Направо към съдържанието

Прилепчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Хоро в Прилеп 
Жени от Прилеп в началото на XX век
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
Григор Ракиджиев, загинал на 19 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.
Михаил Ангелов и Димитър Ничов

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Абдула Мустафа, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „помагане с продаване на оръжие на българските бунтовници“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[1]
  • Алекса Кондев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[2]
  • Алекса Ламьов (? – 1903), български революционер от ВМОРО[3]
  • Алекса Нун. Чернов (? – 1903), български революционер от ВМОРО[3]
  • Алекси Димитров Кусев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
  • Александър Ивановски – Карадаре (р. 1943), северномакедонски художник
  • Александър Лепавцов (1935 – 2008), политик и журналист от Северна Македония с българско национално съзнание
  • Александър Пазов, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
  • Александър Пепелюгов, прилепски селски войвода на ВМОРО, убит от турци[5]
  • Александър Спирков (1874 – 1903), български революционер;
  • Александър Спирковски (1932 – 2011), югославски офицер, генерал-полковник
  • Александър Хаджипанов (1875 – 1900), български революционер
  • Александър Бошковски (р.1933), генерал-майор от СФРЮ
  • Алекси Колищърков, член Прилепския околийски комитет на ВМОРО в 1907 година[6]
  • Алекси Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[7]
  • Али Фетхи Окяр (1880 – 1943), турски дипломат, военен и политик, министър-председател на Турция
  • Ана Тошева (1888 – ?), българска просветна деятелка, учителка по ръкоделие в Скопие, Солун и други. Участничка в самодейния хора на Кукушката секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“[8]
  • Анастасия Шопчева, българска просветна деятелка и революционерка
  • Анастас Христов (1876 – 1913), български общественик и юрист, директор на Прилепското българско училище
  • Ангел Хаджиилиев (около 1800 – 1880), български възрожденец
  • Андон Раев (1869 – 1928), български революционер от ВМОРО
  • Антина Г. Ацева, българска учителка, преподавала в костурското село Горенци[9]
  • Андон Ристе Брашнар, арестуван през август 1903 година, обвинен в „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Антон Кусев (1860 – 1924), български военен
  • Антон Митров, български духовник
  • Антон Тошев (1876 – ?), български революционер
  • Аспарух Миников, български юрист и публицист, деец на ВМРО
  • Атанас Бадев (1860 – 1908), български музикален деец
  • Атанас Иванов (1874 – 1956), български просветен деец и революционер
  • Атанас Конев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
  • Атанас Лютвиев (1885 – 1912), български просветен деец и революционер
  • Атанас Мурджев (1875 – 1944), български революционер
  • Атанас Никола, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „подготвяне на потребните работи за българския комитет и ръководил неговите активности“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
  • Аце Янов (1855 – ?), български общественик

