Направо към съдържанието

Косинчени

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Косинчени (на гръцки: Ιεροπηγήώτες, Йеропигиотес) са жителите на село Косинец (Йеропиги), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Косинец

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Отец Търпо Поповски
Четата на Митре Киров Пировски[1] или Атанас Пировски[2]
Реклама на Първата българска шивачница и дрехарница на В. Н. Калановски от Косинец в Гранит Сити, САЩ, вестник „Народен глас“, 1 септември 1920 г.
Реклама на бакалницата, месарница и хлебарница на Лазар Палчев в Гранит Сити, вестник „Народен глас“, 1 септември 1920 г.
Реклама на Българска бръснарница на Александър Н. Терзиовски от Косинец в Мадисън, Илинойс

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Васил Андонов Майналовски – Майски, български офицер (полковник) и деец на ВМРО[5][6]
  • Васил Бицов, деец на ВМОРО, член на селския комитет и участник в сражението при Локвата и Виняри[7]
  • Васил Димов Рисковски (1867 – след 1943), български революционер
  • Васил Кършаков, български революционер
  • Василка Пандова (1900 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
  • Веса Кършакова (1908 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]

Г

[редактиране | редактиране на кода]

Д

[редактиране | редактиране на кода]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Гулев (Ιωάννης Γούλιος), деец на ВМОРО, издал на костурския владика Герман Каравангелис организационни тайни, осъден от ВМОРО на смърт, спасил се с бягство в Гърция и преминал на гръцка страна[11]
  • Иван Майналовски, български офицер
  • Иван Янакиев Канев (1865 - 1940), български революционер
  • Иванчо Терзиовски, гръцки андартски капитан

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кирил Лазаров Пировски (1926 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., партизанин в отряда на Лазар Търповски и Младежки батальон на ЕЛАС (1944), затворен (1946), войник на ДАГ в отряда на Пандо Шиперков (1947 – 1949), раняван 4 пъти, след разгрома на ДАГ емигрира, по-късно се заселва във Варна, България, оставя спомени[12]
  • Коста Гульов (? - 1904), четник на Атанас Кършаков, загинал в сражение с гръцка чета при Ощима[13]
  • Коста Парцулов, български учител в Косинец[14]
  • Кръсто Дудумов, вуйчо на Мита Тодоровска, мъчен в 1913 година и убит в Билища, защото отказал да приеме гръцко име[15]
  • Кръстьо (Ставри) Димитров Пинзов (1866 – 1952), български революционер

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лабро Киселинчев (1897 – ?), български общественик, деец на МПО
  • Лазар Атанасов Гушлев, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК в 1902 година[16]
  • Лазар Кенков (1859 или 1860 – след 1943), български революционер
  • Лазар Киселинчев (1874 – 1946), български революционер
  • Лазар Палчев, (1876 – 1960), български революционер и общественик, деец на МПО
  • Лазо Павлов (Стефанов) Миовски – Желевар, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[3]
  • Ламбо Кръстев – Хаджията (1878 – 1906), български революционер от ВМОК, четник при Анастас Янков, загинал във Влахи[17]
  • Ламбо Трайков Марковски (1899 – ?), интербригадист[18]
  • Ламбри Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[19]
  • Ламбро Руков, четник при войводата Васил Чекаларов

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Минчо Томов (Стамчев, Станчев) (около 1845 – ?), български революционер
  • Мита Тодоро̀вска-Нино̀вска, гръцка партизанка (1903 - ?), като емигрантка в Георгиу-Деж разказала спомените си за селото и за живота в него на Благой Шклифов[20]
  • Митко Поптрандовски (1937 - 1976), югославски геолог, в 1948 година по време на Гражданската война в Гърция е изведен като дете бежанец в Чехословакия, където завършва гимназия; в 1960 година завършва Факултета по природни науки и математика на Университета „Масарик“ в Бърно; от 1960 до 1969 година работи в Чехословакия в Института за геоложки изследвания в Бърно, а след това е ръководител на отдела за неметали в Геологическия институт в Прага; в 1969 година се установява в Югославия и е назначен като асистент по геология в Географския институт към Научно-математическия факултет на Скопския университет; в 1971 година става асистент[21]
  • Мито Миовски (р. 1936), езиковед от Северна Македония
  • Митре Пировски (? – 1903), български революционер от ВМОРО

