Припечани
Тази статия е за селото в Щипско, Северна Македония. За селото в Петричко, България, чието име до 1984 г. е Припечене вижте Генерал Тодоров (село).
| Припечани Припечани | |
| — село — | |
 | |
  Припечани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Географска област | Плачковица |
| Надм. височина | 962 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 2207 |
| МПС код | ŠT |
| Припечани в Общомедия | |
Припечани (на македонска литературна норма: Припечани) е село в централната източна част на Северна Македония, община Карбинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в планината Плачковица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Припечани е село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Припѣчани има 315 жители българи християни.[1]
Цялото българско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Припечани (Pripetchani) има 320 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Припечани
Никола Препечански (? – 1925), деец на ВМРО- Тодор Митев, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година[3]
- Починали в Припечани
- Серафим Атанасов Велков, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 18.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б
| |||||||||||
