Направо към съдържанието

Крушевчани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.

Родени в Крушево

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

A

[редактиране | редактиране на кода]
Настоятелството на Отоманското българско гимнастическото дружество в Крушево. Павел Костов (Пантов), председател, Коста Карев, подпредседател, Яким Деребанов, секретар, Иван Д. Кипров, домакин, Антон К. Гарски, касиер и Михаил Томов и Петър Я. Карев, съветници, Крушево, 25 май 1912 година
Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев – Карче и Йовче Аврамов – Люба, четници на Георги Сугарев.
Гоги Иванов, Вангьо Топузов – Пуцако и Таки Ашлакот, четници на Иван Наумов и Андрей Докурчев[1]

Б

[редактиране | редактиране на кода]
  • Божил Трайков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Бота Митов (1871 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[9]

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
Григор (Глигор) Д. Кръстев, деец на ВМОРО от Крушево
  • Георги Гьондов (около 1856 – 1913), български сладкар
  • Георги Димов, български революционер от ВМОРО, знамееносец на четата на Питу Гули[12]
  • Георги Ивановски, български революционер от ВМОРО[19]
  • Георги Карев (1881 – 1950), български революционер
  • Георги Котев Дьорткьоше, български революционер от ВМОРО[19]
  • Георги Миланков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[20]
  • Георги Мучитанов (1882 – 1911), български революционер
  • Георги Попбогданов (? – 1910), български революционер
  • Георги Силяновски (1857 – 1944), български офицер
  • Георги Стоянов (? – 1903), български революционер
  • Георги Томалевски (1897 – 1988), български писател
  • Георги Шумков (1871 – ?), завършил математика в Женевския университет в 1893 година[21]
  • Георче Тренков, български революционер от ВМОРО[22]
  • Горчо Качамака (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Г. Стоянов[23]
  • Горчу Джавку, български революционер от ВМОРО[24]
  • Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик
  • Гога Николовски (р. 1923), югославски политик
  • Григор Божинов (1870 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Григор (Глигор) Д. Кръстев, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[25][26]
  • Гурко Д. Божинов, български революционер от ВМОРО[22]
  • Гушу Фетаджока, български революционер, сподвижник на Георги Лажот, Димитър Чакрев и Ангел Церанец[27]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
Препис на кръщелното на Димитър Томов Гърданов от Крушево, роден на 30 август 1891 година, 31 юли 1904 година

Е

[редактиране | редактиране на кода]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Калчо Трайков (1853 – 1937), български търговец, благодетел
  • Коле Сотиров Пърчале – Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904 – 1905 година[37]
  • Коле Шапърдан, български революционер от ВМОРО[22]
  • Константин Везенков (1848 – 1877), български лекар, опълченец
  • Константин (Костадин) Г. Нейков (1880 – ?), завършил в 1903 година Солунската гимназия,[38] завършил електротехника в Санкт Петербург в 1912 година[39]
  • Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[40] делегат на Крушевското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[41]
  • Константин Йоцу (1884 – 1962), румънски архитект
  • Константин Константе (1880 – 1964), румънски публицист, писател и дипломат
  • Константин Малков (1873 – 1908), основател на българската земеделска наука
  • Коста Божинов (1881 – 1903), български революционер от ВМОРО
  • Костадин Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов[42]
  • Коста М. Костич (26 октомври 1880 – 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[43]
  • Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[44]
  • Косту Лапев, български революционер от ВМОРО[24]
  • Кръсте Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[45]
  • Куно, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[46]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лакю Горцу, деец на ВМОРО, ранен в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево[47]
  • Лакю Конче, български революционер от ВМОРО[24]

