Направо към съдържанието

Горновърбенци

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Горновърбенци или екшисуйци (на гръцки: Ξινονερίτες, Ксинонеритес) са жителите на село Горно Върбени (Ксино Неро), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Горно Върбени

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Александър Турунджов
Благой Стефанов, американски актьор и гримьор във филмовата индустрия
Киро Краев, деец на ВМОРО от Горно Върбени. Източник Държавна агенция „Архиви“
Михаил Чеков
Гробният камък на Андон Д. Каргов от Горно Върбени, в Диърборн, Мичиган, САЩ
Кръщелно свидетелство на Филип Николов от Горно Върбени
Методий Чеков
Поп Петър Икономов (Петрос Иконому)
Македоно-одрински пълченци. Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров (завършил Солунската гимназия в 1891 г.[1]), Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Горно Върбени, Ставро Георгиев от Емборе

Б

[редактиране | редактиране на кода]
  • Благой Стефанов (1891 – 1951), американски актьор, гримьор във филмовата индустрия, директор на отделението по дикизация при компанията Юнайтед Артист Студио, пристигнал в САЩ през 1925 година[2]
  • Благоя (Хаджиев) Аджиев (1923 – декември 1948), гръцки комунист, самоубил се в Кайлярско като войник на ДАГ по време на сражение през Гражданската война[3]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Вангел Попов, гръцки комунист[4]
  • Васил Граматиков (1881 – 1965), американски издател
  • Васил Попвачев (1879 – ?), деец на ВМОРО, войвода на четатата от Екши Су по време на Илинденско-Преображенското въстание, македоно-одрински опълченец в четата на Пандил Шишков[5]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Вангелов Врабчев (р. 1929), войник на ДАГ в Гражданската война 1947 – 1948 г., след разгрома на ДАГ, в 1950 година се установява в България, автор на спомени[6]
  • Георги Робев (1915 – 1949), гръцки комунист, работник, заточен при Метаксас на Анафи, войник на ДАГ, загинал през септември 1949 година в Дъмбенската планина[7]
  • Гиго (Хаджикиров) Аджикиров (1912 – 6 декември 1948), гръцки комунист, загинал като капитан от ДАГ при село Горицко[8]
  • Гия Пилаева (? – 1950), гръцка комунистка, в 1941 година става членка на КПГ, арестувана в 1947 година и лежи три години в Еди куле в Солун до смъртта си в 1950 година[9]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Димитър Иванов (1866 – ?), български революционер
  • Димитър Петров Минчев, български комунист, роден на 30 октомври 1900 година, член на БКП от 1926 година, в СССР от 1934 година, арестуван на 5 март 1938 година, на 27 септември 1939 година делото е прекратено, бригадир в колхоз „Киров“, Одеска област, завърнал се в България през 1947 година[10]
  • Димитър Тръпков (1870 – ?), български революционер
  • Дине Клюсов (? – 1902), български революционер
  • Дине Попчев (1881 – ?), български революционер

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Илиев Божинов (1880 – след 1943), български революционер
  • Иван Граматиков (Ιωάννης Γραμματικός), гръцки андартски деец от трети клас[11]
  • Иван Маркузов – поп Ваче (1849 – 1926), български революционер от ВМОРО
  • Иван Чеков (1878 – 1941), български просветен деец и революционер
  • Ильо Попов (1915 – 1948), гръцки комунист, в 1933 година става член на ОКНЕ под въздействието на брат си Вангел Попов, в 1935 година влиза в КПГ, арестуван и измъчван многократно по време на диктатурата на Метаксас, войник на ЕЛАС от 1941 година и на ДАГ от 1946 година, сражава се на Вич и Грамос, загива в 1948 година при Сарандапорос[4]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Катина Думкова (? – 1949), гръцка комунистка, войник на ДАГ, загинала на 5 април 1949 година при Вулгара – Котелци на Грамос[12]
  • Кире Стефо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване, присъединявайки се към българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[13]
  • Кирил Чалев, български емигрантски деец в САЩ, подпредседател на ЦК на МПО[14]
  • Киряк Пилаев, гръцки комунистически деец на СНОФ
  • Климент Николов (1882 – ?), български революционер, възпитаник на Битолската българска гимназия, в 1914 година завършил право в Софийския университет[15]
  • Коле Поповски (р. 1942), северномакедонски учен
  • Константинос Селцас (р. 1956), гръцки политик
  • Кръсте Георги, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „със закани убеждавал патриаршистите да се присъединят към Българската екзархия; за разбойника Коле съставял тайни писма за убийството на ония, които се противопоставяли; и се заканвал да се пишат и изпращат петиции за присъединяване“, лежал в Следствения арест, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Кузман Чеков (? – 1957), български революционер

