Горно Трогерци
| Горно Трогерци Горно Трогерци | |
| — село — | |
 | |
  Горно Трогерци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Площ | 9,5 km² |
| Надм. височина | 516 m |
| Население | 1 души (2002) 0,105 души/km² |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ŠT |
| Горно Трогерци в Общомедия | |
Горно Трогерци (на македонска литературна норма: Горно Трогерци) е село в централната източна част на Северна Македония, община Карбинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в най-крайните югозападни склонове на Осоговската планина, а землището му на юг се простира в широката долина на река Брегалница. Отдалечено е на 16,5 км. от Щип и на 7,7 км. от пътя Кочани-Щип.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Горно Трогерци е неголямо, изцяло българско село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от XIX век.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Трогярци има 138 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Трогерци (Gorno-Troguertzi) има 112 българи екзархисти.[4]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Един човек от селото е арестуван и измъчван.[5] През 1911 година османски аскер подлага на мъчения 22 местни жители – мъже и жени. Йордан Ягоридов, Илия Герасимов Ризов, Илия Търнаков и Мите Парталов са убити, други са осакатени и впоследствие умират. Някои са затворени в Щипския затвор и са освободени по време на Балканската война.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Горно или Долно Трогерци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Горно Трогерци е част от Горнобалванска община в Щипска околия на Щипски окръг и има 173 жители.[8]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Трогерци (Gorno Trogerci) като българско християнско село.[9]
През 1961 година селото има 248 жители, а през 1991 – 5.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Трогерци
Георги Данаилов, деец на ВМРО, убит в сражение със сърби- Гьошо Иванов, български революционер, деец на ВМРО[10]
- Гьошо Христов, български революционер, деец на ВМРО[10][11]
- Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Доне Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година в източната част на Вардарска Македония с чета, вероятно под командването на Иван Бърльо[12]
- Лазо Ефремов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март – май 1915 година,[13] починал след 1918 година[14]
- Нако Арсов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март – май 1915 година,[13] починал след 1918 година[14]
- Никола Данаилов (1893 – 1923), деец на българското македоно-одринско национално освободително движение, от Горно или Долно Трогерци[15]
- Ристо Пане от Трогерци, българин, православен, арестуван на 6 юли 1903 година, обвинен в „пазене и криена на документи и текстове с опасно съдържание“, осъден на 1 година затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
- Тодор Лазаров (1896 – 1924), деец на ВМРО, убит на 20 август 1924 година от органи на българската полиция.[17]
- Яне Рагушка, български революционер, деец на ВМОРО, починал след 1918 година[14]
- Починали в Горно Трогерци
- Гьошо Пачаваров (? – 1902), български революционер, деец на ВМОРО, войвода на чета в Щипско от февруари 1902 година, загинал в сражение с турски войски в Горно или Долно Трогерци[18][19]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 81. (на македонска литературна норма)
- ↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга втора, Щип, 1991, с. 63-64.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 106.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 943.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 19.
- ↑ а б Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 18, 26.
- ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 75.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 208. (на македонска литературна норма)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709, 779.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 125.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 512.
| |||||||||||