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Наки Стефанов Карев, български революционер от ВМОРО[22]
  • Насту (Насте) Стоян (Стоянов) (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[51][24]
  • Наум Атанасов Наумов (1878 – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[52]
  • Наум Наумовски (1920 – 1960), югославски партизанин и политик
  • Наум Тахов (1867 – 1930), поет и фолклорист
  • Наум Томалевски (1882 – 1930), български революционер
  • Наум Христов (1891 – ?), български юрист, в 1912 година завършил право в Софийския университет[53] македоно-одрински опълченец в Инженерно-техническа част и Нестроева рота на 7 кумановска дружина[54]
  • Никола Аврамов (1866 – 1924), български дарител
  • Никола Бащавелов (1869 – 2 декември 1914), български лекар. Завършва гимназия в София,[55] а в 1899 година завършва медицина във Виенския университет.[56] Става лекар в Дупница, а след това в Пазарджик и Видин. До смъртта си е градски лекар в София.[55]
  • Никола Божинов (1869 – 1930), български бизнесмен и общественик
  • Никола Велев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[57]
  • Никола Габровски (1871 – ?), български офицер
  • Никола Гулев (Лакя Гули, 1901 – 1924), български революционер
  • Никола Здравев (1866 – ?), български революционер
  • Никола Иванов Атанасов (1864 – 15 май 1931), деец на ВМОРО, умира в София[58]
  • Никола Карев (1877 – 1905), български революционер
  • Никола Киров Майски (1880 – 1962), български просветен деец и революционер
  • Никола Ковача, български революционер[27]
  • Никола (Коле) Ролев (? – 1903), български просветен деец и революционер
  • Никола Кряста (1843 – 1910), лекар
  • Никола Мартиноски (1903 – 1973), югославски художник
  • Никола Петров, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Никола Попов (1875 – 1954), български политик и юрист
  • Никола Сотиров, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Димов[59]
  • Никола Стойков (1878 – 1932), български революционер от ВМОРО
  • Никола Томалев (Томалевски, 1865 – 1934), български търговец[60]
  • Никола Христов, завършил естествени науки в Женевския университет в 1909 година[61]
  • Никола Шапарданов (1871 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Николае Бацария (1874 – 1952), османски и румънски политик и публицист
  • Николай Михайлов, зограф от XIX век

П

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]
Свидетелство за участие в МОО на Сотир П. Кунтев от Крушево, 12 август 1913 година
Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО
Стойка Николаеску
Копие на кръщелно на Сотир Петров Стоянов от Крушево от 19 юли 1909 година, подписано и подпечатано от архиерейския наместник Лев Г. Попов
  • Сава Цветков (1845 – ?), български опълченец, постъпил на 16 май 1877 г. в 1-ва дружина, 2-ра рота, уволнен на 1 юли 1878 г. След Освобождението живее в село Рила, Дупнишко.[66]
  • Санду Андонов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Секула Гьорев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Сотир Георгиев Коматов (1887 – ?), български юрист и офицер, завършил право в Загребския университет в 1907 година,[67] взводен командир в 16-и полк по време на Първата световна война, ранен при Атентата в „Света Неделя“
  • Сотир Танасие Атанацкович (4 септември 1896 – 2 март 1964), лекар, починал в Ниш[68]
  • Сотир Кузманов, български юрист, завършил право в Хале в 1907 г.[69]
  • Сотир Щерев – Куфичот, български революционер от ВМОРО[24]
  • Спиридон Велев (1863 – 1937), български общественик
  • Спирко Димитров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Ставре К. Андревски, български революционер от ВМОРО[12]
  • Ставре Наумов (1870 – 1942), български журналист и издател
  • Ставре Трайков, български революционер от ВМОРО[11]
  • Стаменко Колев, български и югославски предприемач и строител, построава Кумановската градка болница в 1935 година[70]
  • Стерие Петрашинку (1890 – 1968), арумънски активист
  • Стерю Гулев (1903 – 1944), български революционер
  • Стефан Баджов (1881 – 1953), български художник
  • Стефан Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[71]
  • Стефан Илиев Матерков (1887 – 1976), български комунист[72]
  • Стойка Николаеску (1879 – 1941), румънски археолог и славист
  • Стойчо Кецкаров (1870 – 1942), български предприемач и революционер от ВМОРО[73]
  • Стоян Везенков (1828 – 1897), български строител, революционер, опълченец
  • Стерьо Боздов (1902 – 1987), югославски лекар и професор, член на АСНОМ
  • Стерьо Доменику, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[74]
  • Стерьо Зимбилев, български лекар[75]
  • Стерьо Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[76]
  • Стоян Велкович (27 август 1873 – 28 юли 1941), инженер, починал в Белград[77]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Таки Николов (? – 1931), български революционер
  • Таки Фити (р. 1950), северномакедонски икономист и политик, министър на финансите, академик
  • Таки Хрисик (1920 – 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
  • Такю Ляпов, български революционер от ВМОРО[78]
  • Тасе Кюмурджия, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Ташко Попхристов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Теохар Михайлов (1869 – 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[79][80]
  • Ташко Карев, български революционер от ВМОРО
  • Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 – 1908), арумънски просветител и писател
  • Ташко Кукев (Ташку, 1881 – след 1943), български революционер от ВМОРО,[24] художник[64]
  • Ташку Топуз, български революционер от ВМОРО[24]
  • Ташку Шарку, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[81]
  • Тимьо Кондраков, български революционер от ВМОРО[24]
  • Тирчо Карев (? – 1902), български революционер от ВМОРО
  • Тирчу Секулов, български революционер от ВМОРО[22]
  • Тодор Георгиев Вълканов (1895 – 1928), български комунист[82], македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[83]
  • Тоду Боряр, български революционер от ВМОРО[24]
  • Тома Велев (1875 – ?), български просветен деец, в 1900 година завършил философия и педагогия в Софийския университет[84]
  • Тома Д. Гърданов (1861 – 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[85]
  • Тома Гьорев – Лало, български революционер от ВМОРО[86][87]
  • Тома Константинов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Тома Кърчов (1878 – след 1958), български революционер
  • Томо Кръстев Дойчин, български революционер от ВМОРО[22]
  • Томо Кутурец (1906 – 1979), югославски партизанин и политик
  • Трайко Цветков (1792 – 1823), наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година, байрактар в четата на Марко Бочар[88][89]

