Направо към съдържанието

Кономладчани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кономладчани (на гръцки: Μακροχωρίτες, Макрохоритес) са жителите на село Кономлади (Макрохори), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Кономлади

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Митре Влаха

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Васил Котев (1860 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО

Г

[редактиране | редактиране на кода]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Димитри Каранфил, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[3]
  • Димитър А. Лясков (Лъсков, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 10-а прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“[4]
  • Димитър Урдов (1876 – след 1943), български революционер
  • Динко Яни, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[5]
  • Доне Попов, деец на ВМОРО, войвода на селската чета от Кономлади[6]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Тръпчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 6-а охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІІІ степен[7]

Й

[редактиране | редактиране на кода]
  • Йован Васил, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[8]
  • Йован Темелко, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
  • Йорги Фильо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „дал убежище и приел в къщата си българските разбойници, които се заканили с оръжие на овчаря Неджиб“, обвинен от Костурския следствен отдел, лежал в Костурския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Киро Лазар, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[3]
  • Коте Йорги, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
  • Кръсте Дине, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[3]
  • Кръсто Христо, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[3]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Манол Кочов (1883 – 1938), български революционер, деец на ВМОРО
  • Мирчо Василев (1902 – 1929), български революционер от ВМРО
  • Митре Влаха (1873 – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Митровица Капитанова (Μήτραινα Καπετάνου), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред[12]
  • Михо Фильо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „дал убежище и приел в къщата си българските разбойници, които се заканили с оръжие на овчаря Неджиб“, обвинен от Костурския следствен отдел, лежал в Костурския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Никос Юцос, (р. 1941), гръцки футболист
  • Наум (Ναούμ), гръцки андартски деец, водач на чети[12]
  • Никола (Коле) Пандов, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на Михаил Розов[13]
  • Новачко Котев, български революционер

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Павел Анастасов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 8-а костурска дружина[14]
  • Петре Лазар, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
  • Петре Ристе, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]

Р

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ристе Дине, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[8]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дядо Ставри Лясков (ок. 1843 – 3 септември 1903), български революционер от ВМОРО
  • Сотир Котев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал.[16][17]
  • Сотир Лазар, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
  • Сотир Толев (1881 – 1955), български революционери, участник в Македонобългарския революционен комитет, участник в Общото събрание в Костур в 1943 година[18][19]
  • Сотир Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[20]
  • Стасе Яни, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
  • Стойчо Панайотов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[21]
  • Стоян Христов (1898 – 1996), американски журналист и писател

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Толе Фильо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „дал убежище и приел в къщата си българските разбойници, които се заканили с оръжие на овчаря Неджиб“, обвинен от Костурския следствен отдел, лежал в Костурския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[22]
  • Трайче Ристе, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
  • Трифун Трайко, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
  • Търпо Димитров Христов, емигрантски активист в САЩ[23]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Христо Цветков (1877 – 1934), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на партизанска чета, Нестроева рота на 13-а кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година[24]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цвета Василева (1904 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[25]
  • Цветан Стрезо, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[5]

Български общински съвет в Кономлади в 1941 година

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сотир Томов
  • Доне Гещаров
  • Митре Николов
  • Коле Шанов
  • Лазо Младенов
  • Зипо Мичов
  • Тодор Митрушев
  • Сотир Попов
  • Тодор Нунчев
  • Лексо Пандов[26]

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Андон Чибишев (р. 1959), северномакедонски лекар и политик, по произход от Кономлади
  • Наум Кайчев (р. 1970), български историк и дипломат, по произход от Кономлади

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 537.
  3. ↑ а б в г Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 61. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 411.
  5. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 44. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 736.
  8. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 60. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ а б в г Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 62. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 161. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ а б в Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 63. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  15. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 65. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  17. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  18. ↑ Парцел 32 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  19. ↑ Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  22. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 162. (на македонска литературна норма)
  23. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 23 – 24.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 789 – 790.
  25. ↑ Картон на записа № 43 // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  26. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 486.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кономладчани&oldid=12652002“.