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Даме Христов Хаджикочов или Хаджикочев (1873 - след 1943), член касиер на прилепския околийски комитет през 1901 година[27]
  • Дамян Кондов, български банкер в Солун, общественик
  • Даме Кочо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „участие в убийството на Грозда от Прилеп, убита поради обвинението, че е разкрила тайните на българските бунтовници“, осъден от Наказателния апелативен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[28]
  • Дамян Симидчиев (1870 – ?), български фармацевт, завършил в 1899 година фармация в Лиеж[29]
  • Данаил Бонболов, завършил с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия в 1904 г.[30] и инженерство в Гентския университет в 1910 година[31]
  • Данаил Зердев (1886 – 1968), български свещеник и общественик
  • Данаил Зойчев, български революционер
  • Данаил Крапчев (1880 – 1944), известен български журналист
  • Дарко Дамевски (1932 – 1983), актьор от Социалистическа република Македония
  • Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  • Димитър Гешоски (1928 – 1989), актьор от Социалистическа република Македония
  • Димитър Грозданов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[32]
  • Димитър Илиев (1895 – 1957), български общественик
  • Димитър Илиев Липавцов (1889 – 1974), български търговец и кинодеец, член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен театър[33]
  • Димитър Лепавцов, български възрожденски деец
  • Димитър Йосифов (1855 – 1931), български стенограф
  • Димитър Кондовски (1927 – 1993), югославски македонски художник, критик и педагог
  • Димитър Мирчев (1865 – 1938), български революционер и филолог
  • Димитър Павлов (1850 – ), български общественик
  • Димитър Парцев (Мите Парце), български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
  • Димитър Попданаилов (1881 – 1952), български просветен деец, учител в Прилеп[35]
  • Димитър Правдолюбов (1881 – 1942), български просветен деец
  • Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
  • Димитър Талев (1898 – 1966), виден български писател
  • Димитър Талев Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[36]
  • Димитър Трайков Янов (1914 – 1955), български юрист[37]
  • Димитър Чакрев (? – 1881), български революционер
  • Димитър Чкатров (1900 – 1945), български революционер
  • Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български църковен и просветен деец
  • Димко Б. Чергов (? – 1895), четник от ВМОРО, загинал в Паланечко[3]
  • Димко Газдов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Ножот[3]
  • Димко Г. Сливянов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Беловодица[3]
  • Димко Гърданов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Ореховец[3]
  • Димко К. Чавлев (? – 1905), четник от ВМОРО, загинал край местността Църници в сражение с турците[3]
  • Димко Цветанов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци[3]
  • Димче Хаджикочов (1850 – ?), български църковен деец и дарител
  • Димче Аджимитрески (1916 – 1994), деец на НОВМ
  • Диме Бояновски (1909 – 2002), деец на НОВМ и историк
  • Димшо Хаджиилиев, член на Българската прилепска община към 1866 г.[38]
  • Дона Илиева, българска художничка[39][40]
  • Донка Стършенова (1884 – ?), българска просветна деятелка и революционерка
  • Донка Чешмеджиева, българска просветна деятелка и революционерка
  • Дончо Северков (? – 1942), войвода на ВМРО, убит от партизаните[3]
  • Драган Кусев, български духовник, завършил Кишиневската семинария в 1899 г. и Санктпетербургската духовна академия в 1903 г.[41]

Е

[редактиране | редактиране на кода]

Ж

[редактиране | редактиране на кода]
  • Жарко Башески (р. 1957), скулптор от Северна Македония
  • Живко Василев Крапчев (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[42]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 – 1908), български зограф
  • Иван Белазелков (1877 – ?), български революционер[43][44]
  • Иван Бомболов, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1888/1889 година[45]
  • Иван Гагалев (? – 1901), български революционер
  • Иван Дейков (1863 – ?), български публицист и преводач
  • Иван Димитров (1882 – 1904), български революционер от ВМОРО, четник на Климент Групчев[46]
  • Иван Каранджулов (1856 – 1930), български общественик
  • Иван Димитров Лепавцов (1872 – ?), български лекар, завършил в 1900 г. медицина във Виенския университет[41]
  • Иван Пепелюгов, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година[47]
  • Иван Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[48]
  • Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 – 1864 година[49]
  • Иван Смичков (1878 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Иван Т. Бояджиев (? – 1907), легален деец на ВМОРО, убит от сърбите в 1927 година[3]
  • Иван Траянов Казанджиев (1863 – ?), завършил строително инженерство в Лозанския университет в 1898 г.[25]
  • Иван Христов Пиперков, български общественик, запасен офицер
  • Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  • Илия Балтов (1876 – 1928), български революционер
  • Илия Дамянов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[50]
  • Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Северна Македония
  • Илия Христов Дундов, български предприемач
  • Илия Иванов (1867 – ?), български революционер
  • Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
  • Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[51][52]
  • Илия Минов (? – 1912), български революционер
  • Илия Ристе Терзия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[53]
  • Илия Спирков (1877 – ?), български юрист, общественик и предприемач
  • Илия Тромпев (1894 – 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[54] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[55] погребан в София
  • Илия Т. Скоприев (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[3]
  • Илия Тр. Иванов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[3]
  • Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[56]
  • Илия Чкорев (1880 – ?), български революционер
  • Илия Янакиев Кундураджиев (Кундурджиев), български военен деец, подполковник[57][58]
  • Ицо Мойсо Ракиджията, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]

