Направо към съдържанието

Осничанци

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Осничанци (на гръцки: Καστανοφυτιώτες, Кастанофитиотес) са жителите на село Осничани (Кастанофито), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Осничани

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ангел Петров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[1]
  • Андон Зиев (Αντώνιος Σίας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, член е на хрупищкия гръцки комитет и отговаря за тайната поща между четите[2]
  • Апостол Николов (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[3]
  • Атанас Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[4]
  • Атанас Д. Чуков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, химик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[5]
  • Атанас Христев (Христов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[6]

В

[редактиране | редактиране на кода]
Васил Сапунджиев
  • Васил Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[7]
  • Васил Карджев (Βασίλειος Κάρτζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[2]
  • Васил Сапунджиев (1880 – 1939), български лекар и революционер

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Гичев, български революционер, деец на ВМОРО, който в 1902 г. довежда четата на Васил Чекаларов в Осничани и поставя основите на революционното дело в Костенарията, дългогодишен председател е на костенарийския районен революционен комитет[8]

Е

[редактиране | редактиране на кода]
  • Евтим Атанасов Мишайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[9]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Попзисов (Ιωάννης Παπαζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[2]
  • Илия Ставрев (Ставропулос, 1911 – 1948), гръцки комунист; взима участие в Гръцко-италианската война през 1940 – 1941 година; помагач е на ЕЛАС; по време на Гражданската война се включва в 14-а бригада на ДАГ; взиема участие в много сражения; на 17 юли 1948 година загива в боевете за Грамос[10]

Й

[редактиране | редактиране на кода]
  • Йордан Мишайков (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край село Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[9]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Михал Христов (Христев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 година[11]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
Наум Костов
Никола Д. Главинов
  • Наум Костов (1879 – 1943), български революционер от ВМОРО
  • Наум Търпов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[12]
  • Никола Василев (1885 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, починал от холера на 11 февруари 1913 година[13]
  • Никола Д. Главинов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Христо Чернопеев, по-късно четник на Андрей Казепов[14]
  • Никола Киров (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[15]
  • Никола Кировски, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[12]
  • Никола Попкостадинов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[16]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Панчо Петров Ничев, македоно-одрински опълченец, в 1912 година 33-годишен постъпва в Опълчението,[17] служи в 3-та рота на 10-а прилепска дружина; на 28 март 1943 година, на 64 години, като жител на Чешнегирово, Пловдивско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[18]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сребрин Чуков (1901 – 1938), български и съветски комунистически деец
  • Стерьо Влахов, член на ВМОРО, поляк[19]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
Тана Кировска
  • Тана Кировска (1862 – 1932), българска революционерка от ВМОРО
  • Тома Д. Ничев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[20]
  • Тома Жеков (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[21]

Щ

[редактиране | редактиране на кода]

Я

[редактиране | редактиране на кода]
Янко Василев – Чука

Починали в Осничани

[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Осничани

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Чуков (1911 – 1979), български партизанин и милиционер, по произход от Осничани

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 554.
  2. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 496.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 148.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 757.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 60.
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 34.
  9. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 466.
  10. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 285. (на английски)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 773.
  12. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 39
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  14. ↑ Никола Д. Главиновъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 – 6 (55 – 56). София, мартъ – априлъ 1934. с. 11.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 347.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 578.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 518.
  18. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 54.
  19. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 242, 244.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 518.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 259.
  22. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 134.
  24. ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 678.
  25. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Осничанци&oldid=12648706“.