Светиниколчани
Светиниколчани (на македонска литературна норма: Светиниколчани) са жителите на град Свети Никола (Свети Николе), Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Свети Никола
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
Александър Спасов (1883 – след 1943), деец на ВМОРО и ВМРО- Александър Стоянов Ценов (1882 – след 1943)[1] обущар с IV отделение образование,[2] македоно-одрински опълченец, служил в 1-ва рота на 7-а кумановска дружина,[1][2] сражавал се при Дедеагач, Мерхамли, Шаркьой, Радкова скала, Говедар, Редки буки, Султан тепе, носител на орден „За храброст“ IV степен;[2] на 10 март 1943 година, като жител на Свети Никола, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[1]
- Андон (Доне) Лазев (Лазов) Арсов (1880 – след 1943)[3] орач,[4] македоно-одрински опълченец, служил в 1-ва рота на 7-а кумановска дружина,[3][2] сражавал се при Дедеагач, Мерхамли, Шаркьой, Радкова скала, Говедар, Редки буки, Султан тепе, носител на орден „За храброст“ IV степен;[2] на 15 март 1943 година, като жител на Свети Никола, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[3]
Виолета Панзова (1948 – 2020), северномакедонска логичка- Владимир Панев Наумов (1875 – след 1943), македоно-одрински опълченец, сражавал се при Дедеагач, Мерхамли, Шаркьой, Радкова скала, Говедар, Слона, Редки буки, Султан тепе; на 10 март 1943 година, като жител на Свети Никола, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[5]
- Георги Гаврилски (1911 – 1987), лекар от Социалистическа република Македония и член на АСНОМ
- Драги Каров (р. 1956), пробългарски активист в Северна Македония
Лазар Колишевски (1914 – 2002), югославски комунист, политик
- Моне Йовев, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година в източната част на Вардарска Македония с чета, вероятно под командването на Иван Бърльо[6]
- Дядо Наце Гичев, деец на ВМОРО и ВМРО
- Панзо Зафиров (1892 – 1924), български революционер
- Роберт Петров (р. 1978), северномакедонски футболист
- Свето Манев (р. 1945), северномакедонски художник
- Страхил Попсандев (1901 – 1923), български революционер от ВМРО
- Филип Донев (1882 – 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[7]
- Христофор Попиванов, македоно-одрински опълченец, 26(27) годишен, учител, 2 рота на 3 солунска дружина,[8] български офицер[9]
- Христофор Серафимов (1893 – 1951), български офицер, генерал-майор
Починали в Свети Никола
[редактиране | редактиране на кода]- Ванчо Барбаревски (? - 1925), български революционер, войвода на ВМРО
- Хараламби Димитров Гуцев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 22.
- ↑ а б в г д Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 23.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 406.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 86 - 87.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 19.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 89.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 568, л. 77