У

[редактиране | редактиране на кода]
  • Унчу Г. Велянов, български революционер от ВМОРО[22]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
Христо Танушев

Я

[редактиране | редактиране на кода]
  • Янаки Стефанов (1864 – 1941), български дарител
  • Яне Павлов – Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[95]

Опълченци от Крушево

[редактиране | редактиране на кода]
  • Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[96]
  • Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[97][98]
  • Милан Алексов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[99]
  • Никола Димитриев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[99]
  • Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[100]
  • Сава Ценков, I опълченска дружина[100]

Македоно-одрински опълченци от Крушево

[редактиране | редактиране на кода]
Свидетелство на Сотир П. Кунтев от Крушево за участие в Македоно-одринското опълчение, 12 август 1913 година
  • Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[101]
  • Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[101]
  • Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[102]
  • Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[101]
  • Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[103]
  • Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[104]
  • Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[105]
  • Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[106]
  • Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[107]

Починали в Крушево

[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Крушево

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бѣлевъ, Г. Ив. Изъ живота на четитѣ въ недрата на Пирина. Бой при Албутинъ – Среща съ селяни и рѫководители (Споменъ) // Илюстрация Илиндень 4 (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 13.
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 48
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 37
  4. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  5. ↑ а б в г д е Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.
  6. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29, 32.
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 44
  8. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  9. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  10. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80.
  11. ↑ а б в г д Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 27.
  12. ↑ а б в г Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 31.
  13. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 88.
  14. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 37
  16. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 80. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  18. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  19. ↑ а б в г Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 30.
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 52 – 53
  21. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  22. ↑ а б в г д е ж з и Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 17.
  23. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
  24. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 29.
  25. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 42.
  26. ↑ Илиндень – Крушово 1903 – 1928. с. 24.
  27. ↑ а б Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 11.
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 37
  29. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 33.
  30. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13, 95.
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 44
  32. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  33. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 37
  34. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 374.
  35. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 35
  36. ↑ Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония // Илиндень 1903 – 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
  37. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
  38. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  39. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  40. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  41. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  42. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 44
  43. ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  44. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
  45. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  46. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  47. ↑ а б Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 41.
  48. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
  49. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  50. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
  51. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 48
  52. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 9
  53. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 774.
  55. ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония. Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 131.
  56. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  57. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  58. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 31.
  59. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.29
  60. ↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  61. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  62. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 46
  63. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  64. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  65. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  66. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. Казанлък, Казанлъшка Искра ЕООД, 1996. ISBN 954-692-001-0. с. 217.
  67. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  68. ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 32., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  69. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  70. ↑ Семејства и лози на градители од Крушево // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-12-09. Посетен на 29 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
  71. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 37
  72. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 270. Посетен на 2 септември 2015.
  73. ↑ С., М. Стойчо Куновъ Кецкаровъ // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 12.
  74. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 48
  75. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  76. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 37
  77. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 14., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  78. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 25.
  79. ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
  80. ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  81. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 48
  82. ↑ Елдъров Св. Българите в Албания 1913 – 1939; Изследване и документи, стр. 47, изд. Иврай, София, 2000, ISBN 954-90684-1-2
  83. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 131.
  84. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  85. ↑ Парцел 70 // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  86. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
  87. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
  88. ↑ Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 9.
  89. ↑ Майски, Н. К. Демиръ Трайко // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 15.
  90. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 37
  91. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  92. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  93. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 40
  94. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 52 – 53
  95. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
  96. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  97. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  98. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 116.
  99. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  100. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  101. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  102. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  103. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  104. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  105. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  106. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  107. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  108. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 712.
  109. ↑ Парцел 14 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крушевчани&oldid=12696615“.