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мате Булев (1904 – 1949), гръцки партизани, деец на СНОФ, НОФ и ВМРО (обединена)
  • Методи Ташовски, гръцки комунист, член на ЕАМ, народен обвинител в Горно Върбени, арестуван в 1946 година и измъчван в различни затвори и убит[17]
  • Методий Чеков (1874 – 1935), български духовник
  • Минче Стойчев, български художник, член на МПО
  • Михаил Чеков (1873 – 1957), български революционер
  • Мице Васов (? – 1903), български революционер
  • Мице Кръстев Йотов (1872 – след 1943), български революционер
  • Мице Цицков (? – 1908), български революционер
  • Мицко Романов (1879 – 1965), български революционер от ВМОРО и ВМРО

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Наум Танас, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване, присъединявайки се към българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Невяна Михайлова Попова (1914 – ?), български историк[19]
  • Никола Бочев (1920 – 1948), гръцки комунист, загинал в Гражданската война[20]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пандил Стойчев, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници с цел да се наруши порадъкът и повреда на телефонните линии“, осъден от Извънредния съд на 15 години каторга и 50 лири глоба, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[21]
  • Пандил Шанев (1888 – 1939), деец на българската емиграция в САЩ, председател на Македонската патриотична организация – 1924 – 1939
  • Пандил Шишков (1875 – 1929), български революционер
  • Пандо Турунджев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Петър Поппетров (Πέτρος Παπαπέτρος), гръцки андартски деец от трети клас[11]
  • Петър Костов (1871 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Симо Миче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване и присъединяване към българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[22]
  • Сребрен Поппетров (1869 – 1950), български революционер и обществен деец
  • Стефан Делев, български учител
  • Стефо Васил, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване, присъединявайки се към българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[13]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ташко Костов (1879 – 1975), български революционер
  • Ташо Дине, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен като „заловен със забранено оръжие и членуване в тайната бунтовническа организация“, осъден от Наказателния апелативен съд на 5 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
  • Ташо Лифор, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване, присъединявайки се към българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Тего Хаджиев, български революционер от ВМОРО
  • Толе Васил, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване, присъединявайки се към българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[13]
  • Трифун Иванов (? – 1920), български просветен деец

Ц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Циле Трайче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване, присъединявайки се към българската бунтовническа организация“,[13] осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]

Македоно-одрински опълченци от Горно Върбени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Благой Ат. Романов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[24]
  • Васил Попов (1874 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на подпоручик Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година[25]
  • Васил Чеков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[26] попада в гръцки плен,[27] освободен на 2 април 1914 година, след това живее и работи в София
  • Георги Сетински, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[28]
  • Иван Стойков (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Единадесета сярска дружина[29]
  • Коста Димитров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[30]
  • Кръсто Атанасов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, жител на Варна, готвач, Продоволствен транспорт на МОО[31]
  • Кръстьо Стефов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[32]
  • Марко Тишков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[33]
  • Мице Г. Романов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[24]
  • Никола Недялков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[34]
  • Павел Христов, македоно-одрински опълченец, Лазарет на МОО[35]
  • Пандели Просков (Пантелей, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, ротата на подпоручик Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[36]
  • Пандил Шишков (Пандо, Марко Шишков), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, обществен деец[37]
  • Пандо Манолов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[38]
  • Симо Д. Шишков, български революционер от ВМОРО
  • Стефо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[39]
  • Течо Динев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[40]
  • Толе Петров (Толе паша),[41] български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[42]
  • Филип Николов (11 ноември 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  • Христо В. Шишков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[37]
  • Христо Иванов, учител в костурското село Горенци[44]
  • Христо Краев, македоно-одрински опълченец, живеещ във Варна, Четвърта рота на Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[45]
  • Христо Типев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[46]

Български общински съвет в Горно Върбени в 1941 година

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кирил Ляпчев
  • Борис Попов
  • Симо Шишков
  • Павел Драгнев
  • Георги Райков
  • Миро Гершанов
  • Михаил Хаджикиров
  • Благой Туранджов
  • Ташо Веляшков
  • Кирил Панчев[47]

Свързани с Горно Върбени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Борис Чалев (1923 – 2016), американски офицер и български емигрантски деец, девети президент на МПО, по произход от Горно Върбени[14]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 358.
  3. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 31. (на английски)
  4. ↑ а б Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 256. (на английски)
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 116.
  6. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 86. Посетен на 31 август 2015.
  7. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 265. (на английски)
  8. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 32. (на английски)
  9. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 245 – 246. (на английски)
  10. ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  11. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 172. (на гръцки)
  12. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 111- 112. (на английски)
  13. ↑ а б в г Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 89. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ а б Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 360.
  15. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  16. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 153. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 298 – 300. (на английски)
  18. ↑ а б в Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 90. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1940— 1941
  20. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 75. (на английски)
  21. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 95. (на македонска литературна норма)
  22. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 88. (на македонска литературна норма)
  23. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 118. (на македонска литературна норма)
  24. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 597.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
  27. ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 72, 95.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 609.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 657.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 220.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 648.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704. Може би идентичен с Марко Шишков.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 776.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
  37. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 805.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 168.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  41. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 82.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.
  44. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 2.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 383.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
  47. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 486.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горновърбенци&oldid=12651987“.