Й

[редактиране | редактиране на кода]
  • Йован Котев, българин, православен, международен търговец, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
  • хаджи поп Йован Попадам, българин, православен, от махалата Поп Йорги, духовен водач на българска група, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „подготвяне на потребностите на българския комитет и ръководил неговите активности“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[60]
  • Йованче Хаджимитре Бурмутчия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
  • Йордан Ацев, български просветен деец и революционер
  • Йордан Ачков (1877 – 1940), български общественик
  • Йордан Попев – Варошлия (? – 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражението при Чанище[3]
  • Йордан Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[61]
  • Йордан Гавазов (1868 – 1898), български революционер
  • Йордан Грабулоски (1925 – 1986), скулптор от Социалистическа република Македония
  • Йордан Йосифов Калайджията, български революционер, деец на ВМОРО в Гевгели[62]
  • Йордан К. Митров (1870 – ?), български лекар
  • Йордан Кусев (1861 – 1947), български учител
  • Йордан Мирчев (1874 – ?), български учител и политик
  • Йордан Наумов (1870 – ?), български офицер, генерал-майор
  • Йордан Николов (1884 – 1917), български просветен деец, директор на Солунската девическа гимназия
  • Йордан Попкостадинов, български революционер и учител
  • Йордан Русев, български общественик, председател на Прилепската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[63]
  • Йордан Томев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
  • Йордан Тренков (1880 – 1960), български революционер
  • Йордан Цветанов – Орде, български революционер
  • Йордан Чкатров (1898 – 1946), български революционер
  • Йордан Христов, български съдия[64]
  • Йордан Шияков (1870 – 1927), български революционер

К

[редактиране | редактиране на кода]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лазар Лазаров (1889 – 1974), български художник
  • Лазар Нанчев, български архитект, автор на емблематични сгради в Пловдив
  • Лиляна Поповска (р. 1956), македонски политик
  • Лифор Ицо, арестуван през август 1903 година, обвинен в „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Люба Грашева, българска обществена деятелка, секретарка на Прилепската женска дружба в София (1925)[72], една от основателките на Македонския женски съюз (1926)[73]
  • Люба Кулева, българска просветна деятелка
  • Любен Пауновски (р. 1958), македонски политик
  • Любен Георгиевски (1925 – 2009), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Любен Лапе (1910 – 1985), югославски историк
  • Любен Яндрейевски (1927 – 2009), югославски партизанин, генерал-майор

