Ресенчани
Ресенчани (единствено число ресенчанец, на македонска литературна норма: Ресенчани) са жителите на град Ресен, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Ресен
[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
Александър Попевтимов, български духовник, архиерейски наместник в Дойран и в родния си град- Анастас Башев (1855 – 1944), български просветен деец
- Андрей Анастасов (около 1826 – 1909), български книжар
- Андрей Башев (1858 – 1927), български политик
- Андрей Ляпчев (1866 – 1933), български политик, министър-председател на България
- Андрея Атанасов, търговец в Цариград, спомоществувател на българското учебно дело през Възраждането, включително на Македонската дружина.[1]
Ариф Джелал от Преспа, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък и задигнал други предмети, когато християнското население от село Щърково по време на бунта избягало в планините“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[2]- Асен Татарчев (1893 – ?), български революционер
- Атанас Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата[3]
- Атанас Симов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
Ахмед Ниязи бей (1873 – 1913), османски военен, младотурчин
Бети Рабаджиевска-Наумовска (р. 1973), северномакедонска лекарка и политик- Божидар Татарчев (1870 – 1940), български революционер, лекар и общественик
Борис Мильовски (1921 – 1991), югославски политик- Борис Велев (1901 – 1944), деец на ВМРО
- Борис Стрезов (1879 – 1947), български военен, полковник и революционер, деец на ВМОК
- Вельо (Велю) Милошев Младенов (около 1800 – 1893), български общественик, председател на градинарския еснаф в Цариград, член на Привременния смесен екзархийски съвет
- Владимир Радев, български просветен деец, македоно-одрински опълченец
- Георги Илиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина[5]
- Георги Филипов, български общественик и журналист
- Давуд бег син на Абедин бег от Преспа,[6] арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък и задигнал други предмети, когато християнското население от село Щърково по време на бунта избягало в планините“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[2]
- Даниела Илиевска (р. 1983), северномакедонска скулпторка
- Димитър Владов (1873 – 1917), български революционер, член на Върховния македоно-одрински комитет
- Димитър Джуров (1879 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Димитър Николов, български аптекар, член на Илинденската организация
- Димитър Попевтимов, български революционер, комунист
- Димитър Райчанов (1865 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Димитър Трайчев, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов[7]
- Димитър Тасев Тауков (1869 – 1914), български търговец, основател на Софийската популярна банка[8]
- Добрила Кацарска (р. 1957), северномакедонска съдийка
- Драган Петков (1879 – ?), български просветен деец и революционер
- Драги Тозия (1919 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Евтим Воденичаров (1885 – ?), български юрист и общественик
- Евтим Ляпчев, български общественик
- Ефтим Филипович, български революционер
- Захари Велев, български лекар[9]
- Захарина (Захария) Димитрова (1873 – 1940), българска лекарка
- Иван Ан. Доревски (1880 – ?), завършил зъболекарство в Женевския университет в 1910 година[10]
- Иван Лазаров Стрезов (17 януари 1917 – ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет[11]
- Иван Михайлов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[12]
- Илия Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Зисо Попов[13]
- Илия Наумов, интербригадист[14]
- Илия Шентев, български просветен деец и общественик
- Йован Проевски (1932 – 2003), съдия от Република Македония
- Калчо Стоянов (около 1842 – преди 1908), български печатар
- Кемал Комина (р. 1950), северномакедонски писател
- Кирил Мильовски (1912 – 1983), югославски политик и академик
-
Кирил П. Шулинчев, български лекар, емигрантски деец в Синсинати, САЩ[15] - Климент Кочовски (? – 1905), български революционер от ВМОРО
- Коста Николов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[5]
- Коста Николов (1872 – 1957), български просветен деец
- Кръстю Стрезов, завършил медицина в Одеса 1908 година[16]
- Ламбо Берберчето (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал в Охридско като четник[17]
- Лефтер Георгиев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[18]
- Милка Пантелеева Татарчева-Чолакова, завършила гимназия в София и медицина в Грацкия университет[19]
- Митко Котовевски (р. 1956), северномакедонски учен
- Михаил Димитров, учил в Робърт колеж от 1919/1920 до 1925/1926 година, когато завършва[20]
- Михаил Макашов (1884 – ?), български революционер
- Михаил Татарчев (1864 – 1917), български революционер
- Наум Башев, български лекар
- Наум Тюфекчиев (1864 – 1916), български терорист
- Никола Костадинов, български революционер
