Кичевчани
Кичевчани (единствено число кичевчанец/кичевчанка, на албански: kërçovar или kërçovarë) са жителите на град Кичево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Кичево
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я
Александар Станковски (р. 26 януари 1959), художник от Северна Македония
Ангел Бунгуров (1874 – 1949), български революционер- Аце Спасеновски (р. 1969), политик от Северна Македония, министър на земеделието, горите и водите
Борис Алексовски (1918 – 2002), югославски и македонски политик
- Венедикт Янков Филипов (1884 – ?), завършил право в Загребския университет в 1907 година[1]
- Владо Таневски (1952 – 2008), журналист и сериен убиец
- Владимир Полежиноски (1913 – 1980), югославски и македонски политик
- Владимир Талески (р. 1959), актьор, режисьор и политик от Северна Македония
- Влатко Лозаноски - Лозано (р. 1985), певец
- Горан Стояноски (р. 1966), писател от Северна Македония
- Гоце Тодоровски (р. 1951), актьор от Северна Македония
Даврен Руслан, арестуван през 1904 година, обвинен, че е „дръзнал да краде добитък по време на бунта“, осъден от Кичевския първостепен съд на 3 месеца, лежал в Кичевския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[2]- Дука Георгиева (1890 – ?), българска учителка, завършила Солунската българска девическа гимназия, в 1906 година с випуск XVI.[3] и славянска филология през 1918 година, в Софийския университет[4].
- Илия Китаноски (р. 1959), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
- Исмаил Емрулах, арестуван през 1904 година, обвинен, че е „дръзнал да краде добитък по време на бунта“, осъден от Кичевския първостепен съд на 3 месеца, лежал в Кичевския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[2]
- Косара Гочкова (р. 1932), детска писателка
Крешник Бектеши (р. 1985), политик от Северна Македония- Кръстю Спиров (1886 – 1937), главен касиер на БНБ, музикант[5]
- Манасий Бабов (? – 1941), български революционер
- Методи Стършенов (? – ?), български просветен деец и общественик
- Милица Боева, българска революционерка
- Михо Михайловски (1915 – 2003), югославски партизанин и деец на НОВМ
-
Младен Барбарич (р. 1953), сръбски и хърватски актьор
- Насте Бунгуров, български търговец, общественик и революционер, деец на ВМОРО
- Нико Буклевски (р. 15 октомври 1923), филмов деец от Югославия
- Орце Йордев (р.1972), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
- Панчо Недев, родом от Горно Кичево, свещеник във Велешка епархия между 1874 и 1908 година[6]
- Софрони Стършенов (1890 – 1960), български учен, лесовъд
- Стефан Атанасов (? - 1913), български революционер от ВМОРО
- Стоян Николов (1882 – ?), български революционер
- Томе Буклевски (1921 – 2018), политик от Социалистическа Република Македония
- Томе Момировски (1927 – 2012), писател и преводач от Република Македония
- Фета Елмази, албански интелектуалец от СР Македония, репресиран в Социалистическа федеративна република Югославия заради отхвърлянето на македонизма и признаване на българската принадлежност на местното славянско население на Македония.[7]
- Якуб Селимовски (1946 – 2013), ислямски духовник
- Яне Веляноски (1925 – 2000), писател от Република Македония
Опълченци от Кичево
[редактиране | редактиране на кода]- Ангел Цветков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
- Атанас Стоянов (около 1848 - ?), постъпил в III рота на I опълченска дружина на 19 май 1877 година, уволнен на 1 юли 1878 година, работи като хлебар в Шумен, София, Оряхово[9][10]
- Блаже Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
- Богдан Иванов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
- Димитър Благоев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
- Моисей Марков, родом от Кичевско, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[12]
- Никола Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Русе[11]
- Павел Стоянов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
- Петър Георгиев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Богомил Стършенов (1926 – 1985), български пианист, по произход от Кичево
- Йоаким Кърчовски (ср. на XVIII век – около 1820), български книжовник, роден в Кичево или Кичевско
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 156. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 171.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
- ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 451.
- ↑ Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизам // Македонска трибуна, 5 октомври 2021 г. Посетен на 31 декември 2021 г.
- ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 191.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
