Долно Трогерци
| Долно Трогерци Долно Трогерци | |
| — село — | |
 Църквата „Възнесение Христово“ | |
  Долно Трогерци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Надм. височина | 393 m |
| Население | 4 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ŠT |
| Долно Трогерци в Общомедия | |
Долно Трогерци (на македонска литературна норма: Долно Трогерци) е село в централната източна част на Северна Македония, община Карбинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в най-крайните югозападни склонове на Осоговската планина, а землището му на юг се простира в широката долина на река Брегалница.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Долно Трогерци е неголямо изцяло българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долно Трогярци има 186 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Долно Трогерци (Dolno-Troguertzi) има 184 българи екзархисти и работи българско училище.[2]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. 5 души от селото са арестувани и измъчвани, като Христо Янев – изключително жестоко.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Горно или Долно Трогерци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Долно Трогерци е част от Горнобалванска община в Щипска околия на Щипски окръг и има 2332 жители.[5]
През 1923 година край Долно Трогерци са заселени 270 семейства сръбски колонисти от областите северно от Сава и Дунав.[6]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долно Трогерци (Dolno Trogerci) като българско християнско село.[7]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Втората световна война в Долно Трогерци функционира читалище „Христо Ботев“[8], както и Земеделска стопанска задруга.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Трогерци
Георги (Гьоше) Христов Доганджиев (1898 - 1934), български революционер- Зафир Тасев (1873 - ?), български просветен деец
- Никола Данаилов (1893 - 1923), деец на българското македоно-одринско национално освободително движение, от Горно или Долно Трогерци[10]
- Ристо Пане от Трогерци, българин, православен, арестуван на 6 юли 1903 година, обвинен в „пазене и криена на документи и текстове с опасно съдържание“, осъден на 1 година затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
- Тодор Лазаров (1896 – 1924), деец на ВМРО, роден в Горно или Долно Трогерци, убит на 20 август 1924 година от органи на българската полиция.[12]
- Починали в Долно Трогерци
- Георги Данев – Гьоше войвода (1882 – 1903),[13] щипски войвода на ВМОРО[14]
- Гьошо Пачаваров (? - 1902), български революционер, деец на ВМОРО, войвода на чета в Щипско от февруари 1902 година, загинал в сражение с турски войски в Горно или Долно Трогерци[15][16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 106.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 139.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 264К (Министерство на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) (1879–1944)), оп. 2, а.е. 7105.
- ↑ ЦДА, ф. 264К, оп. 2, а.е. 3337.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 75.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 208. (на македонска литературна норма)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 31.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 125.
- ↑ МИШЕ РАЗВИГОРОВ - РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ РЕФОРМАТОР // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 13 май 2023.
| |||||||||||