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Надежда Калановска (1906 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
  • Насо Саров (15 април 1912 - ?), емигрант в Пърт, Австралия в 1935 година
  • Наум Киров (Наум Константинов, Ναούμης Κωνσταντινίδης), хайдутин
  • Наум Отцев (1870 – 1927), български свещеник и революционер
  • Наум (Нумо) Марковски (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Наум Попйовчев Търповски, български революционер, деец на ВМОРО
  • Наум Руков (1847 – 1937), участник в гръцкото и българското революционни движения, деец на ВМОРО
  • Никола Гушлев (1902 – 1992), деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[22]
  • Никола (Кольо) Калановски, български учител в Косинец[14]
  • Никола Кирчов, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[23]
  • Никола Попкиров – Боримечката, деец на ВМОРО[24]
  • Никола Поповски (ок. 1876 – 1922), български предприемач
  • Никола Попстанишев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[25]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пандо Киселинчев (1890 – 1982), български скулптор
  • Петър Д. Панчов, български архитект, завършил техническо училище в Атина в 1881 г.[26]

С

[редактиране | редактиране на кода]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Трайко Медьов, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.[27]
  • Трифон Емануилов (Τρύφων Εμμανουήλ), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[28]
  • Търпо Лазаров Жагров (1881 – след 1943), български революционер
  • отец Търпо Поповски (1848 – 1928), български свещеник, просветен деец и революционер

Ф

[редактиране | редактиране на кода]
  • Филип Димодидаскалов (Φίλιππος Δημοδιδασκάλου), гръцки андартски деец, арестуван и убит от Кляшев и Кършаков[28]
  • Филип Саров Кършаков (1880 - след 1912), български революционер от ВМОРО

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цветко Василев Попцветков (1876 – 3 януари 1943), деец на Илинденската организация[30]

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци

[редактиране | редактиране на кода]
Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров, Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Горно Върбени, Ставро Георгиев от Емборе
  • Георги Димитров Бейдов (1876 – след 1943), търговец, III клас образование, Огнестрелен парк на МОО;[31][32] участва в Първата световна война с Втори пехотен полк на Седма пехотна рилска дивизия; на 27 март 1943 година, като жител на Курило, Софийско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[32]
  • Илия Димитров Бейдов (1876 – след 1943), 2-ра и 3-та рота на 8-а костурска дружина,[33][34] носител е на орден „За храброст“ IV степен;[34] на 24 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[35] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[34]
  • Иван А. Майналовски (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[36]
  • Петър Анастасов, 23-годишен, търговец, ІІІ клас, орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга“[37]
  • Ставри Майноловски (Ставре Майноловски, 1880 – ?), майстор, II клас, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 5 одринска дружина, Огнестрелен парк на МОО[36]

Свързани с Косинец

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Косинец // mariomc1959.blogspot.com. Посетен на 29 януари 2024.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004.
  2. ↑ Киселинчевъ, Лаз. Т. Допълнителни дани по откриване шифъра на Атинския гръцки върховенъ Революциоиенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень 2 (122). Илинденска организация, Февруарий 1941. с. 12.
  3. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  4. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  5. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
  6. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 76.
  7. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 299.
  8. ↑ а б в Картон на записа № 231 // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  9. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 45 – 47.
  10. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
  11. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57, 357.
  12. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 346. Посетен на 3 септември 2015.
  13. ↑ Сидов, Пандо. Записки от четническия ми нелегален живот // Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 647.
  14. ↑ а б Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 143.
  15. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 144.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  17. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  18. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936 – 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 243.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  20. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 143 - 144.
  21. ↑ Маркоски, Благоја. Македонска географска мисла - 70 години македонско географско друштво. Скопје, Македонско географско друштво, 2019. ISBN 978-608-65155-5-3. с. 38. Посетен на 20 декември 2023.
  22. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
  23. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  24. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
  25. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  26. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  27. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  28. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
  29. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  30. ↑ Скръбна вестъ // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 17.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 215.
  32. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 48.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 219.
  34. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 102.
  35. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 101.
  36. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 414.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  38. ↑ 120 минути, 13 май 2018 г., btv.bg, посетен на 14 май 2018 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Косинчени&oldid=12709040“.