Направо към съдържанието

Смърдешени

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Смърдешени (на гръцки: Κρυσταλλοπηγιώτες, Кристалопигиотес) са жителите на село Смърдеш (Кристалопиги), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Смърдеш

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Васил Чекаларов
Пандо Кляшев
Стерьо Стерьовски
Семейство от Смърдеш. Първо десетилетие на XX век
Реклама за зъболекар Др Г. Е. Гичев в Гранит Сити от Смърдеш, Костурско
Реклама на „Мадисън Коул Къмпани“ на Христо Лабаничаров от Смърдеш, емигрант в Гранит Сити, Илинойс
Реклама на „Най-старото българско кафене“ в Мадисън, Илинойс, на Яне (Джон) Кляшев от Смърдеш
  • Адамко Тръпко, свещеник, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските бандити“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[1]
  • Александра Шкондорва (1900 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[2]
  • Александра Шамандурова (1912 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[2]
  • Андон Кляшев (1878 - 1926), български просветен деец и революционер, член на ВМОРО[3]
  • Андон Шкондуров (1879 – ?), български революционер, оставил спомени за Илинденското въстание
  • Андрей Галев, български емигрантски деец, член на Настоятелството на Костурското братство
  • Апостол Чекаларов, български революционер
  • Атанас Апостолов Георгиев (1874 - след 1943), български революционер
  • Атанас Лекаров, български революционер,
  • Атанас Коровешов (1918 - 1945), комунистически революционер, ръководител на НОФ
  • Атина Андреева Конукова (1921 - ?), войник на ДАГ (1947 - 1949), изпратена на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и със съпруга си се установява във Варна, оставя спомени[4]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Васил Караджов (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец от втори клас, бяга в Писодер, където става член на местния гръцки комитет, участва в Балканските войни и тази в Северен Епир[5]
  • Васил Костов Коровешов, член на КПГ от 1942 г., член на ЕПОН, партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ в батальона на Пандо Шиперков (1942 - 1949), емигрант в СССР (1949 - 1958), в 1959 г. се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[6]
  • Васил Чекаларов (1874 – 1913), български революционер
  • Васил Шанов (1874 – 1953), български революционер и просветен деец

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гаврил Константинович (1881 – 1918), ранен македонист
  • Георги (Герго) Кляшев (? - 1903), български революционер, умрял на заточение, брат на Пандо Кляшев[7]
  • Георги Кръстев Секулов (Секулидис), партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ (1943 - 1949), ранен в 1949 г. е изпратен на лечение в Румъния, откъдето в 1958 г. със семейството си отива във Варна, България, оставя спомени[8]
  • Георги Чекаларов (1878 - 1903), български революционер
  • Герго Ковача (Γεώργιος Κοβατσίδης), гръцки андартски деец от втори клас, с брат си Хараламби (Χαράλαμπος, агент четвърти клас) създава гръцки комитет в селото;[5] убит през 1907 година от ВМРО чрез Лазар Палков[9]
  • Григор Пандов, български емигрантски деец, касиер на Костурското братство
  • Грозда Репацова, българска учителка, преподавала в Горенци, Костурско[10]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Димитър Митрушев (1890 – 1915), български военен деец, капитан
  • отец Димо Трайков (1865 - 1941), български духовник и революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[11]
  • Иван Наумов Прешленков, български строител
  • Иван Стаматов Радков (около 1889 - ?), български военен, служил в Партизанската рота на поручик Никола Лефтеров по време на Първата световна война, постъпил на 15 ноември 1916 г.[12]
  • Иван Репацев, български емигрантски деец
  • Илия Ковачев[13] (Ηλίας Κοβάτσης), гръцки андартски деец, заедно с брат си Лазар е информатор на Германос Каравангелис[5]
  • Илия Никола, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските бандити“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[1]

К

[редактиране | редактиране на кода]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лазар Курчов (Λάζαρος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит през юли 1903 година от дейци на ВМОРО[15]
  • Лазар Мицов (1872 - след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Лазар Попянчев (1874 - след 1913), български революционер от ВМОРО
  • Лаки Поповски (? - 1903), български революционер от ВМОРО
  • Любомир Димитров, български съдия[16]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Нако Никола, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските бандити“, осъден на 4 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
  • Наум Масалинков (1875 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Наум Митрушев, български революционер
  • Наум Петре, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските бандити“, осъден на 4 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Никола (Лаки) Гелин Каранджов, деец на ВМОРО, войвода на смърдешката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[19]
  • Никола Гичов[13] (Νικόλαος Γκίτσας), деец на ВМОРО,[14] в същото време е шпионин на гръцката пропаганда и водач на андарти[5]
  • Никола Курчов (Νικόλαος Κύρτσος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[15]
  • Никола Шамандуров (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Попов, загинал над селото на 28 август[20]
  • Норман Василев (р. 1912 - ?), интербригадист[21]

П

[редактиране | редактиране на кода]

Р

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ристе Георго, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските бандити“, осъден на 4 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Станко Андонов Ранов (Стойко Атанасов Раков) (? – 28 април 1917), български офицер[22][23]
  • Стерьо Стерьовски (1876 – 1905), български революционер
  • Стоян Чекаларов (1884 - 1907), български революционер от ВМОРО

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тодор Рачов, деец на ВМОРО[14]
  • Търпо Цуцулев (Цуцулов, ? - 1903), български революционер от ВМОК и ВМОРО

