в свързано състояние и то най-вече под формата на SrCO3 (стронцианит) и SrSO4 (целестин). Освен това той е и съставна част на някои солени природни води. В костите и зъбите на човека има известно количество стронций. Установен е във фотосферата и в спектъра на някои звезди. В метеоритите не е установен.
Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Стронцият е сребърно-бял метал с относителна плътност 2,6. Той е по-мек от калция. Прясно отрязан има блясък, който се губи във въздуха, като първоначално се получава жълт, после жълто-кафяв и накрая със сив оттенък от формиралия се оксид и хидроксид. Той е по-малко електропроводим от калция. Разтваря се във втечнен амоняк, като разтворът се оцветява в синьо.
Стопява се при 757 °С и кипи при 1364 °С. Той е по-активен от магнезия и калция.
Изотопи
[редактиране | редактиране на кода]Химични свойства
[редактиране | редактиране на кода]С халогенните елементи реагира: с флуора – буйно при обикновена температура, а с другите – при високи температури. Стронциевите съединения са сравнително безобидни, с изключение на радиоактивните му изотопи. Пастата за зъби „Sensodyne“ съдържа 10% стронциев хлорид под формата на хидрат.
Стронциев оксид
[редактиране | редактиране на кода]Представлява бяла праховидна система, която се кристализира в кристална решетка от типа на натриевия хлорид. Има относителна плътност 4,75. Стопява се при 2430 °С. Химически се отнася много близко до СаО. Реагира с хлора при червена жар до SrCl2, а с фосфора и сярата – до съответния сулфид и фосфорид.
Реагира с киселини, но не и с основи.
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Основните области на използване на стронция и неговите химични съединения са:
- радиоелектронната промишленост – стронциевият оксид, в състава на твърд разтвор от оксиди на барий и калций се използва като активен слой в катодите с косвено нагряване във вакуумните електронни прибори. Широко е използван за производството на телевизионни електронно-лъчеви тръби, тъй като намалява рентгеновото излъчване от стъклото на лицевата част на екрана.[3]
- пиротехниката – стронциевите карбонат, нитрат и перхлорат оцветяват пламъка в карминено-червен цвят. Сплавта магнезий-стронций има силни пирофорни свойства и се използва за запалителни и сигнални смеси.
- металургията – за легиране на медта и някои нейни сплави, участва в състава на акумулаторните оловни сплави. Малки добавки на стронций в чугун и титановите сплави значително подобрява механичните им свойства.
Биологична роля
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Colarusso, P. et al. High-Resolution Infrared Emission Spectrum of Strontium Monofluoride // J. Molecular Spectroscopy 175. 1996. DOI:10.1006/jmsp.1996.0019. p. 158. (на английски)
- ↑ Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
- ↑ Mineral Resource of the Month: Strontium // U.S. Geological Survey, 2014-12-08. Посетен на 2015-08-16.
| Периодична система на елементите
 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
| Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
| Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
| Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
| 
 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
	
