Клисурци (Гърция)
Тази статия е за жителите на гръцкото градче. За жителите на българското вижте Клисурци.
Клисурци (на гръцки: Κλεισουριώτες, Клисуриотес) са жителите на костурската влашка паланка Клисура (Влахоклисура), Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Клисура
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
Александрос Георгиадис, гръцки андартски деец- Андреас Панайотопулос, гръцки андартски деец
Аргир Костов (1869 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Струмишка чета, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[1]
- Васил Влахов (1877 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Десета прилепска дружина[2]
-
Георге Симота (1891 – 1979), румънски архитект - Георгиос (Гакис) Наслас (Γεώργιος, Γάκης Νάσλας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, убит от българи в 1905 година[3]
- Георгиос Кяндос (1878 - 1945), гръцки андартски деец, учител, агент от ІІ ред, подпомогнал мисията на Павлос Мелас, Александрос Кондулис, Георгиос Колокотронис и Анастасиос Папулас в 1904 година[3]
- Георгиос Нянкас (1920 – 1905), гръцки поет и просветен деец
- Георгиос Папандулас (? – 1947), гръцки свещеник и революционер
- Георгиос Пацас (Γεώργιος Πάτσας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, член на гръцкия комитет в Клисура и агент на битолското гръцко консулство[4]
- Георгиос Пацас (Γεώργιος Πάτσας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[4]
- Георгиос Сявас (Γεώργιος Σιάββας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[4]
- Георгиос Тотас или Цициос (Γεώργιος Τόττας, Τσίτσιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред от 1904 година, куриер, убит от българи в Зелениче в 1906 година[4]
- Димитриос Безас или Думитру Беза (Δημήτριος Μπέζας), гръцки андартски деец, шпионин от 1903 година, работил с Ламброс Коромилас, Маврудис Героянис и Георгиос Хадзианестис[5]
- Димитриос Дарварис (1757 – 1823), гръцки филолог
- Димитриос Панайотопулос (Δημήτριος Παναγιωτόπουλος), гръцки андартски деец, четник[4]
- Димитриос Папапетрос (Δημήτριος Παπαπέτρος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[4]
- Димитриос Станкас, гръцки андартски деец
-
Джордже Вучо (1854 - 1909), търговец, починал в Белград[6]
- Йоанис Каделкос (Ιωάννης Καδέλκος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, убит през ноември 1905 година в Айтос от войводата Пандо (вероятно Сидов или Кляшев)[3]
- Йоанис Пациос (Ιωάννης Πάτσιος), гръцки андартски деец, четник на Андреас Панайотопулос, убит при Турие в 1906 година[4]
- Йон Фоти (1887 – 1946), арумънски/румънски писател и преводач
- Константин Антула (1819 – 1881), сръбски търговец
- Константинос Кокотас (Κωνσταντίνος Κόκοτας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[3]
- Константинос Панайотопулос (Κωνσταντίνος Παναγιωτόπουλος), гръцки андартски деец, четник на Телос Агапинос (Аграс) от 1905 до 1906 година, след смъртта му е четник на Николаос Думбиотис (Аминдас)[4]
- Константинос Сарифас (Κωνσταντίνος Σαρίφας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[4]
- Константинос Турнивукас или Торнивукас (Κωνσταντίνος Τορνιβούκας), деец на гръцкия комитет в Солун[7]
- Марко Маркулис, новомъченик от XVI век
- Марку Беза (1882 – 1949), румънски писател и дипломат
- Михаил Пардзулас, гръцки учен от началото на XIX век
- Никола Д. Кики (13 август 1841 - 22 февруари 1918), сръбски търговец и благотворител[8][9]
- Никола П. Кики (1807 - 1873), сръбски търговец и благотворител[10]
- Никола Мона, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[11]
- Николаос Пиндос (1881 – 1974), гръцки дипломат и революционер
- Петро Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[12]
- Петрос Цолакис (Πέτρος Τσολάκης), гръцки андартски деец, четник на Георгиос Цондос, убит в Олищкия манастир[4]
- Петрос Фанопулос (Πέτρος Φανόπουλος), гръцки андартски деец, четник на Андреас Панайотопулос, убит в 1909 година при сблъсък с турци[4]
- Симион Бербери (1871 – ?), румънски лекар и дипломат
- Теодорос Коциу (1868 – 1939), гръцки просветен деец, революционер и търговец
- Теодора Шотова (1858 – 1936), българска дарителка и общественичка
Починали в Клисура
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
- Георгиос Сейменис (Γεώργιος Σεϊμένης, 1881 – 1903), гръцки андартски капитан
- Илия Църнаков - Лазаридис (1909 – 1948), гръцки комунист; член на КПГ от 1932 година, по време на диктатурата на Метаксас е член на Суровичкия комитет на КПГ, в 1943 година става нелегален в ЕАМ, след Споразумението от Варкиза първоначално работи легално, а от 1946 година нелегално в Суровичко, загива като войник от 18-а бригада на ДАГ през март 1948 година при Клисура[13][14]
Свързани с Клисура
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
- Константин Гарофлид (Гарофлиди, 1872 - 1942), румънски лекар и политик, по произход от Клисура[15]
- Мария Вучетич Прита (1866 – 1954), сръбска лекарка, по произход от Клисура[15]
- Николае Гарофлид (Нае Гарофлиди, 1845 – 1900), румънски лекар, по произход от Клисура[15]
- Николае Кокулеску (1866 – 1952), румънски астроном, по произход от Клисура[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 370.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 81. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 82. (на гръцки)
- ↑ Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924044213/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=233&&show=1, посетен на 20 юли 2014
- ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 61., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 20 юли 2014
- ↑ Οι Βλάχοι της Θεσσαλονίκης τον 20ό και 21ο αιώνα - Νικόλαος Μέρτζος // Архивиран от оригинала на 2014-05-31. Посетен на 2014-07-20.
- ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
- ↑ Srpsko cincarsko društvo Lunjina, архив на оригинала от 10 август 2014, https://web.archive.org/web/20140810002638/http://arhiva.scd-lunjina.org/dobrotvori/index.html, посетен на 20 юли 2014
- ↑ Srpsko cincarsko društvo Lunjina, архив на оригинала от 10 август 2014, https://web.archive.org/web/20140810002638/http://arhiva.scd-lunjina.org/dobrotvori/index.html, посетен на 20 юли 2014
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 328 - 329. (на английски)
- ↑ Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010. Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија - Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија. ISBN 9989-9986-3-9. с. 47. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ а б в г Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 27 юли 2014.
| |||||||||||