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мара Маркова Димитрова – Роза (1918 – 1944), българска партизанка[74]
  • Мария Н. Ачкова, завършила в 1910 година акушерство в Одеса[75]
  • Мария Зердева, българска учителка
  • Мария Пепелюгова, българска революционерка
  • Марко Цепенков (1829 – 1920), български писател и фолклорист
  • Марян Радески (1996 – ), северномакедонски футболист
  • Методи Бекяров, български просветен деец
  • Методий Кусев (1838 – 1922), български екзархийски митрополит
  • Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
  • Методи Лепавцов (1905 – 1983), художник от Северна Македония
  • Методи Поповски (1902 – 1957), югославски партизанин
  • Методия Симоновски (р. 1927), поет и музиколог от Северна Македония
  • Методия Стефановски (1926 – ), югославски партизанин и политик от СРМ
  • Милан Даме, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „участие в убийството на Грозда от Прилеп, убита поради обвинението, че е разкрила тайните на българските бунтовници“, осъден от Наказателния апелативен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[28]
  • Милан Димев – Контика (1871 – 1909), български революционер от ВМОРО[76]
  • Милан Кимов, български просветен деец и революционер
  • Милан Кондов (1874 – ?), български юрист, в 1900 година завършил право в Софийския университет[77]
  • Милан Конев (1881 – 1923), български духовник и революционер
  • Милан Кусев, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1894/1895 година, когато завършва[78]
  • Милан Небреклиев, български общественик
  • Милан Николов (1878 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[79]
  • Милан Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[80]
  • Милан Костов Шосев (1882 – 1940), български ботаник[54][81]
  • Миле Корубин (1922 – 2000), художник от Северна Македония
  • Миле Неделковски (1935 – 2020), български писател от Северна Македония
  • Миле Янакиевски (1978 – ), македонски политик, министър на транспорта
  • Мирче Клотук – към 1877 – 1878 година е единственият български ханджия в Солун, малко след това е изпратен на заточение заедно с Никола Бъчваров, Димитри Влаха и Коста Манук.[82]
  • Мирчо Кочов (1865 – 1935), български революционер
  • Михаил Диме Кафеджия, арестуван през август 1903 година, обвинен в „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Михаил Иванов (1866 – 1924), български учен, лекар
  • Михаил Конев, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
  • Михаил Копанов (1880 – ?), български просветен деец и публицист
  • Арумъни Михаил Ника, румънски просветен деец[83]
  • Михаил Попев, член на прилепския околийски комитет на ВМОРО
  • Михаил Солунов, ранен македонист и монах в Рилския манастир
  • Михаил Янов (1889 – ?), български лекар, учил медицина в Одеса[84]
  • Мице Козароски (1910 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Нада Гешоска (1930 – 2003), актриса от Социалистическа република Македония
  • Наталия Мончева, българска революционерка
  • Наум Йочков (? – 1950), доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4][85]
  • Нечо Филип Абаджия, арестуван през август 1903 година, обвинен в „помагане на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[86]
  • Никодим Тисмански (XIV век), църковен деец във Влашко, румънски светец
  • Никола Белагушов, български революционер.
  • Никола Дейков (1862 – 1933), български общественик
  • Никола Дишков (1852 – 1923), български строителен предприемач[54]
  • Никола Здравков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
  • Никола Иванов (1846 – 1868), български революционер
  • Никола Иванов (1883 – ?), завършил химия в Загребския университет в 1912 г.[25]
  • Никола Й. Ачков, учил в Робърт колеж в 1881/1882 година[87]
  • Никола Каранджулов (1880 – 1904), български революционер
  • Никола К. Колищърков (1854 – 1920), български фабрикант и революционер[66]
  • Никола Кондов (около 1850 – 1910), български общественик и предприемач
  • Никола Мърсев, български революционер от ВМОРО
  • Никола Пешков (1881 – 1903), български революционер
  • Никола Смичков, български духовник и общественик
  • Никола Стоянов Николов (1880 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Никола Спиридонов Кусев, български военен деец, подполковник,[88]
  • Никола Трайче Благуше, жител на Битоля, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие“ на българските бунтовници, осъден на 6 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[89]
  • Никола Тренков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[90]
  • Никола Шавкулов (1855 – 1930), български банкер
  • Николай Христов, завършил медицина в Монпелие в 1882 година[19]
  • Нуне Димитров, български революционер, четник на ВМОРО, починал в Гевгели от туберкулоза[91]
  • Нури Неджипоглу (р. 1953), турски съдия

О

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]
Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  • Павел Попдимитриев (1889 – ?), български съдия[64]
  • Панталей Баджов (1860 – 1931), български просветен деец
  • Панталей Иванов Митров (1870 – ?), български офицер, майор[92], завършил право в Брюксел в 1912 година,[93] като ротен командир в 10-и пехотен родопски полк в Хасково снабдява с оръжие ВМОРО[94]
  • Пантелей Греков (1912 – 1977), български архитект
  • Пантелей Кусев (1873 – 1928), български военен лекар и революционер
  • Панто Кондов (1865 – ?), български просветен деец
  • Панту Жежка, търговец и общественик, член на българската църковно-училищна община[95]
  • Параскева Лозанчева (1880 – 1936), българска революционерка
  • Парашкева Ачкова (1888 – ?), завършила в 1909 година зъболекарство в Нанси[75]
  • Парашкева Петрова Тошева (4 септември 1916 - ?), завършила в 1941 година романска филология в Софийския университет[96]
  • Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871 – 1880)[97]
  • Петър Николов Ачков (1893 – ?), български адвокат
  • Петър Баев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[98]
  • Петър Илиев (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Пере Тошев (1865 – 1912), български революционер
  • Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин
  • Петър Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Гьоре Спирков[99]
  • Петър Глухия (? – 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[100]
  • Петър Големинов (1877 – 1947), български културен деец и юрист
  • Петър Здравковски (1912 – 1967), югославски партизанин, политик и дипломат
  • Петър Колищърков, български общественик
  • Петър Крапчев (1887 – ?), български инженер, завършил в 1909 година инженерство в Грац[101]
  • Петър Куситасев (1898 – 1979), български архитект, деец на Българските акционни комитети в 1941 г., починал в София[66]
  • Петър Мърмев (1884 – 1945), български революционер и публицист
  • Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[102]
  • Петър Наумоски (р. 1968), северномакедонски баскетболист
  • Петър Попович (1873 – 1945), сръбски архитект
  • Петър Саратинов (1865 – 1923), български революционер
  • Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[103][104]