- Никола Лабаков, български търговец
- Никола Ляпчев (1860 – 1903), български революционер
- Никола Михайловски, български революционер
- Никола Тюфекчиев (1873 – ?), завършил инженерство в Лиежкия университет в 1898 година, електроинженерство в Нанси в 1904 година[21]
- Огнян Никола, помощник на учителя в Герман, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[22]
- Пантелей Башев (1877 – ?), български просветен деец
- Петър Николов Ставрев, български инженер[23][24]
- Петър Стрезов (1870 – ?), български революционер
- Пимен Европейски (Сотир Илиевски) (1971 – ), европейски митрополит на Македонската православна църква
- Преслав Ляпчев (1886 – 1916), български военен деец, флотски офицер
- Рагип Шахвар от Преспа, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък и задигнал други предмети, когато християнското население от село Щърково по време на бунта избягало в планините“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[2]
- Радослав Петковски (1916 – 1955), писател от НР Македония
- Ристо Никовски (р. 1942), северномакедонски дипломат
- Рифат Нуман, арестуван преди април 1904 година,[25] обвинен, че е „дръзнал да убива и да граби по време на битките, които се случили в ресенските села по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[26]
- Сабит Кранли (р. 1945), северномакедонски юрист
- Светлана Христова–Йоцич (1941 – 2012), северномакедонска писателка и поетеса
- Симеон Радев (1879 – 1967), български писател и дипломат, автор на „Строителите на съвременна България“
- Симеон Ив. Стрезов, висш чиновник в Министерството на Земеделието през Първата световна война[27]
- Славейко Стрезов (? – 1915), български военен
- Сотир Тренчев, български юрист и общественик
- Спас Велев, български съдия[28]
- Стефан А. Бакладжиев, български дипломат, консул в Одрин в 1935 – 1939 година
- Стрезо Стрезовски (р. 1925), северномакедонски юрист
- Таня Царовска (р. 1980), северномакедонска певица
- Тодор Чукалев (1908 – 1991), български общественик, деец на МПО
- Трайче Тенев, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов[29]
- Флора Димитрова, българска учителка и революционерка
- Христина Стефанова (1880 – след 1943), българска учителка и революционерка
- Христо Райчинов, български адвокат и общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Ресенското благотворително братство
- Христо Татарчев (1869 – 1952), български общественик, един от основателите на ВМОРО
- Хюсеин Ибрахим, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „дръзнал да пали къщи и да граби по време на битките, които се случили в ресенските села по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[25]
- Цвятко Трайков (? – 1903), български революционер
- Шемсудин Кязим, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „по време на сблъсъка с българските разбойници откраднал 13 глави добитък от имота на християните“, осъден на 1 година от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[30]
Починали в Ресен
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
- Боян Панайотов (1883 – 1906), български революционер
- Кръсте Трайков (1875 – 1943), български революционер
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Андрей Башев (1900 – 1929), български лекар, по произход от Ресен
- Венцеслав Евтимов (1932 – 1919), български йога
- Геласий (1933 – 2004), висш български духовник митрополит, по произход от Ресен
- Иван Кленовски, родом от Дупница, български учител в Ресен между декември 1876 – февруари 1879 година[31]
- Иван Попвасилев, български учител в Ресен между 1875 – 1876 година, родом от Охрид[32]
- Петър Шулинчевски (1938 – 2015), футболист, по произход от Ресен
- Спиро Симеонов (1881 – ?), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Говедаров, Иван. Копривщица в свръзка с духовното и политическо възраждане. Спомени, София 2011, с. 88, 100.
- ↑ а б в Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 128. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 127. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20
- ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 191.[неработеща препратка]
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.26
- ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 242.
- ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 116.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 151.
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 371.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 33. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 116-117
- ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 140. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 141. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 63.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 132. (на македонска литературна норма)
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 337.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 103.