Ф

[редактиране | редактиране на кода]
  • Филип Атанасов (1888 – 1956), български учен, преподавател в Медицинския факултет на СУ, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена)

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Христо Курчов (Χρήστος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага Коте Христов и Павел Киров отпреди 1903 година, става четник на капитан Каудис, а през 1906 година бяга в Канада, по-късно се връща и подпомага четата на Емануил Скундрис[15]
  • Христо Репавцов (1864 - 1941), български революционер от ВМОРО
  • Хенри Д. Каранджев, българин емигрант в САЩ, финансист и банкер, работил в Гранит Сити, Илинойс

Я

[редактиране | редактиране на кода]
  • Янаки Вражинов (Вържинов, 1869 - 1949), един от най-известните софийски пекари[24]
  • Яно Гяров, деец на ВМОРО[14]

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Наум Шопов (1930 – 2012), български артист по произход от Смърдеш

Македоно-одрински опълченци от Смърдеш

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ангел П. Щурков, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
  • Антон Илиев (1884 – ?), 1 и 3 рота на 6 охридска дружина[26]
  • Антон Попкиров (Киров, 1879 – ?), декоратор, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[27]
  • Апостол Янчев (1893 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[28]
  • Атанас К. Попов (1862 – ?), предприемач, II клас, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[29]
  • Атанас Кръстев (1890 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[30]
  • Васил Галев (1881/1882 – ?), Лазарет, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[31]
  • Георги Антонов, 30-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • Георги Ан. Рапов, 6 охридска дружина[33]
  • Димитър Юруков (1869 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[34]
  • Дичо Илиев (1880 – 1913), 1 рота на 6 охридска дружина[35][36]
  • Иван Атанасов (1893 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[37]
  • Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]
  • Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина[38]
  • Илия Атанасов Шонев (1873 - след 1943), български революционер, аптекар, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“[39]
  • Илия Проданов (1874 – ?), 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 сярска дружина[40]
  • Кръстьо Янкулов (1885 – ?), 1 рота на 10 прилепска дружина[41]
  • Кръстю (Кръсто) Кръстев (1888 – ?), Костурска съединена чета[42]
  • Лазар Василев (1870 – ?), предприемач, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[43]
  • Никола Андонов, 48-годишен, каменар, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[44]
  • Никола Кръстев (1882 – ?), Костурска съединена чета[45]
  • Никола (Колю) Пандов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[46]
  • Пандо Ив. Шопов (Шилев), 2 отделна партизанска рота, четата на Панайот Карамфилов, 4 рота на 15 щипска дружина, 8 костурска дружина[47]
  • Петър Андреев, 30-годишен, предприемач, ІV клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[48]
  • Сотир Савов (ок. 1880 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, с Костурската съединена чета пристига в Костурско и през декември 1912 година с Пандо Сидов, начело на местната милиция спират османското настъпление от Корча към Костур[49][50]
  • Сотир Ставрев (Ставров), 4 рота на 5 одринска дружина[51]
  • Спиро Пандов (1879 – ?), Нестроева рота на 6-а охридска дружина[46]
  • Ставро (Ставри) Наумов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[52]
  • Станко Андонов, 19-годишен, ученик, VI клас, 2 скопска дружина, Инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[44]
  • Филип Николов, в 1912 година завършва с двадесет и шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[53] 1 рота на 3 солунска дружина[54]
  • Филип Савов (1876 – ?), Костурска съединена чета, носител на орден „За храброст“ IV степен[55]
  • Христо Кръстев, Костурска съединена чета[56]
  • Христо Цветков (1864 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[57]
  • Христо Янчев (1863 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[58]
  • Яким Гьошев, 4 рота на 8 костурска дружина[59]
  • Янаки Стефанов (1870 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[60]
  • Яне Попов (1884 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[61]
  • Яне Попянчев (Хаджиянев, Янев, Янчев), Нестроева рота на 1 прилепска дружина, щаб на 3 бригада[62]
  • Яни (Яне) Андреев, 27-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[48]
  • Яни Наумов (1882 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[63]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 67. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ а б Картон на записа № 231 // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  3. ↑ Парцел 74 // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  4. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2 септември 2015.
  5. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  6. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 229. Посетен на 2 септември 2015.
  7. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 166.
  8. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 379. Посетен на 4 септември 2015.
  9. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 113.
  10. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 15.
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  12. ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 235.
  13. ↑ а б Георгиев, Величков, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганда в Македония, МНИ, 1995, стр. 30.
  14. ↑ а б в г д е Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 16.
  15. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
  16. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  17. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 66. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 65. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 73 – 74.
  20. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.38., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 7 декември 2013 
  21. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 246.
  22. ↑ 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе (1815-1918), София 1929, с. 150. Офицерски кандидат Станко Андонов Ранов е убит на 28 април 1917 г.
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 307, л. 68.
  24. ↑ Парцел 30 // София помни. Посетен на 16 януари 2016.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 810.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 397.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 385.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 594. Може би идентичен с Георги Антонов.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 811.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 310.
  36. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 46
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  38. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 710.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 65.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 586.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 823.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112.
  44. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 388.
  46. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 807.
  48. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
  49. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 146 – 147.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 600.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 485.
  53. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 601.
  56. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 390.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 790.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 825.
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
  60. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 648.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 582.
  62. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 585.
  63. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 486.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърдешени&oldid=12651631“.