Р

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]
Спас Колищърков, деец на ВМОРО

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тале Горанов (? – 1902), български революционер
  • Тале Мирчев (1872 – ?), български революционер
  • Тале Христов (1878 – 1903), български революционер
  • Тале Чупетров (? – 1906), ръководител на ВМОРО, убит от турци[111]
  • Ташку Пучеря (Anastase, Taşcu Pucerea), арумънски активист в Румъния, политик, префект на окръг Дуростор (Силистра) от 1922 до 1926 г.
  • Теодор Капидан (1879 – 1953), румънски езиковед, академик
  • Тито Беличанец (1946 – ), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
  • Тоде Бъчварчето, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
  • Тоде Диме Терзия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „набавяне на обувки за българските разбойници даване на убежище“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[112]
  • Тоде Найдо Бакал, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 6 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[113]
  • Тоде Спасев, български революционер и общественик
  • Тодор Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[114]
  • Тодор Гавазов, български общественик и революционер
  • Тодор Димитров (1884 – 1938), български учен, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
  • Тодор Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[115]
  • Тодор Найчев, български революционер
  • Тодор Начев, български революционер, четник на Петър Костов – Пашата в 1915 година[116]
  • Тодор Оклев, български революционер, куриер на ВМОРО в Прилепско[117]
  • Тодор Попадамов (1883 – 1960) български революционер
  • Тодор Станков (1875 – 1938) български революционер, радовишки войвода на ВМОРО
  • Тодорка Кондова-Зафировска (1927 – 2003), актриса и режисьорка
  • Тодорка Оровчанец (1914 – 2005), юрист от Социалистическа република Македония
  • Тома Захариев (1884 – 1940), български учен, лесовъд, преподавател Агрономо-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
  • Тома Каранджулов (1870 – 1902), български учител
  • Тоше Проески (1981 – 2007), поппевец от Северна Македония
  • Трайче Тасе, българин, православен, ханджия във Витолище, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на въоръжено нападение против държавния конак в нахията Витолище и против казармата, упортеба на оръжие срещу султанската войска, при която е ранен жандармеристът Абас“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[118]
  • Траян Конов, български общественик
  • Траян Чатлев (? – преди 1895), български учител, преподавал в началните отделения на Солунската българска гимназия в 1880/1881 година[119]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]

Ю

[редактиране | редактиране на кода]

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]
  • Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[124]
  • Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[125]
  • Димитър Трайков (около 1845 – 1917), на 6 май 1877 година постъпва като редник в III рота на V опълченска дружина. Поради заболяване на 21 юни е оставен във Втора серия, на 25 юни е зачислен в XI дружина III рота. Уволнен на 27 юли 1878. След Освобождението живее в София, работи като коминочистач.[126][127]
  • Иван Симеонов, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина[128][129]
  • Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[125]
  • Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[130]
  • Спиро (Спиридон) Христов Дуденов (1846 – 1912), на 4 май 1877 година постъпва в III рота на V опълченска дружина, уволнен на 22 юни 1878. След Освобождението живее в София, където умира.[131]
  • Трайко Иванов, VI опълченска дружина
  • Христо Илиев, IV опълченска дружина[125]

Македоно-одрински опълченци от Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]
  • Аце Здравев Костов (1869/1870 - след 1943), зидарт, III отделение, служил в 1-а и нестроевата рота на 10-а прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[132] на 10 март 1943 година, като жител на Прилеп, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България[133]
  • Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[134]
  • Борис Милчинов, 40-годишен, 5 рота на 3 одринска дружина[135], загинал при Деде баир в сражение със сърбите на 09 юли 1913 г.[3][136]
  • Георги Талев Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[137]
  • Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[138]
  • Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[139]
  • Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 сярска дружина[140]
  • Йордан Трайчев Белагушов-Делов (1894 - 1965[141]), студент по стоматология в Одеса, доброволец в Опълчението, участник в боевете при Шаркьой, 1912.[142] Завършва стоматология в Киев, в 1919 г. отваря първата частна стоматологична клиника в Прилеп.[141]
  • Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[137]
  • Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[137]
  • Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[143]

Починали в Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ангел Морев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[144]
  • Андрей Василев Таралежков (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[145]
  • Бохос Хачадуров Бохосян (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[146]
  • Васил Кирилов Гогов (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[147]
  • Владимир Попстефанов Димитров (? – 1916), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[148]
  • Герасим Първанов Ценов (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[149]
  • Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[150]
  • Григор Николов Козничански (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[151]
  • Григор Стоицов Вълков (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[152]
  • Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
  • Димитър Славеев (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[153]
  • Димо Петков Димов (? – 1916), български военен деец, поручик, завършил с двадесет и седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[30] загинал през Първата световна война[154]
  • Иван Николов (1883 - 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година
  • Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  • Йордан Гавазов (? – 1898), български революционер;
  • Коста Димитров Мишев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[155]
  • Крум Симеонов Стоянов (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[156]
  • Лазар Обретенов Лазаров (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[157]
  • Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
  • Никола Андреев Мешев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[158]
  • Никола Стефанов Елкин (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[159]
  • Панайот Бобаров Костадинов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[160]
  • Паскал Николов Пумпалов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[161]
  • Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер
  • България Ради Петров Футеков (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[162]
  • Сърбия Спас Гарда (? – 1912), сръбски революционер
  • България Стефан Димитров Гьошев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[163]
  • България Стефан Елкин Николов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[164]
  • България Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
  • България Стоян Станев Илиев (? – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[165]
  • България Тодор Дочев (1882 – 1909), български революционер
  • България Тодор Стоянов Геров (? – 1944), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[166]
  • България Тома Илиев Томов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[167]
  • България Христо Чемков (? – 1898), български революционер
  • България Юрдан Попконстантинов, български революционер и учител
  • Социалистическа федеративна република Югославия Пандо Стойчевски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Социалистическа федеративна република Югославия Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Социалистическа федеративна република Югославия Злате Михайловски (1926 – 1944), народен герой на Югославия
  • България Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  • Сърбия Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник

Свързани с Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]
  • България Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 – 1860-те години[168]
  • България Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[169]
  • България Димитър Лепавцов (1915 – 1982), български писател, по произход от Прилеп
  • България Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877 – 1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[170]
  • България Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850 – 1860 година[171]
  • България Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[172]
  • България Никола Крапчев (1903 – 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[173]
  • България Петър Ненков, български духовник и просветен деец от XIX век, директор на Прилепското духовно училище и Прилепското българско мъжко класно училище
  • България Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на XIX век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[174]
  • България Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782 – 1825 година[175]
  • България Христо Тренков (1912 – 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 109. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  4. ↑ а б в г д Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  8. ↑ Ана Тошева // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VI (1). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1970. с. 47.
  9. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 17.
  10. ↑ а б в Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 22. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  12. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 76. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 26. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  15. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  16. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  18. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 3 септември 2015.
  19. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  21. ↑ Трайчев, Георги. Град Прилеп. Историко-географски и стопански преглед. София, Печатница Фотинов. Македонска библиотека № 5, 1925. с. 121, 138, 143.
  22. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
  23. ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  24. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  25. ↑ а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  26. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
  27. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  28. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 119. (на македонска литературна норма)
  29. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  30. ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  31. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  32. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.32
  33. ↑ Парцел 65 // София помни. Посетен на 18 април 2018.
  34. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  35. ↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  36. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  37. ↑ а б Парцел 34 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  38. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 79.
  39. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  40. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 344.
  41. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  42. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
  43. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 226 - 227.
  44. ↑ Ковилоски, Славчо. Архивски документи за три трговски фамилии од Прилеп: Попови, Вртанови и Белазелкови // Историjа XLIX, бр. 1. ЗИРМ, 2014. с. 311.
  45. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 363.
  46. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.21
  47. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
  48. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  49. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 617.
  50. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.9
  51. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  52. ↑ Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
  53. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 107. (на македонска литературна норма)
  54. ↑ а б в Парцел 32 // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  55. ↑ Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 – 34.
  56. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 183.
  57. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
  58. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 124-125; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 134-135
  59. ↑ а б в г Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 105. (на македонска литературна норма)
  60. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 75. (на македонска литературна норма)
  61. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  62. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
  63. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  64. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
  65. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 84., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  66. ↑ а б в Парцел 31 // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  67. ↑ Църнушанов, Коста. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 19.
  68. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  69. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  70. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  71. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  72. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (114). София, СМЕО, 19 юни 1925. с. 3.
  73. ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 445.
  74. ↑ Списък на убити партизани
  75. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  76. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
  77. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  78. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 382.
  79. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
  80. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  81. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  82. ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 56.
  83. ↑ Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
  84. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  85. ↑ ЦДА, фонд 2043К Наум Йочков, 52 а.е. // Архивиран от оригинала на 2024-09-20. Посетен на 2024-09-20.
  86. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 23. (на македонска литературна норма)
  87. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 361.
  88. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.
  89. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 36. (на македонска литературна норма)
  90. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  91. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.
  92. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
  93. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  94. ↑ Панайотов, Л., Г. Язаров, С. Дамянов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.: Военна подготовка и провеждане. София, Военно издателство, 1992. с. 119.
  95. ↑ Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 10 – 11, 60.
  96. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 201.[неработеща препратка]
  97. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 53.
  98. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  99. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  100. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
  101. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  102. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 448.
  103. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  104. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  105. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  106. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.29
  107. ↑ Парцел 38 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  108. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  109. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 257.
  110. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  111. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
  112. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 77. (на македонска литературна норма)
  113. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 106. (на македонска литературна норма)
  114. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  115. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  116. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 31.
  117. ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 47.
  118. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 78. (на македонска литературна норма)
  119. ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 304.
  120. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  121. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 65.
  122. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  123. ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (149). София, СМЕО, 5 март 1926. с. 3.
  124. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 143.
  125. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  126. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 417, № V.941.37.
  127. ↑ БИА-НБКМ, кол. 47-I, п.д.490
  128. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 197.
  129. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  130. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  131. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 424, № V.981.14.
  132. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 268.
  133. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 385.
  134. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  135. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 440.
  136. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 24
  137. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  138. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 382.
  139. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
  140. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
  141. ↑ а б Jордан Делов Белагуша // oldprilep.com. Посетен на 23 февруари 2023.
  142. ↑ Църнушанов, Коста. Автобиография // Струмски, 1984. с. 1.
  143. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  144. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1
  145. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 4
  146. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 7
  147. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 183
  148. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 27
  149. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  150. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 246
  151. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 552, л. 15
  152. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 24
  153. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 51, 52; а.е. 304, л. 19
  154. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 1, л. 27
  155. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 30, 31
  156. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 11
  157. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
  158. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
  159. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 293, л. 84
  160. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 9
  161. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22
  162. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 539, л. 61
  163. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 426, л. 66, 67
  164. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41
  165. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
  166. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 88; а.е. 531, л. 70
  167. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 71
  168. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 484.
  169. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 387.
  170. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 253, 287.
  171. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 196.
  172. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
  173. ↑ Парцел 116 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  174. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
  175. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 230.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Прилепчани&oldid=12651897“.